Германската Нова Медицина на д-р Хамер 2

   Сигурно са безгрижни и самоуверени. ...

 Аз мисля ,че откривам мои проблеми още от юношеска възраст,които може да са станали причина за проблемите ми със зъбите,но си спомням ,че още на 4-5г.  ми направиха първите пломби.Някак не ми се струва реално да съм имала  „конфликт на невъзможност за захапване” или самообезценяване на тази възраст.Или може би имат значение и други специфични фактори,които не са упоменати в статията.
 А за варицелата скоро обеснявах на моя роднина,която се къхареше че детето и имало контакт с болно дете,че няма опасност да се разболее от това.Но след седмица малката се "ошари"-може да е съвпадение във времето на конфликта от раздяла и при двете деца,но тя с още по-голяма сила отхвърли твърденията ми.
 Относно шарките се замислих и за това,което ми каза педиатърката-че ако се преболедуват до около 1 год. възраст,не се получава траен имунитет.Вероятно това е така ,защото децата до 1г. едва ли могат да помнят,че преживяната раздяла с мама или татко е временна ,а не за постоанно.

   Мен ме интересува рубеолата - за нея не срещнах нищо.
Аз съм имала като бебе, но бях на 20 години, когато се
говореше, че в града има "епидемия" и една сутрин се
събудих с обриви и в инфекциозна боница го потвърдиха -
рубеола. После четох, че 2% от изкаралите я, ги "повтаря".
Все още ме гложди това с "епидемиите"... Но, ето - когато
мъжът ми е бил малък, всички у дома му са имали заушка по
някое време, а той още не я е изкарал.

Анна, аз съм от тези които уж имат здрави зъби - само 7 пломби   
И вярно, за себе си не мога да кажа че съм безгрижна и самоуверена, нооо баща ми също има много здрави зъби и той винаги си е падал малко бохем -  мисля че оттам съм наследила здрави зъбки. Изводът е ясен.

Колкото повече чета от ГНМ обаче, толкова повече си мисля, че понякога откриването на конкретните конфликти не е толкова проста работа. Може да е нещо което ние никога няма да се сетим, колкото и да умуваме.  Но с тренировки определено ще се опознаваме и разбираме все повече и повече.

И още - имам смътното усещане, че - да, определено конфликтите се предават подсъзнателно. В семейството, от майка на дете, от дете на дете и т.н.
За шарката - майката само с тревогата си и притеснението от диагнозата може да е предизвикала разболяването и на другото детенце - някакъв вид неволно внушение излъчено към него.
Моята майка например винаги така ми действаше - "Ако не си сложиш шала на устата, ще вдишаш студен въздух и ще се разболееш". Адски се вбесявах от подобни реплики, но винаги се разболявах, ама безотказно. Просто няма начин докато съм навън  в зимно време да не "вдишам поне мъничко студен въздух". - И програмата се задействаше винаги.

Доколкото си спомням... Кристиян ли беше писал или го четох другаде.... няма значение, но за да се открие един конфликт, са нужни около 4 часа разговори с пациента.

Така че хич не е лесна работа....

Писмо от Хамер.За сьжаление нямам вьzможност и време да го преведа.Покаzва какво точно може да направи всеки един от нас,zа да помогне в приемането на ГНМ официално.

http://www.pilhar.com/Hamer/Korrespo/2008/20081201_Hamer_an_Freunde_Halali.htm

За zьбите има сравнително актуална статия.
http://www.pilhar.com/Hamer/NeuMed/Erfarung/20081115_Zaehne.htm

   Моят опит с един малък „Конфликт на захапване“ е отпреди няколко години.
   По това време вече от една година се занимавах с ГНМ: вече бях прочела и чула някои неща и бях наблюдавала при себе си това-онова.
   ДХС беше сутринта в един понеделник. По една определена причина бях ядосана на един човек в моето обкръжение и гневът ми продължи няколко дни.
   Тогава не разпознах, че, според описанията на ГНМ, се намирам в конфликт.
   Всъщност и за „захапване“ също не съм си помисляла, а по-скоро „можех да му цапна един“ (юмрук); каквото си мисли човек, когато е толкова ядосан на някого, но не го мисли наистина.
   Активният конфликт, т.е. моето ядосване и гневът ми, продължи до петък следобяд.
   Тогава малко се поуспокоих, можех наново да премисля цялата ситуация и трябваше да проумея, че онзи човек, на кого бях ядосана, не беше съвсем виновен за случилото се в понеделник, а причината беше някъде другаде; и с това приключих моите лоши мисли срещу този човек – и един от моите зъби веднага  започна да ме боли (кътник, от страната за партньор).
   Когато започнах да чувствам болките, бързо ми стана ясно, че явно съм  разрешила конфликт на захапване и че това означава, че от известно време зъбът е реагирал, без да го забележа.
   Нямах нужда от много време да мисля, дали съм била ядосана на някого в последно време, тъй като все още добре си спомнях съответните мисли за един човек.
   Благодарение на ГНМ, обаче, за мен беше ново знанието, че при болки в зъбите става дума за нещо преходно:
   Болките имат биологичен смисъл и – това, което е много по-важно в един такъв момент – те спират след известно време!
   Нямаше нужда да правя нищо, докато те не станат прекалено силни за мен!
   И тази сигурност тогава беше, а и сега е, много успокояваща:
   Болката в зъба беше по-интензивна в петък следобяд, а в събота сутринта съвсем слаба; в неделя вече се забелязваше, че „нещо се е случило със зъба“, но от болката нямаше и следа! А аз нищичко не направих (с изключение на това, че не исках да се тревожа заради болките).
   Това се случи преди около 5 години. Междувременно още два пъти реагирах на конфликт чрез зъбите, всеки път по подобен начин.
   Днес ми е ясно: Ако премахна гнева си още на следващия ден – както правех всеки път – тогава, поради много кратката продължителност на конфликта, практически няма да има почти никаква болка във ваготонната фаза.
Моника А.

от http://www.pilhar.com/Hamer/NeuMed/Erfarung/20081115_Zaehne.htm
накрая пише, че скоро ще има таблица за зъбите

п.п. А в писмото д-р Хамер призовава всеки лекуващ се в университетска болница в Германия да подаде питане за потвърждение на правилността на ГНМ, което вероятно ше бъде отхвърлено, въпреки че по неговите думи, болницата го дължи и тогава да се пристъпи към жалби, съд и т.н. Правилно ли съм разбрала?

анна в., благодаря ти за мигновенния превод! 
В духа на статията да споделя, че наскоро действително ми се случи да "стисна зъби" и да не вляза в открит конфликт с човек, който ме дразни. В резултат на това на следващия ден изпитах болка в горните зъби от ляво (и то в предкътниците и кучешкия); усещането бе все едно че емайлът ми го нямаше (реагираха на студено и топло). През целия ден си мислех, че това е следствие на създалото се в мен напрежение и че не бива да го допускам. На втория ден от случката зъбите вече не ме боляха.
Не зная лявата страна на какво отговаря, но предполагам, че това е била реакцията на организма, който се е успокоил след като дразнителя вече го няма.

Очаквам с нетърпение превода на писмото на Хамер (не е насочено към теб, Анна), макар да подразбрах долу-горе каква му е идеята.

   Аз се сетих и за още нещо, което ми се случи преди 2 години - всичко пасва -
вид на зъба, страна, време, само дето след 7 месеца лежах на зъболекарския
стол и сега зъбът ми е мъртъв и отчупен и най-вероятно ще ми правя коронка...
   Още в учебник по биология за 11. клас ясно си спомням, че имаше схема за стреса -
ами тя описва протичането на един конфликт с лечебната фаза и т.н. и освен това,
бяха посочени органи, реагиращи най-силно на стреса и това бяха зъбите и стомаха...

DORYAN, включвам се като лаик, имал близък контакт с човек с Алцхаймер - баба ми. Обясненията, които срещнах в книгата на Лиз Бурбо "Твоето тяло казва: Обичай се!" напълно покрива случая с моята баба, но тя толкова много години беше пренебрегвала себе си заради другите, че нямаше как да й се помогне на етапа на който беше стигнала...
Не знам ГНМ какво казва по темата, но предполагам, че е близко като обяснение.

Върти ми се из главата, че сме дискутирали Алцхаймер някъде по-назад из темите, но нищо не си спомням за съжаление