Всички са ценни за мен, защото ми помагат да видя различни гледни точки.
Да се опитам да отговоря на някои от въпросите ви:
Ами няма друг при мен за момента. Нито виртуално (в някакъв вид чат), нито не виртуално. Просто натоварването ми идва много да, но не ме дразни заради друг. Аз съм малко старомодна и докато съм с един не ми се връзва да "има и друг".
Дали има чувства: ами вече не зная какви чувства има. Честно казано от дълго време се чувствам по-скоро обидена и наранена. От постоянни обвинения, прехвърляне на отговорности и обиди... Може би, ако това можеше да се махне бих казала, че имам чувства... Ама обидата и огорчението все повече ги задушават май!
С говоренето: не постигам никакви резултати... повтарям, повтарям, повтарям... и накрая ми се заявява, че съм мързелива, "крива нива" и т. н. важното е отново вината да е в мен.
Последно обясни пред родата колко съм виновна и как не се справям с нещо, което той пък изобщо не умее...
Иначе: да, има моменти, когато сме добре и се смеем заедно, заедно играем с детето... Но е много рядко и много за кратко! И двамата много си го ценим детенцето и когато не го домързи много добре си играят двамата!
И ми липсва всякакъв вид романтика с него! Не само, че не ми е подарил една картичка (да не говорим за цвете) без повод, ами и поводите забравя... или пък не намира начин, защото не му е било на път, а работел по цял ден. Е, да ама и аз работя по цял ден и пак намирам начини! Стига да има желание има и начини!
А дали искам да се разделим: НЕ ИСКАМ! Искам по-добър живят без скандали! И заради мен, и заради детето! На какво ще го научим с ежедневни крясъци и обиди та дори и ругатни! Дори и при оправданието, че ругаел защото бил ядосан да се успокои, а не ругауел мен...