Досадните реплики

Ние сме другата крайност на скоро на детето му откриха бактерии в урината и ние нормално тръгнахме по лекари и изследвания най гадната реплика беше НИЩО И НЯМА ТАКА СИ ДАВАТЕ ПАРИТЕ а детето на антибиотици само чакам да се изнесем и ще я гледат през крив макарон

При първото ми дете много се дразнех от такива реплики
но сега вече не им обръщам никакво внимание.Какво го правите това дете къде го разболяхте,
оооо........как кашля също като баба/а свекърва ми много кашля от цигарите/какво общо има
едното кашляне с другото не мога да разбера.Ето за това вече не им обръщам внимание.
Това е най-малкото от което мога да се дразня вече.

С бабите нямам проблеми отдавна инструктирани са и правят точно както им е казано без лигавения и хранене през минути,но татиииии.......

Лелееее,те са толкова много досадните хора,че няма да стигне един ден да изброявам репликите....

"Не е ли много голям вече за биба","Не е ли много гол,ще настине","Няма ли да го записваш на кухня,време му е"(това преди известно време,защото вече е на кухня)... и още и още...ама вие ги знаете ,познати са ви до болка предполагам...

На тема разните реплики за пола, които споделихте, явно за някои хора (а и за циганите) е много важно да е Мъжко!

Като бях бременна една просякиня (от ромски произход) взе да ми желае здраве и мъжко чедо. То моето е мъжко де, ама и женско да беше нямаше да го върна. Не мога да ги разбера аз тия приказки на тема момче/момиче. Ма това е то пагубното влияние на патриархата.

Уф, и аз наскоро се заговорих с един циганин докъто чакахме пред едно гише... Та той беше много мил и ми пожела "момче"  Все едно е мнооого важно да е момче     Всичките приятели на мъжа ми в хор твърдят "ще е момче", той иска да е изненада и няма претенции какво ще е ... а аз знам ,че е момиченце... 

Нямам търпение да им видя на всички "познавачи" очудените физиономии 

пфу... много мразя и аз 

реплика на етърва ми, докато си говорехме за раждания - "аз ако първото ми беше мъжко, изобщо нямаше да раждам второ"   

а иначе за досадните родители /няма значение от чия страна на семейството/, разговор от сутринта между мен и баща ми:

- Деди айде навън /към детето/
аз - искаш да излизате ли?
- Не, взимай мама и айде навън, виж какво хубаво време......... /даже не се обръща към мен?!/

това го оставям без коментар   

Има един случай ми разказваха,за един турчин,дето има 4 момичета и казал,че ще прави деца,докато жена му не му роди син   

Да споделя за циганите-за тях момичетата не са хора.  Буквално!Те жените им дори се хранят на отделни маси,не сядат заедно с мъжете... Абе странно е там.Сигурно за това са ви казвали това за момчетата.Но на мен и НЕроми  са ми го казвали,та направо не знам какво да кажа...

Привет, майчета!

Когато лятото си бяхме в БГ, пред магазина една баба се спря и се втренчи в Бебка. Попита "Колко е голямо?". Отговорих й. Попита и "Момче ли е?...Нищо, другото ще е момче!" 
Сякаш съм й се оплакала, че е момиче!
А пък таткото е толкова щастлив, че си има дъшеричка!

При нас репликите варират от много го глезите, до много строго се държите с него.
Последния бисер на свекървата оня ден беше. Гледа малкия и той понеже лизнат, бара го по главата и вика "каква хубава главичка малка отзад, само това лизнатото  отпред да не беше"  Да се чудя да се смея ли или да плача. Като някое парче месо го оглежда, като се роди първата реплика беше, че му били хубави и прилепнали ушите, толкова ли това беше супер важно не знам, за нея явно е.

И мен най-ме дразнят коментарите за пола.
Свекърва ми сега е много нещастна, че в семейството се родиха 4  момичета и нямало кой да продължи фамилията 

За нещо култово не се сещам...но не липсват!

Оооо по празниците ходих при майка. "О на баба.... кихаш.. баба ще ги бие тези мама и татко. Обличайте детето" А след баня аз правя масаж на малкия и той направо се размазва от кеф, обаче баба му "... а обличай го бързо, сте настине" , а в същото време в стаята е 50 град. и аз съм цялата мокра.
Като излезем на разходка го опакова като пашкул. Детето на 3-та мин. почва да пищи.... ама ко да правя - майка ми е. А и разбрах голямата истина. Едно време свекървите са командвали в къщи и те показвали как трябва да се повива и ...абе всичко за бебето. И те постоянно са шашкъли майките ни със същите думи.
Аз в началото много се ядосвах, на всичко, но сега я разбирам. Бабата е била шефка. И ако си млада майка, няма Интернет, няма GSM и до теб седи човек който повтаря - "ако не направиш това(ако не го правиш така), детето ще се разболее" и ти му трепериш.

Е и аз да се оплача от бабата на мъжа ми /прабабата/. Това бяха първите реплики, след като се прибрахме от родилния дом:
"Дърпай му нослето, за да не остане чипо, а да стане дълго, като на внука ми, дай да ти покажа" , или пък - аз му чистя очичките с физиологичен разтвор, а тя ми вика - "С какво му мажеш очите? Аз съм правила така - пу пу (наплюнчва си пръстите и маже клепачите си с тях) и мъжът ми се бъзика и и вика " Ама с храчка или без?" и тя - "Ми може и с храчка, може и без". И друга реплика - "Ама за какво му купувате това скъпо мляко - давай му краве мляко" също и" Аз на времето не съм стерилизирала и не съм му варила вода, не съм правила такива работи " и " слагай му на бибероната мед да смуче, аз така съм правила" както и " Ама още е много малко не го целувайте ( и след 5 мин. я гледам тя го целува ) ".
 А другото, което не е реплика е, че постоянно се завира по градината, скубе козината на кучето, че му пада, пали огън на двора, сега почнала да се къпе веднъж в седмицата заради бебето, винаги дъха й мирише на лук с чесън и други такива смрадни и като се качи при нас буквално омирисва цялата стая и накрая се сърди, че я карам да си мие ръцете преди да пипа бебето и да слага пелена, за да не се опира в дрехите й. Това беше няколко дни след като дойдохме с бебето от родилния дом и от тогава вече спря да идва при нас, защото е сърдита, а бебето вече навърши месец. И още по-добре, и без това на нея не може да се разчита дори за 5 мин да й го оставя да отида до магазина (защото няма кой друг да ни помага) и трябва да го вардим точно от нея.