Възмутена съм от факта, че ние майките, които постоянно мърморим, че няма чисти места, на които децата ни могат да потичат на воля, хвърлят фасовете си в пясъка и на площадката, където именно децата ни играят. При положение, че на въпросното мясно има кошчета за буклук на всеки десетина крачки
Тъй като малкия е още в периода "всичко в устата", той си намираше фасче, аз му го грабвах от ръката и респективно го хвърлях в близкото кошче. Така неусетно направихме оборка на мястото и то беше готово отново да бъде украсено с фасовете на недобросъвестните майки.
Чудя се какви са тези хора, които не се съобразяват поне малко с децата ни. Може би техните деца са малки и още си лежат в количките и този проблем не ги касае. Ако е така, ще дойде и тяхното време на ходещите крачета и тогава ще видят за какво иде реч....
И друго се чудя, защо постоянно се оплакваме, а дори и не пазим това, което ни се предоставя на готово /да не говорим за създаване на нещо/...
Не мисля, че като споделям това, нещо ще се промени /е, може би малко се надявам да се позамислим /, просто ми се искаше да се оплача...Мрън - мрън