Не мога да се страхувам от хора с физически недъзи- нямам причини за това. Старая се да ги третирам като хора без такива. Лично от такива хора знам, че не се чувстват добре, когато им се отделя специално внимание, предпочитат да бъдат част от останалите, доколкото това е възможно.
За хора с психически недъзи- тук също е доста различно, в зависимост от характера и степента на недъга. Понякога имаме основания да се притесняваме от хора с психични заболявания. Имахме в класа на сина ми дете със заболяване, което беше агресивно и с поведението си застрашаваше сигурността на останалите деца. Освен, че правеше глупости посягаше без причина. Беше опасно. Естествената му среда определено не беше сред останалите деца в класа. Те и не могат и не биха могли да реагират "адекватно"- първо, защото са деца, второ, защото не са обучени какво да правят и трето, защото не са длъжни да се съобразяват непрестанно. Тук въобще не става въпрос за липса на толерантнокст, а за здрав инстинкт за самосъхранение. Наложи се детето да бъде преместено, не знам къде.
Та не само незнанието поражда страх. Понякога той е мотивирано проявен.