Коя известна литературна творба НЕ харесвате?

Благодаря!
Радвам се , че има мнение детето, защото можеше и да няма

Правят, правят! Просто не са за всеки. Филми не гледам.


А на мен "Мъглата". Чух, че е направен и филм наскоро, но не обичам да гледам филми.

А, сетих се, че на времето не можах да прочета и "Гаргантюа и Пантагрюел" на Рабле и "Атланти и Кариатиди" не помня вече на кого.

Браво на детето!  Много е важно да имаш мнение!

"Ян Бибиян на Луната" и всичко на Ерих Кестнер са ми любимите ми детски книги!

Май е време за тема за любими детски книги!  Ей сега ще спретна една анкета, даже...

Ще я чакаме с нетърпение 

                       Да не забравиш '...Румцайс..'

                     Оправдавам те, само защото каза, че си ги чела по задължение  . Камю ми е слабост  .

и от мен браво
чакам темата с детските книгии 

Ами никак не са лоши тези палачинки,имам рецептата от моята свекърва И  аз имитирах Пипи ,имах 2  братовчеди,брат и сестра ,които умираха от скука и ме чакаха да дойда на гости да ги развеселя, аз все измислях игри и забавления ,а те ме следваха покорно .Та аз , в моето детско съзнание бях "великата" Пипи,а те "жалките" Томи и Аника.
Иначе по темата ,не можах да изчета Достоевски,бях си поставила за цел,но уви,много тежък ми дойде.

А! Имало и друг фен на Румцайс.  Аз мислех, че не е толкова популярен и не го включих

   В този ред на мисли " Братята с лъвски сърца" - също  А. Линдгрен.  Прочетох  я наскоро..  мнооого ме разплака.  Едно дете не би реагирало така . Тоест е в графата "харесвани", въпреки сълзите.

  И  за да не спамя темата с отговори по друга тема ,  да си призная :  Нямам нехаресвана книга, просто някои не мога да ги дочета...  някой го беше написал прекрасно по- горе.  Не значи  , че не са добри.
       За тежкия , описателен стил на някои автори се иска време и спокоен дух...Не мога да си Позволя такива автори. Напоследък.  
       С едно описание   от две страници и половина на прекрасна дневна,  великолепен  диван, фантастична   рокля и  Онази усмивка,  заспивам още на златните орнаменти на дивана.   Затова не дочетох " Война и Мир" , / тоест , четох го на прибежки, анулирайки диваните и софрите  и  др./
  Другата гадория, е, че понякога  гледам филмите, преди произведението...  А аз чета с Образи.    Губи ми се  удоволствието, когато видя Други образи, освен моите.
   Предпочитам  книгата да ми е първа,  но никога не харесвам филма след това.
  Единственото изключение прави " Полет над кукувиче гнездо" .  Филмът е по - добрия  . О, и още как.  Всъщност ми е любим..., което ме слага в графата " Психарки".   И защото  имам личен опит и болка.
       Все пак   количеството преживяни ситуации може да определи и начина на възприемане на книгите..,  не е до интелект.    До потребност е. Затова харесвам и  Кърт Вонегът, който умее да е неразбираем,   и  всъщност съвсем конкретен.
     Не можах да прочета " Гаргантюа и Пантагрюел"  , мъжът  ми твърдеше, че ще си падна от смях на духовитите диалози.   Връчи ми книгата в  3-та г. с.   Борих се с нея почти до  раждането/  Поглъщайки други неща, междувременно/  Не я дочетох  и си признах.
      На " Дон Кихот", хем я прочетох,  пак предпочитам веселяшката версия на " Холмарк".   Не забравям, обаче  Кога са писани и двете последни цитирани произведения   и  шапка до земята  за авторите.
  Труден ми е и Джек  Лондон САМО  някои неща  /  четен е като хлапе и ми дойде много липсата на хепи енд " Белият зъб и " Мартин Идън" /  Обожавам, обаче " Лунната Долина"/
    По- лесно е да кажеш какво наистина обичаш..., за останалото  се оправадаваш
 
    

Как забравих  обожавам Пипи, Антон и Точица, Летящата класна стая, Емил....ами някой помни Сребърните кънки, колко съм плакала на нея....ами не казвате нищо за Карл Май и Майн Рид, луда бях по Поразяващата ръка и Винету  Много харесвах и Магьосникът от Оз...

Относно Стивъм Кинг съм с противоречиво мнение. Майка ми е заклет негов фен и има всичко що е издадено на български от него. Харесвам Зеления път и Сблъсък. Въпреки че не ми допадат  другите му ужасии има едно нещо, което много ми харесва у него като автор - умее да извади душевността на човека наяве, и най-интимните, най-грозните мисли и постъпки при него са така показани, че да го разбереш този персонаж, и в най-добри герой има нещо отрицателно и обратното. Даже е преклено натуралистичен на моменти. Тъмната кула, не я харесаах, ама хич, много тегава и мудна ми се видя.

Някой спомена за Тери Партчет, далеч не той е представителен за фентъзи стилът. Ако някой се интересува, за да не попадне на някоя боза, препоръчвам Песен за огън и лед, поредицата на Реймънд Фийст, Землемория на Урсула Ле Гуин.

изпреварила си ме с малко - точно това е най-забелжителното за мен в неговите произведения
за мен "То" и "Сейлъмс Лот" са невероятни - толкова първичен ужас съм преживяла с тях 

"По пътя " ,колкото пъти я чета ,толкова пъти ми идва да захвърля всичко и просто да тръгна - някъде .Мисля обаче ,че човек трябва да е поживял по този начин поне малко ,за да усети пулса на книгата .
Сега се сетих за "Празни мисли на един празен човек " на Джером К. Джером - не ми допадна
Между другото Стивън Кинг има впечатляващи разкази - за справака - " Нощна смяна "

За мен Кинг е много повече от Сейлъмс Лот,Гробище за домашни любимци или Мъглата.
За мен Кинг е "Особени сезони","Долорес","Дългата разходка", "То".... Противни са ми повечето филми,направени по негови филми, като изключим "Изкуплението Шоушенк" и "Зеленият път". Противни са ми, защото в тях е изтървано най-същественото, а именно самото виждане на автора за това какво е ужасно.

"То " ми е много разтегнато ,особено втора част .Трите други  посочени не съм ги чела