Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията!

  • 43 781
  • 468
# 225
Е, майчета, честит ни утре първи учебен ден!
Господ да ни дава сили, мъдрост, любов и търпение, напредък на децата и късмет и успешно завършване на учебната година!  Praynig Praynig Praynig
 newsm51  smile3525

Виж целия пост
# 226
И от мен успешна ...... . Много късмет им желая.
Виж целия пост
# 227
Е, майчета, честит ни утре първи учебен ден!
Господ да ни дава сили, мъдрост, любов и търпение, напредък на децата и късмет и успешно завършване на учебната година!  Praynig Praynig Praynig
 newsm51  smile3525

Флора от твоите уста право в божиите уши.
Честита учебна година и от мен,желая ви здраве,търпение,любов и късмет на дечицата ни.
Виж целия пост
# 228
НА ДОБЪР ЧАС НА ВСИЧКИ УЧЕНИЧЕТА И НА ТЕХНИТЕ МАЙЧИЦИ! smile3529
Скъпа Жана, разбирам, че доста се притесняваш, първо искам да те попитем - дали не си втълпяваш! Може би не е чак толкова? Този феномен ми прилича на комплекс на "Електра". Може би просто един път може да се посъветваш с психолог, за да ти даде идея как да се държиш.Но мисля, че с пубертета ще отмине.Споко!! При мен беше по-страшно.Синът ми беше залепен за мен.Играеше с кукли, контактуваше с момиченца/баща му го подценяваше/. Сега е на 18. Казва ми:" Знаеш ли, много ми е гот, като си на работа.....Правя си каквото си искам, а ти си досадна!!!"! smile3533
Виж целия пост
# 229
dobrevavila1977,за жалост не си измислям. Дори късно взех да се притеснявам, приятелите ми от доста време ми говорят и им прави впечатление. Тя ми се обяснява в любов всеки божи ден!!! И за какъв пубертет говориш - тя си е вече здраво стъпила в него. Всички момичета й се подиграват, че споделя с мен и че ми пише смс-и по цял ден. Тъжно ми е, защото знам,че аз съм й най-близката - нормално е, при мен не се чувства унижена, спокойно й е, сигурна е. Но нещата излязоха извън контрол и просто не знам какво за правя. Прекалено голяма е за това. а на мен ми е толкова приятно... Но усещам и че е опасно, че нещата са отишли твърде далеч...
Благодаря ти за разбирането
Виж целия пост
# 230
ЖАНА Д , нямате ли близки семейни приятели с деца горе долу на нейната възраст?
Виж целия пост
# 231
Flora1, аз съм на 33, ама ума ми е като на 25 годишна и нямам семейни приятели с деца  Thinking
При Яна лошото е, че е смела само когато аз съм край нея, иначе не смее с никого да се запознае, дори и като репетираме предварително какво да им каже. Не е типичното дете, при което нещата да станат лесно и от само себе си.
Има нещо в нея, в лицето й, в излъчването й, което децата не приемат. Някои дори се гнусят от нея. Няма да ти казвам какви игри измисляха свързани с нея и какви подмятания има и досега по коридорите за това, че е грозна....   
 Сменили сме толкова много училища и навсякъде е едно и също - ако някой я хареса, контактува с нея тайно от другите - или идват на гости в къщи /което е мнооого рядко/, или си чатят по скайп, а на училище я подминават все едно не я познават. Това означава,че харесват душата й, но.. просто не е от *модерните*. Именно затова ми е трудно да я пусна или да я отдръпна дори и мъничко от себе си - все едно я пускам в бездната.,На нея й е лесно да контактува с възрастни хора, там намира разбиране; знае че не я съдят по външния й вид, че чуват, а не само гледат...
За мен Яна има екзотично излъчване - присвити очи, красиви плътни устни, дълги мигли... Мои приятелки фотографки все напират да я снимат. Не знам дали когато говори, когато прави мимики или нещо друго, но нещо в нея отблъсква децата - всичките почти!!! - и аз знам, че това е нещо във визията й.
Винаги й е било трудно да се впише в детска среда и засега не е особено успешно....  Cry
Виж целия пост
# 232
Здравейте на всички. върнахме се от морети и аз искам да споделя нещо с вас, а вие да ми кажете дали това го има и при вашите деца. Става въпрос за необикновената привързаност на дъщеря ми към мен.
Сигурно ви звуча ужасно гадно /кой ли не иска детето му да е привързано къмродителя/, но при Яна съм сигурна, че нещата са извън контрол. Първо, изгледали сме се двете общо взето. където съм била и аз, там е била и тя. После, аз съм от малкото хора край нея, при които тя среща одобрение, а не поидгравки. Дотук добре,обаче за мен вече факторите са повече от тревожни.
Тя е на 13 години, а на морето не ми изпусна ръката дори за миг, като обсебена от мен. където съм и аз, там е и тя. Държи ме за ръка нон стоп /и то не от страх да не се изгуби,а от любов/; ако седнем само двете на една дъъълга пейка, тя ще е залепена точно,ама точно до мен - без значение дали навън е 40 или -40 градуса.
Моля ви, не ме осъждайте и не ме считайте за бездушна. Аз съм мн щастлива и я обичам все повече с вкеи изминал момент. но просто според мен е развила някаква обсебваща привързаност към мен. може да се дължи на дислексията, може и на това, че сме израстли заедно и сме се развивали заедно, не знам.
Дилемата ми е следната - голяма е за такива свръхемоционални изблици към майка си 0 това е ясно. Но не мога да намеря средата - ако я оставя до моне толкова плътно, ще е ужасно за нея, защото и на 40 ще бъде до мен. Ако се опитам да я отдръпна от себе си дори и леко, тя фактически няма къде да отиде и какво да прави, защото като цяло не се интегрира особено добре сред съучениците си /да не кажа почти никак/. Все търси контакт с мен или мои връстници и приятели, които са от 25 до 35 години всичките.
Моля ви, посъветвайте ме нещо, притеснявам се много за Яна, не искам да е така обсебена от мен, това не е хубаво, дори и да й е приятно в момента...  Cry
Виж целия пост
# 233
Здравейте!Успешна нова учебна година на всички-малки и големи!

Искам да споделя, относно цитата по-горе от Жана Д,че имам същият проблем!Синът ми,който е с дислексия,на 5 г.,ме държи постоянно за ръката,стиска я до болка.Когато се движиме по улиците,той през 5 мин. застава пред мен и силно ме прегръща!Когато аз се дръпна,той се ядосва и контакта между нас се влошава.Аз вътрешно започвам много да се дразня от неговото поведение,и той го усеща!Въртя се като в умагьосан гръг и не знам как ще се справя? Rolling Eyes
Виж целия пост
# 234
Здравейте! И моят Габриел все ме държи за ръка когато тръгнем по улиците, а седнем ли започва да ме прегръща. Но когато е с приятели не ме търси. Предпочита да играе с по-малки деца и това ме притеснява. Може би с тях не се чувства притеснен от речника си. Когато беше по-малък/сега е на9г./ по всеки повод организирах детски партита /понякога и с клоун/ и каних деца. Трудно се включваше в игрите, но постепенно се отпусна. И запознаването дълго сме го репетирали.
 За Яна, може би трябва да я заведеш на фризьор, козметик, маникюр /може би дори някоя по-хубава временна татуеровка/ да се облече по шик. Тези деца имат нужда да им се създава самучувствие.Поръчай и да се поинтересува каква музика слушат съучениците и извади и такива дискове и я подкани да пита дали другите я имат....незнам дано измислиш нещо което да я накара да се чувства интересна и полезна на връстниците си. Само така ще се впише сред тях. А това че споделя е добре.
Виж целия пост
# 235
ЖАНА Д, а ходи ли Яна на някакви извънкласни мероприятия - на кръжок, спорт, танци? Това създава самочувствие, нови приятелства по интереси, където децата не гледат толкова едно в друго, а заедно към някаква цел. И където естествено да насочи вниманието си в друга посока.
Виж целия пост
# 236
Flora1, Яна ходи на курсове по актьорско майсторство в училище. миналата година бяха много деца, накрая остана на курса само тя и така пак контактуваше само с възрастни /преподавателите й/. От тази година няма да има такъв курс за жалост. Предложих й плуване, танци, какво ли още не - не иска и не иска. Иска да ходи на индивидуали курсове по пеене, но няма особен талант в това отношение, а и там уроците са индивидуални, не биха й помогнали да се приспособи в детската среда.
donka_nasko, Яна е напълно в крак с модните тенденции. Има си прическа, черен лак /в момента е метълка/, слуша напълно модернса и адекватна за момента музика. Облича се с нови дрехи, подходящи за стила й... Проблемът по-скоро е в лицето й, отколкото в дрехите, аз поне така смятам.
Освен това облича и мои дрехи, което я отличава в добрия смисъл от останалите - имаме един и същ размер дрехи /за неин или мой ужас  Wink/, а моят стил е спортно-елегантен, така че определено не е неадекватна откъм дрехи. Но примерно като й направя някаква прическа и това дразни останалите *Ооо, Яна се опитва да изглажда като другите* и т.н. коментари.
Някои деца са пълни изродчета без да се извинявам за тежките думи...

П.С. Благодаря ви, че търсите решение за проблема ми. Нямах хпредстава, че и други майки страдат от болезнената привързаност на децата си към тях. На мен лично само понякога това ме товари и ми тежи. В повечето случаи дори ми е приятно. Просто се притеснявам за нея, защото знам,че това не е нормално. Нищо, което е преминало границата, не е хубаво...
Виж целия пост
# 237
donka_nasko, забравихт да кажа нещо за проблема с речника, който ти споменаваш за сина си. Яна също предпочиташеэ доскоро предимно с много по-малки от нея да играе. Определено това й даваше чувство за сигурност. Сега пък търси моите връстници и моите приятели. радвам се, че сина ти се отпуска с децата. Аз все си мечтая как ще викна от прозореца на Яна да се прибира, а тя ще ми каже /както аз навремето/ *Ошще малкоооо!*. ама не би.
А относно самия раечник, всъщност с времето нещата стават по-зле. Колкото повече думи научава, толкова по не на място ги използва. Или пък вкарва нови лафове като примерно вместо *100 на 100 съм сигурна...* го казва *100 на 1000*  Wink
Или вместо че нещо се случило към 2-3 часа, го казва че е станало към 3-2 часа
Някой път все се каня да й записвам умотворенията, ама то май дълбоко в нещата това не е смешно, така че все се спирам...  newsm78
Виж целия пост
# 238
Мили майчета-многострадалчета, не е лесно да имаш "различно" дете.Лошото е, че и обществото не желае да ги приеме. Борбата е ужасна. Но..защо пък децата ни трябва да са като другите! Въпреки всичко, се надявам, че за всяко от тях все някога ще се намери другар!
Виж целия пост
# 239
 Всъщност и на мен не ми се е случвало да чуя *Ошще малкоооо!* Вмомента в който се покажа от терасата и извикам, моментално си тръгва. А за лафофете вчера изтърси " Ще го защитавам с цената на целта си" , когато го попитах защо целта си, а не живота си, както е израза, ми отговори, че живота му е прекалено ценен, за да го залага за такова нещо. често му се случва да измисля такива неща, в повечето случаи околните ги приемат като хумор, а в някои и като обида, казвала съм му като види, че другите се смеят да  не бърза да си мисли, че му се подиграват, а в повечето случаи са приели думите му като шега и вместо да им се обижда да се смее с тях, а ако види, че са му обидени - да се извини и да каже, че  не е искал да ги обиди/което е вярно/.

/това за 3-2 и аз съм го чувала/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия