Номинации за Муньо - 2008г.

Това ми напомни за една стара пуберска история от дните на далечната ми младост. Пуберска по характер, не по възраст на участниците. Не е забавна като вашите, но е муньовска.


Запознах се с един младеж и се видяхме 2-3 пъти на кафе. Разговорите бяха приятни, но в никакъв случай лични или любовни.

Срещам аз един общ познат и той ми вика - "Как е, как сте, влюбени гълъбчета?" Аз - в недоумение. Разпитах го и разбрах, че младежът Х се похвалил на всички околни, че си имал гадже - моя милост. Даже ме наричал "миличкото". Планове градял. Само дето аз нищо не знаех по въпроса. При първа възможност му плеснах в лицето какви са тези глупости - той започна да ми мрънка, че ме обичал. Стана ми жал за него - комплексарска история - и прекъснах връзка.

Оттогава на всеки две години получавам ъпдейт от него под формата на мейл, в който ми пише колко е щастлив, богат и как е намерил любовта на живота си (във всяко писмо става дума за различно момиче, a те дали знаят...). Не знам защо го прави. За да му завидя, сигурно, и да си кажа - ех, каква глупачка бях, та го изпуснах.

***

Втори муньо - на трета среща (пак не любовна) ми изнесе лекция за това, как се изменяла фигурата на жената след раждане. Огледа ме от глава до пети и заключи дълбокомислено - "Да, не си ме излъгала, наистина не си раждала". Не бе, крия тризнаци в килера.

Блонди, направо изби рибата с този нож.

Редно е да си го сложиш за титла, Лизбет 

Как позна? Това ме възмути най-много. Всеки мъж, който може да ме възприеме като "миличкото", явно не е добре с главата (и с очите). Но да не спамим темичката.

Убийствената тема!!


Леле какъв е бил тоя сладолед 7 лева?!

Тук май става въпрос за парите след деноминацията. Тогава една кафе струваше 1000 лева някъде .

Или става въпрос за 1997г., когато долара беше 2,50лв, а  една заплата беше 15 долара.
Имаше страшна инфлация и всеки ден се меняха цените.

Пак за оня с нарязания пръст -много държа да спечели просто   

Ще ходим заедно в Префектурата(административно подразделение на френското Вътрешно  министерство)за да му подновяваме документите.Там влизането е точно толкова контролирано,колкото и по летищата-сензорни врати,металотърсачи....
Пускам го да мине пръв.И алармата  започва да вие...Естествено го карат да си изсипе сакът на специална масичка.От раз му напипват нож-симпатичен двайсетина сантиметров  нож с много остър връх и кокалена дръжка-сравнително красив,смушен между два домата и найлонче с бучка нашенско сирене...
Гробна тишина-аз се потя и  дето нямам потни жлези...А оня само ме мушка в ребрата с лакът и ми шушне на ухото да кажа нещо...
За опит да вкараме оръжие в Префектурата наказанието е сериозно,а и моята студентска карта за пребиваване виси на косъм...И с последни сили и гласец,все едно някой ме е стиснал за гушата ,започвам да обяснявам как току-що сме купили ножчето от магазините за сувенири до Нотре-Дам(Слава Богу Префектурата е там)...и лъжа и мажа...
Не знам женският ми чар ли надделя или полицаят ни прецени като Муньо и Мунка,ама ни взе ножа и ни пусна да влезем.
Съответно разиграх ей този танц в коридора  и този  ,пък ОНЯ най-невъзмутимо ми обясни,че вдигам пара за нищо.Ми "тая ножка " му трябвала като си седне в парка и да си нареже доматките и сиренцето и ей така(махане във въздуха) да си ги боцка...
Свършихме си работата и си излязохме-върнаха го за още документи  .А оня се затръшка ,че си иска ножката.Аз обаче го пратих да се оправя сам и си хванах метрото
Unknown_lady-ами лятото,докато си чаках визата,работех в един офис с неограничен достъп до интернет и си организирах двайсетина срещи  -ми да ми минава по-бързо времето.Някой от момчета бяха много симпатични и си прекарахме добре,някой "избиха рибата" с муньовщина...А с един още сме си приятелчета

това е трябвало да обясни на полицая

сетих се туко що за една съвсем прясна слу4ка...запознавам се с мъж в 4ата и решаваме да се видиме в едно кафе...5 мин. след като доиде(закъсня 20 мин) запо4на да ми обеснява оглеждаики ме колко скромна,тихи4ка и наивна съм изглеждала (намекваше за смотана )...нз и аз как изведнъж запо4на да ми говори за секс...тогава имах връзка и му казах,4е не искам да изневерявам...а тои изумен запо4на да ми разяснява как аз съм още много малка и не съм разбирала нищо от живота,как сега съм ударила 10 от тотото с такъж опитен( в леглото) мъж,как сега ми било времето да си изживея живота както реша...след поредният ми отказ,ве4е беше убеден ,4е щом няма да правя с него,с такъв мъж,аз съм живяла според някакви си хорски разбирания,едва ли не какво толкова зна4ение съм отдавала на секса,това било 4исто и просто общуване м/у мъже и жени,как тои със вси4ките си приятелки правил секс,и това не им пре4ело....   не сме се виждали оттогава 

Имам си нов муньо от миналата седмица, та да ви разкажа за него. 

Само не ми дърпайте ушите моля за това, което ще разкажа. Имам си приятелка. Тя е семейна от 100 години. Мъжа и е муньо, но това е друг случай... Тя си имаШЕ си гадже. Гадже е силно казано, защото това беше един смешен господин (не бих могла да го нарека по друг начин), който я държеше за ръчичка и я разхождаше из парковете и освен по едно кафе или сладолед не си позволяваше други харчове с нея, защото собствената му жена му даваше всяка сутрин по кутия цигари от стека у дома и три лева джобни пари. Една безумна, по моя преценка "връзка" без минало, без бъдеще и без настояще даже! Аз съответно съм посветена в най-малки подробности от тези контакти. Господина се държи мило и любезно с мен, когато се окажеше, че излизайки, обикновено по работа, с дружката ми случайно сме имали среща и с него, на която ща не ща присъствах и целта на която, ми беше абсолютно непонятна заради 30 минутния си срок пред свидетел при това, че не съм се напъвала изобщо да и търся обяснение. Но да речем любов... как да я удържиш като напира!? Та тази идилия продължи къмто 3-4 години! Но настанаха лоши времена. Приятелката ми реши, че или трябва да си разтуря семейството щото вече сума народ я беше видял с господина за ръка или да се разделя с него. И избра второто. Прекратиха това нещо, което и двамата си мислеха, че е връзка и тя страдА в продължение на 8 месеца... От цялата история у нея остана едно нещо, което си беше на господина и тя държеше той да си го получи непременно. Разбира се, че АЗ трябваше да се срещна с него и да му го доставя. Уговорих се с него по телефона, той прие незабавно и му беше връчено нещото, като той се държа сухо-любезно с мен и толкоз. Вечерта отивам в дружката на отчет и бях разпитана най-подробно за това какво е казал въпросния. Той обаче не каза нищо, не попита дори как е бившата му "голяма любов". След което тя, ядосана вероятно от факта реши да ми съобщи, че през цялото време на техните "отношения" господина я е навивал, че аз не съм и приятелка не за друго, а защото видите ли съм и завиждала за него и за огромното щастие, което имали двамата! Само да спомена, че господина би могъл да бъде сбъркан визуално с Румен Овча … 88;ов ако си го представите без очила и не би могъл да бъде обект на каквито и да е чувства, освен искрен смях, от моя страна! Човека се е взел толкова на сериозно и ме вкара в подобно приключение като завист заради неговата особа и поради този факт стигнах до извода, че по-голям муньо от него не съм виждала! Обичам си приятелката и приех нейните чувства към този човечец, но не подозирах, че зад смачканото му самочувствие и външност се крие такава величественост на собственото му его! Само ще спомена още, че не посмя да предприеме каквото и да било по въпроса за съжителството си с дружката ми, защото не смееше да каже на 10 години по-голямата си жена, че не ще вече да и козирува в нейния дом и да гледа нейните деца. Тези хора са реално съществуващи, но нито един от тях не пише и не чете по такива места като този или други форуми, защото са твърде на Ви с подобна техника и мероприятия, затова си позволявам да опиша този случай! Та когато един мъж е истински муньо, той е такъв и в личните си отношения и в мислите си!

  Голям смях,големи муньовци.Толкова се смях

Мале какво изобилие от Муньовци

                     За мое най-голямо съжаление така приключи приятелството ми с една моя иначе много добра приятелка... Не знам дали в случая той беше муньо или аз мунка. Та... ходеше приятелката ми с един муньо месец-два... В един момент той започнал да и говори, че иска бебе и... спрели да се пазят... В началото тя въпреки това прилагаше разни женски методи против забременяване, но... все пак забременя... И започнаха да си говорят естествено за сватба... Всъщност говореше предимно тя... Обаче. Един месец, втори месец, той все не намира подходящо време да кажат на родителите... Все е 'утре'. Тя каза на майка си. И започнахме да търсим начин да кажем и на родителите на момчето. Щото той изведнъж се оказа съвсем неподготвен за тия неща, почна да мрънка, че е рано, да се карат и т.н.т... докато изведнъж не започна да я удря, та дори изтърсил, че не иска детето, просто пробвал дали може да има деца  . Ениуей. Чрез брат му (!) уведомихме родителите му за събитията, така или иначе младите се задомиха... По стечение на обстоятелствата не се виждахме много често някой и друг месец, аз се преместих за кратко да живея в друг град.. Чувах от познати разни неособено приятни нещица от време на време... Че тя си седи при родителите на село, а той в града в нейния апартамент вдига бесни купони и и изневерява... Но в крайна сметка това са си техни неща, не съм смятала за нужно да я уведомявам, още повече, че не сме се виждали... В крайна сметка тя роди. Момченце. Отидох да я видя в родилното, бях много щастлива. След седмица-две са я преместили, но не и изписали и аз реших пак да отида, да и занеса разни нещица и да и разнообразя евентуално скучния болничен живот... Обаче не знаех къде е. Звъннах у тях, мъжа и вдигна и ми каза, че и той ще ходи до два часа, да мина през тях да го взема... Питах какво да купя (кой да знае, ако не той), какво може... Той каза да не се притеснявам, да отивам направо. Ами взех това-онова -  сокчета, плодове, ала-бала, и се замъквам у тях... Звъня, отваря ми. Каза, че пере в банята, да вляза да изчакам, приключва и тръгваме... Ми ок. Влизам, но не ми направи впечатление, че като съм влязла, той заключил и прибрал ключа. Влизам, седя, чакам... Той се мота в банята нещо... Аз вися в кухнята и пия кафе (предложи ми, не съм нахалствала).След около 15 минути се почва бясно звънене на вратата. Той не бърза да отваря. Помислих, че е с мокри ръце, или нещо прави, та не отключва. Ама си вися и си пия кафе. Все пак съм у тях, не съм си у нас, та да отключвам... Накрая отива, вади ключ, отключва и... какво мислите? Влиза майка и, запъхтяна, притеснена и т.н.т... И от вратата почва 'Кво става тука?'. Ми нищо, кво да става. Иска да говорим в кухнята, само двете . Ми... добре... И се почва 'Как може, *** в такова състояние, в болницата, ти срам нямаш ли..?!?!'  . И аз 'Ама какво е станало?', отговор 'Ти най-добре знаеш'... Знам, ама не знам... И започна да ми обяснява, че след първото ми обаждане, въпросният веднага и се обадил на село, да и каже, че съм му била много навита  , отивала съм у тях, и той не може да се оттърве от мен  , да идва свекървата от село да го спасява    .... Щяла съм да го изнасиля  . Ужас и безумие! А той дори ми беше неприятен, но се сдържах заради малката - нали много го обичаше. Цялата кръв се беше отдръпнала от лицето ми, докато слушах тия глупости, и само повтарях, че няма нищо такова, и през ум не ми е минало. Но той явно беше подготвил майка и толкова добре, че тя не ми повярва. Сигурно нямаше да е толкова безумно, ако не се познавахме доста, преди тя да се запознае с бъдещия мъж на дъщеря си... Много, много обидно ми стана  . Особено като каза, че сега може да отидем до болницата да я видим, нищо няма да и казваме за станалото, но повече да не търся по никакъв начин дъщеря и... Не знам защо изобщо отидох, бях още лапе, и се бях направо вцепенила от гадост. Повече нито ги потърсих, нито се заинтересувах по някакъв повод. Направо бях избесняла. А после и живота ми тръгна в съвсем друга посока. Бях сигурна, че скоро ще се разделят, не си представях тя да се забие с такъв... нямам думи... Обаче нищо чудно и още да са женени... да са живи и здрави...

Портокалово момиче, това ми звучи като кошмар, да си призная. На колко години си била тогава?

                   Някъде около 19-20... Ама съм била голяма шматка, признавам си  .