Имам нужда от малко здрав разум.

  • 2 911
  • 34
# 15
Благодаря за мненията на всички!
Всички са ценни за мен, защото ми помагат да видя различни гледни точки.
Да се опитам да отговоря на някои от въпросите ви:
Ами няма друг при мен за момента. Нито виртуално (в някакъв вид чат), нито не виртуално. Просто натоварването ми идва много да, но не ме дразни заради друг. Аз съм малко старомодна и докато съм с един не ми се връзва да "има и друг".
Дали има чувства: ами вече не зная какви чувства има. Честно казано от дълго време се чувствам по-скоро обидена и наранена. От постоянни обвинения, прехвърляне на отговорности и обиди... Може би, ако това можеше да се махне бих казала, че имам чувства...  Ама обидата и огорчението все повече ги задушават май! Sad
С говоренето: не постигам никакви резултати... повтарям, повтарям, повтарям... и накрая ми се заявява, че съм мързелива, "крива нива" и т. н. важното е отново вината да е в мен.
Последно обясни пред родата колко съм виновна и как не се справям с нещо, което той пък изобщо не умее...
Иначе: да, има моменти, когато сме добре и се смеем заедно, заедно играем с детето... Но е много рядко и много за кратко! И двамата много си го ценим детенцето и когато не го домързи много добре си играят двамата!
И ми липсва всякакъв вид романтика с него! Не само, че не ми е подарил една картичка (да не говорим за цвете) без повод, ами и поводите забравя... или пък не намира начин, защото не му е било на път, а работел по цял ден. Е, да ама и аз работя по цял ден и пак намирам начини! Стига да има желание има и начини!
А дали искам да се разделим: НЕ ИСКАМ! Искам по-добър живят без скандали! И заради мен, и заради детето! На какво ще го научим с ежедневни крясъци и обиди та дори и ругатни! Дори и при оправданието, че ругаел защото бил ядосан да се успокои, а не ругауел мен...
Виж целия пост
# 16
За парите само да кажа, че не се притеснявам много, защото и двамата сме с не лоши заплати. Смятам, че без твърде сериозни трудности ще мога да се грижа за себе си и детето.
Виж целия пост
# 17
След последните писаници не знам точно какво да ти кажа.
Ако прочетеш няколко теми тук ще видиш как всички бивши стоварват вината. Та тук почти всички сме виновни.
На мен ми се вменяваше вина постоянно - че съм мрънкала, че съм го ограничавала, че не съм го подкрепяла, че не съм го обичала и бла бла. Каза ми се, че в моите ръце "само едно нещо ставало", мързелива бях, когато не смогвах с всички ангажименти, по едно време бях тъпа патка, после заприличах на бъчва (бях бременна), на всички разправяше как настройвам детето срещу него. Това ме съсипваше, но аз бях склонна да търпя и все се надявах, че този човек ЩЕ ПОИСКА ДА БЪДЕМ СЕМЕЙСТВО. Е, той не поиска. Показа ми го по най-долния начин. И сега се питам защо търпях толкова.
Та с това исках да ти кажа, че е често срещано поведението на твоя мъж. Според мен му поставяш въпроса директно. Няма какво да си губите времето. Иска ли да останете заедно - това означава че ще те уважава като ЖЕНА, ЛИЧНОСТ, МАЙКА НА ДЕТЕТО МУ, ЧОВЕК. Не иска ли - да не тормози, унижава и обижда с поведение, думи и отношение.
Успех!
Виж целия пост
# 18
защо этой се държи така?
ти имаш ли своето обяснение? все пак сигурно те е обичал преди да почне да те обижда
не ви е толоква дълъг стажа че така жестоко да се отчуждите...нещо някъде е станало
даже не е въпроса чия е вината а има ли начин да се отстранят последиците

за мен е важно да намериш причината и дали има начин той да се промени - явно е че ако не види дебелия край няма да приеме да се порменя - имаш два пътя според мен - да се опиташ с добро като откриеш причината или с лошо като си събереш багажа и гжо оставиш да мисли
последното не го прави без сериозен разговор с родителите ти - просот обясни нещата които до сега не си споделяла
аз така правя - логично постоянно обяснявам на всичмки къде са ни недостатъците и липсите у мъжа ми, но без да се оплаквам за да не съзвам негативи...он пък и всички са лееекичко информерани...ад не се тръшнат после как съм прее.ла семейството си..../пу-пу да не стигаме до там де/
Виж целия пост
# 19
защо этой се държи така?
ти имаш ли своето обяснение? все пак сигурно те е обичал преди да почне да те обижда
не ви е толоква дълъг стажа че така жестоко да се отчуждите...нещо някъде е станало
даже не е въпроса чия е вината а има ли начин да се отстранят последиците

