хайд парк

и за мен можеш нещо да кажеш лошо - разрешено е, пък и няма да се разсърдя.
Ха добре дошла 
Но децата ми все още са си хубави 

И моите са бели и хубави... По външния вид никой ни би отгатнал какъв е произходът им. Аз си казвам и затова се получават фалове. Уж сме тръгнали към Европа, ама май наобратно вървим.
Преди години по служба се занимавах с придвижването на документи за международни осиновявания. Имаше кандидати от САЩ, Канада и почти всички страни от Европейския съюз. Никой, ама никой нямаше претенции за етнически произход. А колко болни деца се осиновиха!
А ние тука ще си изподерем очите....
И децата ми винаги ще бъдат хубави   

Защо разказваш на ляво и на дясно, на сульо и на пульо от какъв произход са. Това е работа само на семейството, според мен.

Остави ги те като пораснат да решат, на кого ще кажат и какво точно - това поне е моята стратегия

И моята и то не само по отношение на произхода, а и за това, че е осиновен.

По принцип съм съгласна. И аз така мисля. И не разказвам на сульо и пульо. За сина ми всички в новата кооперация мислеха, че си е наше дете и чак когато станахме много близки с една мама й споделих, че не съм го родила.
Обаче с малката нищо не мога да направя. Във всички градинки ни познават с баткото и всички изведнъж ме виждат с дете на 1 г. все нещо трябва да кажа - всеки ден сме заедно, ясно е че не съм го родила. И не разправям за произхода, аз само тука съм си го казала направо (щото видях, че и други са го направили), иначе най-близките знаем. Казвам си, че не сме имали претенции за произхода, затова не сме чакали дълго и не сме плащали, а "доброжелателите" си правят заключенията. И това е, щото ми завиждат за хубавите деца.
А колкото да не казвам за осиновяването - 5-годишният ми син наляво и надясно разказва как и откъде сме взели малката и че и той като е бил малък, и него така сме взели. Така си го чувства детето, така си казва, негов си е изборът. Ако нещо може да ме посъветвате да направя - съвети всякакви приемам без проблем.
 

Мила, за да не ставам проклета отново - поспри се и помисли - малко почна да си противоречиш.

Тогава какво?

Едновременно сме писали с Фоксче, съжалявам за повтореинето.

Кльомба, дай пет 
Хей, нали у тая тема моем да спамим 

с мярка моля

Да се изкажа и аз по въпроса за плащането.
Всички ние сме платили за децата си. Кой с пари, кой с болка - физическа и емоционална, кой и с двете.
Всички ние сме се борили и продължаваме да се борим със страховете. Не разбирам, обаче /може би, защото вече не чета форума редовно/ от къде идва това разделяне на децата- мургави, бели, жълти...  За всеки неговото дете е най-хубавото и най-умното, неговото куче - най-сладкото, съпруга - най-големия пич... При мен поне е така. Ако ще не бяло, а златно да е детето, има ли майката комплекси, относно цвят, произход и т.н. - ЯЗЪК ЗА ДЕТЕТО!

и от мен добре дошла, Ганката абсолютно се солидаризирам с теб, щото и аз все не мога да улуча кое къде точно в коя тема се казва и кой точно е вървежния начин  виж, е такава тема - манджа с грозде, да е жива Мата, най ми е по вкуса


много дилеми имах кога, къде и под каква точно форма да споделям за обстоятелствата осиновяване и произход. ама някак улучих естествено. в началото прекалявах с факта осиновяване, не за друго, ами защото от вчера за днес станах мама на не съвсем бебе ... та нормално е в обкръжение, където ме познават да поясня. сега вече спрях, като че ли няма кого да изненадам вече, тия дето трябва да знаят, знаят, демек поддържаме контакти, другите - ми явно рядко се виждаме, сметки трудно се правят, те и не питат, не се изненадват.
за произхода - изначално мълча пред външни. семейството в средно широк смисъл (моите родители и свекър ми) им беше споделено навремето, еднократно, останалите - не биха оценили и биха били предубедени според мен, както и повечето външни наоколо. не че на детето ми му личи откровено, то и аз не знам личи ли му, нямам точен аршин да познавам произход като видя някого ...
същественото е, че си правя пиниз с хората. детето ми е адски лъчезарно, ведно, контактно, красиво и симпатично. поздравява и се усмихва на всички по пътя, добра е с децата по градинките, очарова всички. умна е, умее да прави нейни си маймунджулуци, които си личи, че не ги е заучавала от мама, и впечатлява околните и те го споделят съвсем открито, а тя е жадна за комплименти да не говорим, че много от тези хора иначе презират циганите, не толкова заради цвят на кожата, но заради стила им на живот и използват често фрази, които афишират това. та многократно ехидно си мисля, "ха, ми ако знаехте ..." ... да, ама ако знаеха какво всъщност? щото другото, което често си мисля е, че ние също (поне донякъде и понякога) сме в плен на собствените си предразсъдъци по отношение произхода, въпреки че сме осиновили "такива" деца. затова внимаваме повече с възпитанието, затова внимаваме повече с външния вид, начина на обличане, маниерите, затова това понякога споделяме или стискаме зъби ... ние ще го мислим за ромче, а то кой знае какви арийски гени носи на подпийнал летовник за мен е факт обаче, че всъщност нищо сигурно няма, много неизвестни има, а малкото известно мислело (?) еди как си ... освен това, и да има дадености, те са в комбинация от всичко придобито впоследствие.
та, за това си мълча, щото реално няма нищо за казване

да не сме работили заедно? аз имам сходен опит , който преди години ми е дал твърдата увереност, че от значение за развитието на личността е водеща изключително средата. освен това поговорката "хората по дрехите посрещат" е вярна - от вида, излъчването, поведението, маниерите, стила на порасналите осиновени в чужбина деца с оценен като неблагонадежден тук произход никога не биха допуснали, че това са "такива" деца - в началото съвсем еднакви с тези, останали тук в рождената си среда.
т.е. пак няма основание сульо и пульо да знаят тва или онова, големи хора са, да си преценяват сами

сори, Мата, май остпамих хубавата ти плюваческо-изповедална тема, ма толкоз мога, друже  

ПП. иначе, за цената, преди месец - два чух цифрата 15 хиляди ... скачат цените, тва петрола и кризата с ипотечните кредити в щатите не прощават ...

ха, и понеже съм гепила калема, та да си кажа и тва ...
то ясно никой (или почти никой) няма да си каже в публичен форум "аз използвах нерегламентирана/корупционна схема, за да осиновя" ... без значение дали по схемата с припознаването (която яко си върви, не се заблуждавайте, работят хората), дали по схемата с връзките и пререждането в регистрите на основание "избираме най-подходящото семейство" ... въпросът е, че това са също осиновени деца, респ. осиновители, които извървяват сходни с нашите драми в процеса на опознаване, на създаване на връзка, на възпитание, на споделяне на истината ... и майната им на възрастните, може ние да се бием в гърдите колко сме прозрачни и законопоследователни, и морални, ама обект на тяхното поведение са децата. та ако и за едно дете има полза родителят му да общува тук, споделя  и получава съвети, макар същият този родител ние да го осъждаме поради начина му на сдобиване с чадото, то има нужда да бъдем малко по-толерантни и да не се пеним толкова. та и тези родители да са тук и да споделят и да черпят (и прилагат) опит. поне така си мисля
 

И да си кажат,  децата им не стават, нито повече, нито по-малко осиновени. При всички случаи ги е родил някой друг.

Между другото аз сега търся "нерегламентирана/корупционна схема", че по правия път този път няма да стигна до никъде.

Добре, ще разкажа цялата случка, за да бъде ясно дали си противореча или не.
Отивам в градинка, в която съм ходила много пъти със сина ми. Майка, с която сме седели десетки пъти на една пейка и сме споделяли за лудориитре на децата си (нейното е колкото сина ми), ме поздравява за дъщерята: "Много е хубава!" и следващият въпрос е: "Нали проучихте родителите й?" Аз смънквам нещо и така... Минават няколко месеца, през които децата ни продължават да си играят както винаги. Един ден същата майка започва да ме пита: "Ама аз имам една позната, и тя е тръгнала по тоя път, как става? Плаща ли се? Чака ли се? Как да разберем какви са родителите?" и т.н. Казвам аз, че претенции кой знае какви не сме имали, не сме плащали и не сме проучвали и си тръгвам. След два дни едно от приятелчетата на по-голямото й дете казва за дъщеря ми: "Остави го това цигане!" Та затова е моята неприязън към тези, които държат на "100 %" проучен български произход.
И смятам да приключа по тази тема, щото досадих и на себе си.

Баси логиката.