Тъй като искам да имам дете започнах да си правя необходимите изследвания за това. Всичко е наред.... с изключение на теста за хламидия, положителен за стара инфекция 
Неизвестно колко стара...(може би десетина години?!) Никога преди това не съм била изследвана за тази инфекция, тъй като никога не съм имала някакви проблеми, които да насочат към такова изследване, не съм имала и безразборни контакти, дори почти не съм имала контакти, при мен от самото начало нещата с мъжете не потръгнаха... но факта е факт - теста за хламидия - положителен! За щастие обаче всички останали изследвания показват, че няма никакви поражения, каквито тази болест би могла да нанесе на женския организъм. Само да отворя една скоба - нямам партньор от много време и не желая да имам, планирам да имам дете с помощта на асистираната репродукция - донорска инсеминация. До тук добре. Имам обаче един човек, когото много обичам и на когото много държа, голямата ми любов, най-добрия ми приятел, човек, с когото съм преминала през много неща, човек, с когото нямаме общо бъдеще, не желая да влизам в подробности как и защо, това е друга тема. Той е в чужбина, виждаме се понякога, средно на две години веднъж...В момента, в който видях резултата от теста си помислих за него, при една от срещите ни преди време (преди около 2 години), не знам как се получи, но имахме незащитен полов контакт (без презерватив), вярно само веднъж, но ... Като знам колко е коварно това заболяване, като не знам от кога го имам, ами ако неволно съм го заразила? Ами ако и той не знае, ами ако и той зарази партньорката си, представих си как обикалят клиниките по стерелитет след време ... Първата ми реакция беше да му пиша, той знае, че си правя изследвания защото искам да имам дете, пратих му мейл: "не е много сериозно, но не е и за подценяване, може и да е грешка, при мен всичко е наред, нямам проблеми, но единия тест показва такава и такава инфекция, прекарана в миналото, провери се и ти, коварно е, понякога прави мизерии, не се притеснявай, по принцип за мъжете не е така опасно, а и шанса да не разбереш е по-малък отколкото при жена, но понеже става въпрос за здраве, не искам да разчитам на това, моля те, иди провери и ти..."
После споделих за това с приятелка... Тя ми каза, че никога не би направила такова нещо, ако не ставало въпрос за сифилис или СПИН!!! Че съм била луда да споделям такива неща с мъж, нищо му нямало на него, а сега щял да си помисли, че съм к...а (или най-малкото със сигурност щял да е отблъснат от мен), какво ми пукало за неговото потомство, да съм мислела за себе си!!! .... Истината е, че въобще не бях помислила за подобна интерпретация на случилото се, мислех само за неговото здраве, в крайна сметка, ОК, нека да съм най-долната к...а, но не е ли по-важно той да е здрав?
Отговор от него все още нямам.
И се намирам в ада на съмненията кое е било правилно и изобщо има ли "правилно" в този случай?
Истината е, че аз не бих могла да постъпя по друг начин, не бих могла да премълча такова нещо при такива обстоятелства. Не стига, че съм била толкова "задръстена", за да не се усетя да се изследвам за подобни заболявания, ами сега, когато почти случайно разбирам, че съм имала такъв проблем, да си мълча?!
Колкото и минимална да е вероятността за зарязаване (ОК, при мен инфекцията е минала, но все пак не е била лекувана!, а и лекаря не можа категорично да ми отговори съм ли или не съм потенциален заразоносител!), все пак става въпрос за здраве, редно е да се вземат превантивни мерки.
И все пак, дали и приятелката ми има право, дали съм загубила уважението и приятелството на този човек? Пак ще кажа, ако става въпрос за Неговото здраве, готова съм да платя и тази цена.
Губи ли една жена уважението на едни мъж при подобна ситуация?
Моля, споделете вашето мнение в тази безумна ситуация, и не ме щадете, не можете да бъдете по-сурови, отколкото съм самата аз към себе си.
Виж целия пост
Неизвестно колко стара...(може би десетина години?!) Никога преди това не съм била изследвана за тази инфекция, тъй като никога не съм имала някакви проблеми, които да насочат към такова изследване, не съм имала и безразборни контакти, дори почти не съм имала контакти, при мен от самото начало нещата с мъжете не потръгнаха... но факта е факт - теста за хламидия - положителен! За щастие обаче всички останали изследвания показват, че няма никакви поражения, каквито тази болест би могла да нанесе на женския организъм. Само да отворя една скоба - нямам партньор от много време и не желая да имам, планирам да имам дете с помощта на асистираната репродукция - донорска инсеминация. До тук добре. Имам обаче един човек, когото много обичам и на когото много държа, голямата ми любов, най-добрия ми приятел, човек, с когото съм преминала през много неща, човек, с когото нямаме общо бъдеще, не желая да влизам в подробности как и защо, това е друга тема. Той е в чужбина, виждаме се понякога, средно на две години веднъж...В момента, в който видях резултата от теста си помислих за него, при една от срещите ни преди време (преди около 2 години), не знам как се получи, но имахме незащитен полов контакт (без презерватив), вярно само веднъж, но ... Като знам колко е коварно това заболяване, като не знам от кога го имам, ами ако неволно съм го заразила? Ами ако и той не знае, ами ако и той зарази партньорката си, представих си как обикалят клиниките по стерелитет след време ... Първата ми реакция беше да му пиша, той знае, че си правя изследвания защото искам да имам дете, пратих му мейл: "не е много сериозно, но не е и за подценяване, може и да е грешка, при мен всичко е наред, нямам проблеми, но единия тест показва такава и такава инфекция, прекарана в миналото, провери се и ти, коварно е, понякога прави мизерии, не се притеснявай, по принцип за мъжете не е така опасно, а и шанса да не разбереш е по-малък отколкото при жена, но понеже става въпрос за здраве, не искам да разчитам на това, моля те, иди провери и ти..." После споделих за това с приятелка... Тя ми каза, че никога не би направила такова нещо, ако не ставало въпрос за сифилис или СПИН!!! Че съм била луда да споделям такива неща с мъж, нищо му нямало на него, а сега щял да си помисли, че съм к...а (или най-малкото със сигурност щял да е отблъснат от мен), какво ми пукало за неговото потомство, да съм мислела за себе си!!! .... Истината е, че въобще не бях помислила за подобна интерпретация на случилото се, мислех само за неговото здраве, в крайна сметка, ОК, нека да съм най-долната к...а, но не е ли по-важно той да е здрав?
Отговор от него все още нямам.
И се намирам в ада на съмненията кое е било правилно и изобщо има ли "правилно" в този случай?
Истината е, че аз не бих могла да постъпя по друг начин, не бих могла да премълча такова нещо при такива обстоятелства. Не стига, че съм била толкова "задръстена", за да не се усетя да се изследвам за подобни заболявания, ами сега, когато почти случайно разбирам, че съм имала такъв проблем, да си мълча?!
Колкото и минимална да е вероятността за зарязаване (ОК, при мен инфекцията е минала, но все пак не е била лекувана!, а и лекаря не можа категорично да ми отговори съм ли или не съм потенциален заразоносител!), все пак става въпрос за здраве, редно е да се вземат превантивни мерки.
И все пак, дали и приятелката ми има право, дали съм загубила уважението и приятелството на този човек? Пак ще кажа, ако става въпрос за Неговото здраве, готова съм да платя и тази цена.
Губи ли една жена уважението на едни мъж при подобна ситуация?
Моля, споделете вашето мнение в тази безумна ситуация, и не ме щадете, не можете да бъдете по-сурови, отколкото съм самата аз към себе си.
