Раждането

  • 1 781
  • 27
На всички бъдещи майки ето нещо което ме зареди много позитивно
http://www.youtube.com/watch?v=9G2xoSUUEXg&NR=1
Напомни ми много за раждането на моята дъщеричка и незабравимите мигове след това.
Пускам темичката за да се опитаме да развенчаем заедно митовете около раждането и да споделите кой беше най-хубавият момент от него.
За мен това беше момента в който ми дадоха да прегърна моето бебе. А за вас?
Виж целия пост
# 1
Разчувствах се. Толкова сантиментални спомени нахлуха в мен....Най-прекрасните моменти бяха - как усещах присъствието и подкрепата на мъжа ми до мен, когато чух бебо, че изплака, тогава вече сълзите ми просто се стичаха по лицето ми, сълзи на вълнение и радост, когато ми казаха, че всичко с него е наред, когато го видях - един такъв неописуемо красив и безценен.... когато вечерта плачкаше много и когато го взех в скута ми и се сгуши и заспа блажено. Тогава осъзнах, че ние двамата с него си принадлежим. Това са най-назабравимите моменти в живота ми.
Виж целия пост
# 2
най хубавия момент беше като го чух да изплаче Heart Eyes
Виж целия пост
# 3
...когато вечерта плачкаше много и когато го взех в скута ми и се сгуши и заспа блажено. Тогава осъзнах, че ние двамата с него си принадлежим. Това са най-назабравимите моменти в живота ми.
По-добре не мога да го кажа! Peace
Виж целия пост
# 4
Тогава осъзнах, че ние двамата с него си принадлежим.
Ох, принадлежим си, но за кратко. После трябва да пуснем птичката да отлети.
 За мен раждането,от самото начало до проплакването беше много вълнуващо. Често си припомням във всеки един момент какво съм чувствала, сякаш беше вчера. Роди се един такъв розов и хубав. По книгите пише, че се раждат сбръчкани и грозни, но моето бебе беше прекрасно. За мой срам, незнаех как да го гушна, когато ми го донесоха. Мислех, че ще го изпусна, а той така се успокояваше в моите ръце. Беше достатъчно само да го гушна и млъкваше. Мога още да пиша за прекрасното раждане на сина ми. Сега чакам второто си детенце, приготвила съм се да изживея този момент пълноценно. Първият път имаше и известна доза страх, но сега ще си наваксам.
Виж целия пост
# 5
Може би съм егоист, но най-хубавият момент беше, когато осъзнах, че всичко приключи, вече не съм бременна и не ме чака раждане  Embarassed такова облекчение никога не съм изпитвала.
Виж целия пост
# 6
Често си спомням с лека носталгия тези моменти... Heart Eyes
Най-вълнуващият и хубав момент беше когато започнаха да ми натискат корема да го вадят и след 1-2 минути той изплака и ми го показаха - един мъничък, ревящ с пълно гърло... Heart Eyes Погалих си го по крачето... Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
Виж целия пост
# 7
Страхотна тема - много голямо благодаря на авторката , а и голяма прегръдка . Наистина се разчувствах .  Hug Hug HugАми най - хубавият момент по време на раждането майче е този , в който я чух да изплаче , а също и думите на акушерката : " Честито , имаш едно живо и здраво момиченце " Е това не мога да го забравя никога и ....да , наистина си принадлежим . И за второто раждане се отнася абсолютно същото .  Peace
Виж целия пост
# 8
Раждането ми беже много тежко, та бях в полу-съзнание когато бебето излезе. Разбира се, първото изплакване и новината, че е напълно здраво и всичко си има, ме изпълни със щастие. И като я гледах половин час да лежи на няколко метра от мен, само мигаше с очички и се прозяваше, просто не можех да повярвам, че ние сме създали и родих това чудесно момиченце... Също много странно и хубаво беше първото засукване от гърдата - едно такова непознато и вълшебно нещо... Просто да станеш майка е вълшебство!
Виж целия пост
# 9
Най-радостният момент беше, когато се разбра със сигурност, че ще се наложи  да родя със секцио /контракциите ми бяха започнали вече и изобщо нямах никакво желание да видя как и кога ще завършат!/
Най-удовлетворяващият момент беше, когато малкото същество впи като пиявица устнички в гърдата ми и започна да суче /12 часа след раждането/.
Виж целия пост
# 10
Така и не знам- поне не си спомням да съм изпитала нещо Вълшебно при раждането
Беше дълго и уморително,въпреки че си спомням с насмешка за болката и проблемите....наложи се да ме приспят...и може би това,отпускане и ...как да го кажа- оставих се да правят каквото щат- беше ми все тая.... след 15часа ми беше все тая.....
Събудих се ...попитах за бебето,чух метален глас да ми отговаря...после ми го показаха- видях размазано/ от упойката/ бебе,голо и с мъжки атрибути Laughing...
След 24 часа ми го дадоха- вече се бях осъзнала,но...едва като стана на седмица можеше да се каже ,че изпитвах обич и...знаех че не мога без него....
Грубичко от устата на една майка- но нека си признаем- объркването,уплахата,незнанието на първото раждане....не винаги са съпътствани от моментална и всеотдайна любов към малкото човече,с което дори не знаем какво да правим Hug
Виж целия пост
# 11
не можах да се разчувствам от клипа, бебе като всички други Simple Smile
Виж целия пост
# 12
Само като си помисля за нормално разждане без упойка и никакви позитивни мисли не ме обвземат.   Confused

Има два мига, които никога няма да забравя - моментът, в който изплака и няколко минути след това, като ми я дадоха да я гушна. Ревеше с все сила и когато я сложиха да легне върху мен, тя спря да плаче. Просто замълча. Най-магичният и блажен момент от цялата история. Жалко че не продължи повече от минута, защото по мен тепърва имаше доста работа. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 13
Може би съм егоист, но най-хубавият момент беше, когато осъзнах, че всичко приключи, вече не съм бременна и не ме чака раждане  Embarassed такова облекчение никога не съм изпитвала.
Peace
Виж целия пост
# 14
Леле,върнах се 8 години назад.Честно бях забравила този момент,но като се замисля колко вълнуващо беше.Когато родих веднага ми  показаха бебчо,а то милото едно уплашено,и най-интересното е,че първо кихна два пъти и тогава заплака,и ми го сложиха на гърдите....  Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия