Деликатният момент при проблемно забременяване

Хехехе, супееееееер ще те чакаме  на бебешкия фронт.

... чак до там не съм още за съжаление  , но се моля вие да ни повлечете крак, момичета 
 

Ей, Дани, 

Ще дойде и вашето време! Сам го каза, има надежда! Пожелавам ти го от цялото си сърце!

Радвам се че и мъж се включи в темата.
Йордан предполагам че като повечето мъже не обичате дофторите.Може ли да разкажете как го преодоляхте .После ще прочета тава на моя мъж

И моят мъж е така, от една порода са  Когато става въпрос за живота ти - ходиш, следиш се. Не става въпрос дали ги обичаш или не. Правиш каквото трябва. Лекарите спасиха живота му, а мен за малко да изпуснат, тъй като отидох доста късно и от тогава смятаме, че е въпрос на култура да потърсиш помощта на лекар или да си направиш изследване преди "да си обърнал очите".  Всъщност той е този, който веднага ме изритва да отида на лекар, ако не се чувствам добре, независимо за коя част от тялото става въпрос. Парен каша духа, по-добре напразно, отколкото късничко. Тук всички се оплакват от мъжете си, че не могат да ги накарат да отидат да направят спермограма. Аз нямам този проблем. Дори не се налага да казвам, че трябва.
 

Боя се, че няма да бъда полезен със съвет, Jo_ana. При мен бе въпрос на живот и смърт, както при половинката на Shoshkata. Нямаше място за размишления ....

Не съм съгладна че психиката не е важен фактор при проблемното забременяване.Аз пет години не можех да забременея.Да,неточни диагнози,лоши специалисти,губене на време с ненужни изследвания ми костваха пет години.Когато накрая обаче ми поставиха вярната диагноза и ме оперираха/и то успешно/аз за изумление на екипа който се зае с мен отново не забременявах.Оказа се че имам много сериозна депресия,която подценявах.Пих един месец леки антидепресанти и забременях веднага.Десет месеца след раждането забременях отново.Една година след раждането на второто -отново.Е,имам само 2 деца просото защото съпруга ми смята че саму достатъчни/две момчета/.С две думи медицинския проблем трябва да се лекува,но психологическия момент е много важен и тогава когато медицинския е решен.Моят съвет е да потърсиш психолог-ДОБЪР!

. нямаше смисъл очевидно от поста, който бях написала

Аз не вярвам в психологическия стерилитет.

Всички истории тип " успокоих се и стана",  "направих ремонт и се получи" и т.н., винаги имат друго логично обяснение. Просто хората, на които се е случило не са търсили причините, особено след като се е получило след дълги години на очакване.

Аз съм чувала дори за свекърви, които намират "подходящ" любовник за снаха си, благодарение на който се сдобиват с внуче... Ама това не значи, че стерилитетът им е бил "псхихологически". А и всеки си избира кой път да следва, нали така?

Здравейте, момичета. Аз преди около 6-7 месеца за първи път писах във форума и съм много благодарна на всички, които се опитаха да ме окуражат и помогнат.
Аз съм с полискистозни яйчници (преди 4 години ги открих) и последните 3 години пиех противозачатъчни. Естествено с тях нямах никаквъв проблем. Но октомври месец ги спрях и от тогава се опитвам да забременея.    
Пробвах всичко, което зависи от мен и на теория трябваше да съм бременна, но...не става. Правих си всичките месеци тестове за овулация.Намирах си овулацията. Следвах опътванията и на теория просто вече трябваше да съм забременяла.
Преди да предприема тази стъпка се консултирах с лекар.Но след вече 7 месеца ме е страх да отида пак при него.Все отлагам за следващия, защото си мисля ,че ще стане.
В момента пия вече успокоителни.Хомеопатични.Не мога да не плача, не мога да не мисля за това...Моито приетелки около мен раждат деца.....просто не мога да си избия манията от главата.Всички казват, че трябва спокойстви.Изчетох внимателно мнението на всеки, който е писал по тази тем тук и вече не съм убедена, че спокойствието ще помогне.
Моят мъж не иска дори да говорим за евентуален проблем, какво остава да го навивам за лекар!!!Абсурд!И не мога да си обясня, защо се държи така.Може би мъжете наистина ги е страх да ходят на такива доктори.
Не знам какво да випитам.исках просто да се оплача на хора, които мисля,че ще ме разберат.Ако все пак някой може да ми даде съвет или да ми разкаже нещо успокоително, с удоволсвие ще му благодаря.Просто аз не знам какво да правя,как да разсъждавам, да ходя ли вече на лекар и да търсим проблем или трябва да чакам повече време....
благодаря на всички предварително и не се параноясвайте като мен

От опит знам / а моя опит е 10 годишен/, че не стане ли известно време има проблем, а щом има проблем трябва лекар. На мен ми трябваха 5 год. за да мога да забременея, после още 5год. за да успеем да задържим бремеността, това ми е 5 бременост, надявам се първата, която ще стигне до края. Аз също съм с поликистоза, но имам и още куп други сериозни причини, които искрено ти пожелавам ти да нямаш.
Така че моя съвет е не се бави, потърси лекар, довери му се и започвай действие. Най-добре е да поговориш с твоя мъж, с чакане нищо няма да промените. Успех ти желая.

Благодаря ти, Mary Ch.
Аз просто още не искам да си мисля,че има проблем и затова чакам.А и моят мъж е един странен....притеснителен....не искам да го тормозя без приина.
Но най-вероятно ще послушам съвета ти и в най-скоро време ще отида на лекар.
Благодаря, че се отзова.
Най-искрено ти пожелавам много много много късмет в осъществяването на мечтата ти и само хубави моменти от сега нататък.Предполагам,че си много силна жена, след всичко,което си претърпяла и ти пожелавам да предадеш това и на децата си,защото е много ценно качество.

За мен няма такъв филм. 
Това с "успокой се и ще стане" са най-омразните ми думи, които може да каже само човек, който няма абсолютно никаква представа за нещата.