Коя известна литературна творба НЕ харесвате?

 "Шифърът на Леонардо" и нему подобни екшъни с преследване ме дразнят, не толков качеството им, колкото прехлаването по тях, откачам някой като поведе раззговор "за книги", демек за Шлифера.

Май казах това вече, но ще се повторя, защото хич не съм съгласна с твърденията или намеците, че ако някой не харесва някоя книга, значи не я е разбрал.  Или, че ако човек обича да чете всичко наред, значи е по-голям познавач и любител на литературата от тези, които критикуват много книги. 

Понякога ненавистта към дадена книга е породена от силно несъгласие с тезите и посланията на книгата, а не от неразбиране!  Добрите книги са тези, които предизвикват силни реакции, независимо дали реакцията е одобрение и възхищение или раздразнение и дори омраза.  Книги, които не предизвикват никаква реакция са просто тъпи и скучни.  Но моят въпрос не беше за тях.  Ако исках това да обсъждаме, щях да дам за пример Арлекиновите романи или елементарни криминалета.  Склонна съм да се съглася с verte, че Шифърът е в тоя кюп.

Две книги, които ненавиждам са "Старецът и морето" и още една книга на Хемингуей /даже вече не си спомням заглавието/ за лов в Африка.  Отвращават ме мачизмът, жестокостта и суровостта на автора!  Смятам ловът за много първично и грозно удоволствие и затова се дразня от възхваляването му.  Мисля, че човек може да се слее с природата и без да убива други живи същества.  И през цялото време докато четох как стареца се бори с рибата, не изпитвах и грам съчувствие към него.  Исках да си отиде гладен и съсипан.  Емилиян Станев също пише за лов, но в неговите разкази има толкова нежност и съчувствие към животните, а Хемингуей е като някаква мутра, която само иска да демонстрира сила и превъзходство. 

  Напълно подкрепям.

А и още повече - тук говорим за изкуство, където личното субективно мнение има голяма роля - т.е. нещата до голяма степен опират до "харесва ми" и "не ми харесва". Забравих да кажа също, че не харесвам Шекспир. Дори взех да се комплексирам по едно време - как може да не харесваш Шекспир!!! Обаче самочувствието ми се посъвзе, когато прочетох една статия на Толстой (ако не се лъжа, че беше отдавна) точно за Шекспир и той описваше недостатъците на Шекспир, заради които и аз не го харесвам. Ето например "Ромео и Жулиета" (пък и всичките му трагедии) - защо трябваше толкова много народ да измира на финала?!... А и не само това, но после ще го нищим Шекспир.

Думата ни беше за Алиса.
Когато бях дете, се опитах да прочета Алиса, но въобще не ми хареса - нищо не разбрах и ми беше скучна - дори не я дочетох. Открих Алиса на 18-годишна възраст. Личното ми мнение е, че тази книга изобщо не е за деца. В нея има голяма доза скрито, завоалирано послание, което може да бъде разшифровано от възрастен човек с опит. За мен тази книга е гениална, първо, защото авторът е измислил един сън - напълно "правдоподобен" сън (доколкото един сън може да бъде правдоподобен ) - никого не ангажирам с това мнение, но този сън много прилична на моите сънища - именно това смаляване и уголемяване на героинята; или да бяга, без да може да достигне доникъде, или да тръгне уж по познат път към вкъщи и да се загуби; или да се започне уж смислен разговор, който в един момент да зацикли и да не може да бъде довършен; постоянно да има пред очите си чаша чай, и когато пожелае да отпие, чашата да изчезне - всички тези нелогични за реалния живот неща, които й се случват, са съвсем присъщи за сънищата. И най-странното е, че Луис Карол е бил математик. А може и да не е странно, а именно един математик може да има достатъчно богато въображение, за да измисли такова нещо? Знам ли..
При всички герои, с които Алиса се сблъсква, откривам характерни черти от нас, възрастните - колкото и абсурдно да са поднесени. Много пъти съм изпадала в житейски ситуации, които са ми напомняли за приключенията на Алиса. На първо време се сещам точно за епизода с Моржа и Дърводелеца. Поводът да репликата на Моржа "Да поговорим за нещо по-приятно, за зеле, параходи..." е, че Дърводелецът му предложи да махнат пясъка от плажа с дружен труд - т.е. "залудо работи, залудо не стой". А Моржът, нали е мързелив, предлага "по-приятното занимание"... Сещам се и за момента с Додо, който караше другите да тичат в кръг, за да се изсушат, а морето ги заливаше постоянно и ги мокреше, докато той стоеше на високо на една скала и си беше напалил огън, за да се изсуши и им викаше - тичайте, тичайте, за да се изсушите, ето, аз вече съм сух - е това не ви ли напомня на политиците и за абсурдната действителност, в която живеем. Има още примери, но да не ви отегчавам сега. Най-вероятно това си е моята лична интерпретация на тази книга и само аз да си я разбирам по този начин. Всеки отделен читател си я възприема по свой собствен начин и вижда в нея това, което иска да види. Понякога се получава много странен "диалог" между автор и читател, защото всеки си възприема идеята на автора на дадена книга, пречупена през призмата на собственото му светоусещане и световъзприемане, през собствения си уникален мироглед и духовни търсения. В този смисъл си спомням една сентенция: че книгата е огледало и ако в него се огледа маймуна, то от него не може да погледне лик на апостол. Само да не се засегне някой, нищо лично - цитатите трябва да бъдат точни.  
Всъщност ще ми бъде много интересно, ако и друг фен на Алиса разкаже как я разбира тази творба - дали ще ни съвпаднат в някаква степен вижданията?!

Много дълго стана, но искам само да добавя нещо за "Под игото" - когато Вазол е писал романа, е бил силно повлиян от книгите на Карл Май, затова малко напомня на приключенски роман.

  Може би използваш прекалено силни думи да опишеш, че нещо просто не ти допада като развита идея, аз също не харесвам Хемингуей, но пък не мога да отрека, че може да пише, много хубаво си пише човекът, но са му кофти идеите и той самия не ми допада като човек покрай всичко от себе си, което е излял, но за това и харесвам литературните му творби, защото покрай тях съм си сформирала мнението си какъв е той и какво не ми харесва.
  Всъщност в смисълът на темата, така като си я пуснала май по-точно щеше да попиташ, кой известен автор не харесвате, защото коренът винаги е в авторът, поне за мен, въпреки че съм склонна да допусна че има писатели, които харесвам един път, но друг път не, но първо трябва да съм ги харесала все пак.
   Махалото на Фуко съм я чела и ми харесва, дори съм се усмихвала много пъти като се сетя за нея и за иронията в нея, но не е книга която мажеш да седнеш четеш от днес за утре, в подходящо настроение, при подходящи условия (примерно да не те прекъсват и да не се насилваш да я четеш заради, това че всички я четат) си е просто книга.
 

Достоевски! Не съм успявала да прочета докрай нищо негово, колкото и усилия да полагах.
"Спасителят в ръжта" съм я чела няколко пъти, с идеята да разбера защо хора, с които имаме сходни вкусове я превъзнасят толкова, ама нещо така и не можах да вникна в същността.
И като споменахте детските приказки - има такива ужасии, от които не можех с часове да заспя като дете.

А за Салман Рушди какво ще кажете? Аз зачетох "Среднощни деца" и последва пълен провал. Само дето разнасях тази огромна книга с мен 1 месец.

С подчертаните книги съм абсолютно съгласна.
Към Коелю, вижда се, имам специално отношение 
Опитах се да чета три негови книги, все препоръчани ми от хора, които много се доближават по вкус до мен  Въпреки това...мъка, не знам защо.
"Пътеводителят" си е забавна книга, не мога да кажа, че ме е вдъхновила до безумие, но е приятна за четене.
Пратчет...ууууф...непонятно ми е как може да го слагат в едно изречение с Коелю и Роулинг...по брой продажби ли се прави сравнение, какво...че се продава като топъл хляб, вярно е, че всеки втори твърди, че го чете, щото в момента е модерно, така е, ама тва си е писател на пластове. Някои го четат заради очевидния каламбур и лекия стил (и щото съседката Мара е решила, че е фешън да четеш г-н Пратчетов), други...Абе, не ми се говори, болна тема ми е.
Пратчет и Коелю според мен не трябва да са в едно полукълбо заедно, та камо ли в един постинг да ги набуташ, но въпрос на вкус.
Лирично отклонение.
Иначе моите книги, другите...хм. Засега "Под игото" ме е измъчило много сериозно, както и писанията на г-н Славейков младши, ама те не са много в графата "известни литературни творби". И "Сбогом на оръжията" не можах да прочета. Библията изобщо няма да я коментирам, явно нямам настройката за нея. "1984" също не ми хареса. С тези уговорки всичко, което съм започвала да чета досега, съм довършвала, изглежда имам добър късмет за книги, защото доскоро доста четях. И много имам да чета още, де
По принцип съм напълно и искрено съгласна с това твърдение. За Багряна обаче имам някакъв по-особен сантимент поради отношението й към Вапцаров и последствията от това, разбирам, че даваш пример, но тя конкретно е за мен един опетнен образ. А и така и не се научих да харесвам стиховете й. Да ги уважавам заради значението за женското участие в литературата и заради литературата въобще - да, донякъде, но да ги харесвам...
Но пък на мен ми дай Башева като поетеса, винаги ще я предпочитам пред...някои други. Като Надежда Захариева, например, ако ще да е по мъж Дамянова.
А и Дамянов не ми е любимец.
Срам почвам да изпитвам... 

Защото си я  прочела в по-друг период от живота си, проблемът не е в книгата, както не  е и в теб за това не ми се пише за литературни творби като отрицание, освен ако говорим булевардни романи, в които принципно няма смисъл.
 Иначе книгата настина е велика, просто трябва да попаднеш на нея, а не да я прочетеш заради другите, това променя нещата.

Кифлата, права си, че крайно се изразявам, но просто съм такъв човек-- склонна съм, дори и когато виждам нюансите, да си формирам по-черно-бели мнения.  Малко ми е недостатък даже...  В случая с Хемингуей, виждам много добре, че е добър стилистично, но идеите му провокират толкова силна неприязън в мен, че всичките му плюсове избледняват и като тегля чертата го слагам в личния ми черен литературен списък.  Но не бих никога твърдяла, че пише боклуци или, че е бездарен.

И "Спасителят в ръжта" не обичам, защото Холдън ми е крайно антипатичен.  Смятам, че е лигльо и не намирам оплакванията му от света за супер основателни.

Маги ДС, определено провокира интереса ми с това описание на Алиса.  Може пък пак да й хвърля един поглед.

"1984" обаче много я обичам!  Четох я 1993 година, когато бях изкукала от самота и изолация в американския университет, в който учех.  Там бях като в златна клетка защото на фона на българската мизерия живеех в лукс, университета е много престижен и се чувствах задължена да съм благодарна на съдбата.  Обаче пустата американска повърхностност на отношенията и political correctness точно като double speak много ме подтискаше.  И 1984 страшно ми въздейства.  Тая книга е уж символ на комунизма, но аз като я четях виждах паралели и с Щатите и с България.  И паралелите, които откривах с България ми предизвикваха някаква сладка носталгия по комунизма, а паралелите с Щатите ми се струваха най-подтискащи.  Между другото, Оруел е имал предвид Англия като е писал това, а не СССР.  Човекът е бил доста ляв.  И сега като слушам абсурдните лъжи на Буш, който има наглостта да твърди, че войната в Ирак е успех, пак се сещам за 1984 и за това колко пасва на ситуацията в Щатите сега.