Това е най-важния въпрос според мен.
Аз лично не вярвам в коренната промяна на човек – особено на години. По-скоро съм склонна да мисля – особено предвид краткия ви брак - че това си е той, бил е променен в началото, когато те е ухажвал , сега се е успокоил, че си негова и пак е станал себе си. Примери за това около нас колкото искаш.
Ако не е това причината, а има някаква, която може да се отстрани – почваме разговора на друг глас

Виж целия пост
# 20
здрав разум, аз съм в малко подобна ситуация.от апатия съм се оставила по течението без да правя нищо и знаеш ли кога не съм ''тъпа,гадна,злобна и т.н.''? -когато си затварям очите за всички простотии,които ти изброи,при нас имаме и още в плюс...тогава какъв е смисълът ?
съветсвам те да претеглиш в себе си хубавото и лошото от вашата връзка,кое надделява.Да, всички семейства имат проблеми,въпросът е кога е стигнала,пък даже е и премината границата ни на търпение и поносимост към другия.Защото ако е премината,вече отношенията са си жива война  Cry
 Praynig Hug
Виж целия пост
# 21
При нас нещата бяха по същия начин с работата и домашните задължения - говорим, говорим, после пак по старому.

Това аз почти го бях 'оправила' у моя бивш. Ама говорехме по 2 пъти в седмицата. Аз изброявам: "Аз работя и ти работиш. Всеки от нас има нужда от почивка. Значи - Аз готвя, ти редиш масата и я вдигаш..." Той: "Ааааааа...миалната няма да редя..." Аз: "Ок, недей, но всички чинии на плота." и така 50-100 пъти... Научи се накрая. Но това е основния начин мъжете да се включат. Просто им определяш задължения, след разговор с тях и не ги заместваш във вършенето им.
хахаха
моя пък не се научи, и до ден днешен иска някой да му слугува
еми - мерси съм- логиката ми е същата - ходя ли на работя - ходя, пришки не ми се ще да ми излизат на езика от повтаряне, ако искам някой да превъзпитавам, ще си родя още едно дете - възрастен човек на 30 години и отгоре ми се струва по-трудоемко, пък да не говорим колко безсмислено
примиряването със слугинаж пък съвсем не е за мене
ако ще чистя - чантата, багажа и в ЕС за пари - безплатно - само на сина ми  Laughing
и за кратко - само да поотрасне и му връчвам парцала
за мен това са важни неща, който яде - мие си чинията, на никой не съм длъжна Laughing
ама само за мен, някои си обичат да си прислужват
Виж целия пост
# 22
няма връщане назад и дълго ще си сама.....и дори да не искаш пак ще си сама.....
и връщане назад има, пък това че дълго ще е сама хич, ама хич не е задължително  Laughing
Виж целия пост
# 23
Ох, ами не зная кога започна това. В началото пак се карахме, но сякаш нямаше толкова обиди...
Но това положение не е от скоро... Преди детето се справях, защото със скандали успявах да го накарам да помага. Сега тези скандали травмират малкия и то осезателно си личи. А и на мен ми действат крайно подтискащо. И повече си замълчавам и опъвам, че работата трябва да се свърши, ако не за друго заради дечко.
Не зная дали е просто такъв или нещата са се влошили в следствие на нещо... Но си мисля, че по принцип си пада малко мързелив...
Понякога имам чувството, че разбра, че като трябва да се свърши нещо няма да го чакам него, а ще гледам по-бързо да го свърша аз и започна съвсем нищо да не похваща! Ама не мога да оставя бойлера развален и да го чакам цял месец да се помайва: къде и как ще се къпе дечко (например)?
А обидите... ами отговаря ми: "ами ядосваш ме". За това обиждал и ругаел...
Виж целия пост
# 24
- и са ако ти се струва 4е се надбягваш с времето - останеш ли сама с дете ти - тогава времето ще ти необозримо недостижимо.

е само тук ще си кажа, не съм съвсем съгласна, щото като гледаш с един индивид по-малко, сиреч вместо 3ма 2ма, правиш икономия 2/3 от домакински задължения, което хич, ама хич не е малко, та като теглиш чертата с времето, не е ясно в дебит или в кредит ще си  Laughing
мисля, че няма да е по-ангажирана, много подозирам, тя си е казала всъщност, че тя си поема детето, надали той го взима и го води на градина  Laughing, много подозирам, че и да се случва, е изключително рядко, така че....
в такива случаи обичам да цитирам приятелка 'за кво ти е такъв', но тя е финансово обезпечена, е аз не съм, но пак не ми трябва, планирала съм сама да се обезпеча, пак да кажа - ако много ти се чисти, по къщите на хората - срещу пари  Laughing
ааа това на някои се струва унизително .....
еми - изводите
Виж целия пост
# 25
- и са ако ти се струва 4е се надбягваш с времето - останеш ли сама с дете ти - тогава времето ще ти необозримо недостижимо.

е само тук ще си кажа, не съм съвсем съгласна, щото като гледаш с един индивид по-малко, сиреч вместо 3ма 2ма, правиш икономия 2/3 от домакински задължения, което хич, ама хич не е малко, та като теглиш чертата с времето, не е ясно в дебит или в кредит ще си  Laughing
мисля, че няма да е по-ангажирана, много подозирам, тя си е казала всъщност, че тя си поема детето, надали той го взима и го води на градина  Laughing, много подозирам, че и да се случва, е изключително рядко, така че....
в такива случаи обичам да цитирам приятелка 'за кво ти е такъв', но тя е финансово обезпечена, е аз не съм, но пак не ми трябва, планирала съм сама да се обезпеча, пак да кажа - ако много ти се чисти, по къщите на хората - срещу пари  Laughing
ааа това на някои се струва унизително .....
еми - изводите

бе не е баш така. щото е според 4овека. и според детето. мойто и със си4кото рода на куп - пак брои кой къде и нарежда. ма нейсе.
поне готви.  Laughing  има желание. и миялната пуска. и пералнята. а последната я и зарежда. и да простира носи. само стаята не си оправя, ма и тов а ще стане.
Виж целия пост
# 26
- и са ако ти се струва 4е се надбягваш с времето - останеш ли сама с дете ти - тогава времето ще ти необозримо недостижимо.

е само тук ще си кажа, не съм съвсем съгласна, щото като гледаш с един индивид по-малко, сиреч вместо 3ма 2ма, правиш икономия 2/3 от домакински задължения, което хич, ама хич не е малко, та като теглиш чертата с времето, не е ясно в дебит или в кредит ще си  Laughing
мисля, че няма да е по-ангажирана, много подозирам, тя си е казала всъщност, че тя си поема детето, надали той го взима и го води на градина  Laughing, много подозирам, че и да се случва, е изключително рядко, така че....
в такива случаи обичам да цитирам приятелка 'за кво ти е такъв', но тя е финансово обезпечена, е аз не съм, но пак не ми трябва, планирала съм сама да се обезпеча, пак да кажа - ако много ти се чисти, по къщите на хората - срещу пари  Laughing
ааа това на някои се струва унизително .....
еми - изводите
Каси, като те слушам - не си ти...
като се заоплакваш край няма, но като стане дума да кажеш колок е добре сама...
или аз не разбирам или като се оплакваш не си ти!

апропоо сам ще си дълог ако си нормален и не литнеш да се занасяш с първия ясрещнат - нормално е след раздяла човек първо за детето си да мисли, посел за нареждане на живота ис и чак тогава евентуално за нещо ново на хоризонта
а на 30 - обикновено никой не чука на врата ти да те търси у дома....така че затова казах, че пир евентуална раздяла дълог ще е сама....но това не бива да е причина за оставане ако ситуацията не търпи такова

Виж целия пост
# 27
исках да кажа, че ако проблема е да си мерим кой колко работи с раздялата работата НЯМА да намалее....а ще стане с времето повече щото детето с времето ще остане само върху плещите на майката
обаче! в крайна сметка нищо не бива да се търпи от страх - нито от страх еч после ще си сам, нито от страх че няма да се справиш....
нещо се търпи само ако има лична изгода и ако има някаква компенсация и полза

апропо - явно преди не ти е пречело да вдигаш скандали...ми грешон преценена ситуация....лошо но поне ако това е така - не виждам начин да очакваш този човек да се промени...или ти се променяш или търпиш последиците - те.е спарвяш се сама или наистина в буквален смисъл търпиш, че не си преценила овреме до къде може да стигне мързела му.....

ако решиш раздяла - съвета ми е подготви родителите и близките си!
Виж целия пост
# 28
обаче! в крайна сметка нищо не бива да се търпи от страх - нито от страх еч после ще си сам, нито от страх че няма да се справиш....
нещо се търпи само ако има лична изгода и ако има някаква компенсация и полза
абсолютно заставам зад това.Страхът е лош съветник !И аз съм ги имала тези страхове,но сега съм щастлива че не им се подадох.Осъзнах,че преди съм била не просто сама,а самотна..нищо че уж има мъж.Осъзнах,че сега се справям отлично,защото съм спокойна и защото няма кой да ме мачка психически постоянно!
Виж целия пост
# 29
сега като чета поста ми към Каси звучи грубо - КАси не го приемай така
исках да кажа с него, че явно на моменти ти е тежко, а в другжи преоценяваш нещата и виждаш ползата от това да си сама
но ще има и тежки моменти.....

обаче МАлвина е права - самотат убива особено ако имаш човек до себе си
това не се трае - сега съм сама, но не самотна...преди бях с мъжа ми повече време щото с едно дете имахме повече, но пък бях самотна и мислех за раздяла
ако останеш сам - поне може да не си самотен, а ако си самотен в брак/връзка самотата е вечна /освен ако не си от тези дето си търсят навън.../
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия