Красотата не намалява от това, че пада, отнесена от вятъра

  • 1 962
  • 30
# 15
Днес ми се наложи да пресека София четери пъти.
Не видях нищо красиво.
Това не ми  хареса.
Много дуги такива снимки направих.Видях две кататрофи.
Нямаше красота.Красотата си беше отишла.
Грозен облак се беше надвесил над центъра на града,хората бягаха уплашени....
Днес красотата си беше отишла.
Красиво беше само в сърцето ми.Напук на лошото време ми се случват само хубави неща!
И таочно в тази грозота,като един лъч надежда изгря огромната многоцветна дъга...Така поне аз я видах!Като нещо което нищо не може да го победи,природата и красотата ще бъдат вечни,колкото и да се опитваме да им надвием,ние нищожествата...
Виж целия пост
# 16
Безброй неща стоят до днес
невидени от мен –
та всяка пролет, всеки лес
различно е зелен!

Цитирам най-любимия си стих.

Но нйе тъ разбирам, Как' Сийке. Нещо съм пропуснала из форумните драми. Жал за мен би било да не отговоря чистосърдечно. Щото имаме форумни драми. Да.
Е, това ми е най-любимият стих, а Седада ми го напомни. Да я бях следила, че да се заям сега за ”невидените й цъфтящи пролети”.
Виж целия пост
# 17
Нещо не разбирам какво се иска от нас да кажем или напишем в тази тема...
Или по-добре нищо да не пишем
Виж целия пост
# 18

Но нйе тъ разбирам, Как' Сийке. Нещо съм пропуснала из форумните драми. Жал за мен би било да не отговоря чистосърдечно. Щото имаме форумни драми. Да.


Аз драма нямам. Поставен е въпрос за обсъждане, дадох мнението си така, както го разбирам. Ако то не отговаря на очакванията на авторката на темата и това представлява драма за нея, много жалко. Не се връзва обаче с образа, който така ревниво се стреми да изгради.
И изобщо, откога различното мнение стана драма в този форум?  newsm78

ПП Надявам се, че моята личност и обсъждането ѝ няма да оспамят отново тази толкова красива и дълбокомъдрена тема!  Нека не допуснем красиви думи да разкрият недобре потулените грозни души!  Mr. Green

Нещо не разбирам какво се иска от нас да кажем или напишем в тази тема...
Или по-добре нищо да не пишем

Бинго!   bouquet
Виж целия пост
# 19
Колко невидяни цъфтящи пролети.
Колко хора, които не познаваме...
И колко без значение,за всичко,  е това, че нещо не ни се е случило точно на нас.
 Седада изненадващ ме за втори път, как централизираш и завърташ целия свят, ограничавайки го до твоите възприятия за него, много ми е тясно в погледа, които поднасяш.
Виж целия пост
# 20
Темата беше... онези гори на Пролома, онези поляни, които никога няма да ги видим как изглеждат през тази пролет.
На които листата им ще окапят, без НИКОЙ да е видял колко свежи са били по Гергьовден.

Това е болка. За мен.
Хайкуто казва, че не трябва.

Ще ги видим как изглеждат другата пролет, живот и здраве. Цветята и дърветата за разлика от хората имат щастието да са също толкова красиви и догодина....и след десет и след петдесет...и след сто години. Не ми е жал за дърветата. Те ще са тук отново - в целия си блясък. Стига да има кой да ги види.
Виж целия пост
# 21
Не ми е жал за дърветата. Те ще са тук отново - в целия си блясък. Стига да има кой да ги види.
Всъщност те ще са тук, дори и да няма кой да ги види, извинявам се, че не мога да бъда поетична, но нашето съзерцание си е само наше и Природата се оправя чудесно и без него.
Виж целия пост
# 22
Нещо не разбирам какво се иска от нас да кажем или напишем в тази тема...
Или по-добре нищо да не пишем
А може би, само да съзерцаваме.
Аз харесвам съзерцанието.
Виж целия пост
# 23
 А издава ли звук падащо дърво в гората, ако няма кой да го чуе?


И тъй като за момента човешкият интелект е единствения в природата, който смята, че Светът е създаден за негово удобство, отговорът е - НЕ!

Най-тиха е незаконната сеч. Тя направо е неоткриваема. Confused

Виж целия пост
# 24
Отнесена красота

Не искам очите ми да изсъхват
като набързо изровени кладенци.

Не искам ръцете ми да изсъхват
като разчупен, но недокоснат хляб.

Не искам сърцето ми да изсъхва
като отронено мъртво листо.

Искам да не беше вярно,
че вече е както не искам.

                             Анонимен автор

Предполагам, че не е хайку (нито са три реда, нито са нужните срички), пък и за съжаление не мога да чета такова нещо в оригинал.
Но ми се струва, че в това горе се говори за някакъв вид „отронена красота”, която си отива ("отнесена от вятъра" или от времето).

Когато вървя върху умрели листа в парка, понякога се сещам за това.
Ако пък видя тревожна фигура с дълъг шлифер (загърнат без да е закопчан), пристъпваща в такт 5-7-5, ще знам, че е прохождащ автор на хайку от български форум за майки.


Виж целия пост
# 25
 Последна нескопосна и неартистична перафраза от моята семпла натура- Красотата не намалява, когато е неосъзната, невиждана и неразбрана от мен.
 п.п. Всъщност много обичам тристишието на хайку и ми е болезнено да го чета в преразказано изречение, но това си е мой проблем.
Виж целия пост
# 26
Има красоти, които бих искала да съзерцавам само на снимка... Залезът над Иракската пустиня е прелестен, но предпочитам да не го наблюдавам лично... И инфрачервените изображения на Сатурн се запечатват в съзнанието ми, но и тях не държа да видя отблизо... Казват, че и акулите са много красиви, докато плуват в кръг около плячката си...
Не ме боли за неизживените красоти.Повече ме боли за тези, покрай които минавам и не забелязвам, защото съзнанието ми е заето от нещо не дотам красиво...
Как' Сийке, някои виждат красота дори в смъртта. Иначе гримирането на покойници нямаше да е така печеливш занаят. Дори човек приживе може да си избере по каталог дневен или вечерен изглед... Не зная, дали червеите правят разлика, съзерцавайки подобна красота, но за хората явно е видима...
И аз вярвам, че някоя птица пърха из клоните на твоите дървета, Седада, и им се радва не по-малко от теб... Или сърни се гонят по поляните ти и изобщо не ги е грижа, че ти не си там...
Личи си, че рядко влизаш в гримьорските теми в КМ, с което ме спечели завинаги... Темите ти носят някакъв артистичен привкус, който не е подходящ за ширпотреба, но това да не те отчайва...
П.П. След няколко часа в Спешното Седада не може да ме уплаши, още по-малко някакъв виснал облак...
Виж целия пост
# 27
Ако пък видя тревожна фигура с дълъг шлифер (загърнат без да е закопчан), пристъпваща в такт 5-7-5, ще знам, че е прохождащ автор на хайку от български форум за майки.

Жалко, прохождащия автор са го изнесли от сцената (заедно с наброските му) - като отнесена от вятъра красота и сега никой няма да ме разбере.

ПП   Правилно - творческият ексхибиционизъм си е отделна тема, все пак.
Виж целия пост
# 28
Ако пък видя тревожна фигура с дълъг шлифер (загърнат без да е закопчан), пристъпваща в такт 5-7-5, ще знам, че е прохождащ автор на хайку от български форум за майки.

Жалко, прохождащия автор са го изнесли от сцената (заедно с наброските му) - като отнесена от вятъра красота и сега никой няма да ме разбере.

ПП   Правилно - творческият ексхибиционизъм си е отделна тема, все пак.

Жалко че са го изнесли. Сега завинаги ще си остане неразбран и обгърнат от тайнствена мистерия и с това привличащ още повече почитателки ... Точно като отнесена от вятъра красота за която всеки е чувал но никой не я е виждал с очите си. И затова тя става толкова тайнствена и желана...
Виж целия пост
# 29
Напразно те изнесоха целия.
Оголеното ти трибуквено откровение може и да стряска непокрито   самотно-преминаващи пенсионерки в парка.
Но пък тук не е парк.

Сред служебните лица по-скоро има и някои естети.
Нежели плашливи от дълги шлифери женоря.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия