Предполагам, че организма все още се възстановява и бързо ще отмине
Предполагам, че организма все още се възстановява и бързо ще отмине
Като намажа с Лансинох какво помага
- само ми залепва после подложката и после отлепянето на зърното от нея става още по-лошо 

)
Ще търпя и ще се надявам да намалее болката .. или поне да свикна с нея. Мъжът ми като е в стаята като види, че се нагласям да кърмя от дясно и излиза, че му е жал да ме гледа 

Аз имам една раничка и си мислех дали не е от нея. Ама си беше направо дискомфортно. Стискам там зъби, пушкам, офкам мъжо да е доволен и айде.


И той имам чувството, че колкото пъти го вдигна на ръце, толкова пъти ще се оригне. 
Аз смятам да се боря. Цялата работа е, че миналата седмица се бях притеснила много и това сега ми е резултата.




. Не ми е отказала нито един път до сега и не мрънка на нея. Напротив, бих казала, че я предпочита. При мен упоритото слагане на гърда влошаваше положението докато не зарастнаха гърдите напълно. А шишето си е и свобода до някъде. Защото не е проблем да й нося кърма навън или да я оставям с бабите и те да хранят с изцедена кърма докато се забавляваме с таткото. Имам приятелки, които са само на кърмене и вече 6 месеца са като скачени съдове с бебетата, защото не искат шише. Опитвам се да избегна това.
Аз бях така с първото бебе, направо пищях от болка като засучеше, после понамаля, но си ме боля до последно – 6 месеца кърмих. А за привикването към шише, зависи от бебето. Беа вече два месеца и половина я дохранвам със шише след кърменето, а си засуква всеки път много стабилно и суче дълго (въпреки, че няма много). Други, пък, бебенца много лесно се отказват да сучат.
Препоръчани теми