И накрая, понеже "Под игото" много го дъвчем, за статистиката да спомена, че на мен ми харесва.  Далеч не ми е любима книга, но си спомням, че го прочетох лесно и бързо.

А, и още, понеже май няколко души споменаха "Тютюн" в лоша светлина.  На мен много ми харесва.  Прочетох я на един дъх и мисля, че това е една от много малкото български книги, които и читатели от други култури могат да разберат и харесат.  Защото много от любимите ми български писатели са много трудно преводими и изискват да познаваш българския дух за да ги разбереш.  Не ме питайте колко усилия хвърлих да преведа един разказ на Чудомир и така и не мога да го докарам, че да звучи както трябва на английски...

Не съм разбирала "Под игото", някои от разказите на Йовков, Елин Пелин...., "мразех" и баба Илийца с кола, но само, защото се изучаваха задължително и съм била в 5-6 клас. За мен истинската наслада и разбиране дойде по-късно, в гимназията  . Тогава, а и след завършването си, с голям интерес и удоволствие съм прочела "Под игото", "Война и мир" /оригиналното издание в 6 тома/, "Мъртви души", "Казаларската царица", "Дон Кихот",  българските и руски поети. Дори неразбираемият "Малък принц" стана настолно мое четиво /"Най-хубавото се вижда със сърцето", "Моята роза е най-хубава, защото аз се грижа за нея", цитирам по памет, - та това е цяла философия/.

От т.н. известни книги, които съм чела в извънученическа възраст, не харесах прехвалената "Атинянката Таис", Александър Грин  и др..  Не ми допада  и Коелю.

П.П. Някой питаше за втората част на "Рали". Тя излезе няколко години по-късно от първата. Аз също не я бях чела, но я прочетох заедно със сина си, когато беше в 5 клас   

П.П. Сигурно някои от вас ще ме помислят за       , но какво да правя...просто така ме научи моята учителка по литература. 

Според мен авторът на тази книга - "Алиса в страната на чудесата" докато я е писал наистина е бил в "страната на чудесата" - т.е. бил е или дрогиран или постоянно пиян. Аз не мога да си представя как ще седна и ще ми дойдат на ум такива невероятни неща да опиша. Това е плод само на дрогиран мозък и на нищо друго...

Сиси, споменатият от теб Тютюн и аз харесвам много.

Някой спомена за любимите детски книжки, освен Алиса, Мечо Пух и старогръцки легенди и митове, много харесвах Питър Пан, Лукчо. Имаше един роман Сърце на Адмундо де Амичис /ако не бъркам името/ толкова ме беше впечатлил, четях си го непрекъснато. А помните ли Ран Босилек .....Между другото от детската литература така и не възприех Ние врабчетата, може би трябва да пробвам пак.

Някой има ли мнение за Шогун, чела съм го няколко пъти и то като 10-11 годишна, запомнях думите на японски и си въобразявах, че знам малко от езика 

Ерих Кестнер и неговите "Романи за деца" - това към списъка с детски книжки, а не към отрицателният . Също и "Емил от Льонеберя" - голяма ми е веселба. А "Фаталната запетая" на....срам , забравих автора, но май е на Валери Петров(може и да не е ...признавам,че се мъча да се сетя...) , но тя спада към леко тийнската възрастова група. А "Пипи? 

Нямам свестни спомени от Маншон ,Полуобувка и Мъхеста брада ,може би трябва да я прочета отново .

 Иначе има детски книги ,които сега трудно се намират и не са популярни .Което е много лошо .
Като - Бертолдо ,Бертолдино и Какасено ,Звездата на Ботушко , Когато бях малък ,Приказка за Стоедин - последните три са на  български автори .На Добри Немиров и на Никола Русев ,за съжаление не си спомням чия беше Звездата на Ботушко .
Сега са модерни творби странни за мен ,като Франклин ,Мечо Пух ..