Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията!

  • 43 781
  • 468
# 240
donka_nasko, хахаха, това за живота и целта не е лишено никак от логика. добре звучи определено  Joy
Значи викаш да си записвам бисерите й без угризения,а? Тя като беше малка аз много й записвах умотворенията, ама сега реших, че ще е нещо като черно чувство за хумор от моя страна и все се спирах  newsm78
Уффф, от тази година почва физика и химия... Вече ми е казано, че аз ще трябва да й обяснявам нещата. да видим как ще се справя откъм въображение и оригиналност  #Crazy
Виж целия пост
# 241
Привет и от мен!
За споделеното по - горе , за тази болезнена привързаност от страна на децата ни към нас майките, при Пепи и мен е същото, но това поведение се засили след като се разбра за неговата дислексия. Оказва се, че това поведение е нормално за дислектичните дечица, защото те осъзнават, че имат проблем много преди ние дори и да помислим за това, и ги е страх да не разберем за техните затруднения. А след като разберем да не ги отхвърлим, да не се разочароваме от тях и да не престанем да ги обичаме. Затова се "залепят" за нас и търсат нашето удобрение и подкрепа за да са сигурни, че каквото и да направят или да не направят ние пак ще ги обичаме толкова. Затова ни следят на всякъде и "улавят" всичко което казваме, защото искат да разберат какво мислим за тях и да се уверят че наистина ги обичаме и приемаме такива каквито са - наши деца, без задръжки, без предрасъдъци, без срам и комплекси. Искат да се гордеем с тях въпреки трудностите през които преминават...според мен е важно и да се казва и да се показва на децата че са обичани и че ги приемаме такива каквито са и че ги обичаме защото са наши деца наша плът и кръв и винаги ще ги обичаме каквото и да стане  bouquet 
Виж целия пост
# 242
стана малко дългичко Embarassed.....ама ...последни думи...понеже и мен това поведение ме тревожи, ме посъветваха в моменти, които поведението му ми се струва прекалено да съм по твърда но не груба и да се опитам да го "откъсна или отделя'' от мен да не поощтрявам това поведение колкото и да ми е приятно да ме гледа влюбено в очите и да ми казва през пет минути, че ме обича, и че съм му душичката и т.н....това не е полезно за него тази болезнена привързаност...трябва да го поощтрявам да има приятели а не само мен....и така...надявам се че ме разбрахте  newsm78 не е лесно но пък имаме възможността да общуваме и да отглеждаме едни забележителни дечица, със съвсем различен мироглед  Hug от които можем да научим много Heart Eyes
Виж целия пост
# 243
shushi_4,  освен да кажа *амин* друго не се сащш какво да кажа след твоите писания  Joy
Майтапът настрана, обаче проблемът наистина не е маловажен. Все виждам по улиците мъже и жени на по 30-40 години, които се разхождат с майките си. И си личи, че не им е за първи път, ами им е ежедневие. Май по-тъжна гледка от тази няма.  newsm78
Обачеее.... като ти прочетох писанията се замислих - май Яна е единственият ми обожател, който не само че не ме дразни, ами и не ми се иска да го премахвам...  Joy В този ред на мисли, отдръпването на детето ти от самата теб е най-най-най трудното и неприятно нещо на света.
Правя аналогия с наркотиците - и наркоманите знаят колко са вредни, ама не спират да ги вземат - толкова им е приятно...
Така е и с влюбения поглед на дъщеря ми - най-любимия ми обожател...   bouquet
Виж целия пост
# 244
каквото и да направят или да не направят ние пак ще ги обичаме толкова

Ясно е, че не трябва да преставаме да им показваме чувства си, но ме притеснява факта, че проблема вече е оправдание да не се постарае да свърши нещо /или направо да каже: "немога"/ и да е сигурен, че пак си го обичам.
Всъщност на тази възраст е нормално да не осъзнават, че нещата просто трябва да бъдат направени, а не да ги правят за да ги обичаме.
Трудно ми се получава обяснението защо трябва да се учи в училище- решил е че е по- лесно мама да му обясни, когато му потрябва.
.....Ей такива ми ти мисли в 7 часа сутринта....
..... Да ви е сладко кафето.....
Виж целия пост
# 245
rintinty права си че почват да спекулират с дислексията си и да става като маниер на поведение оправдания като " не мога, не знам, ти не разбираш ли колко ми е трудно" и т.н. все неща които до болка са ни познати, но аз в такива моменти му казвам първо да се опита а после да казва немога, а ако не успее тогава да поиска помощ и да му помогна. Пепи трябва да прави упражнения за координацията наред с другите неща, които са му ужасно трудни и в началото бяха драми докато ги правеше, сега пак не му е приятно, но знае че ги прави за себе си (успях да му го внуша) а не заради мен , баща си , или леля си Оля (жената при която ходим). Осъзнава, че упражненията му помагат да се справя по - добре, и вече сам като вижда ефекта е още по -старателен, макар и да прави всеки път физиономии като кажа сутрин хайде да си направиш упражненията. Но такава радост, че може да рита топка да я хваща или да я подава никога не съм виждала Grinning и в такива моменти не пропускам да кажа, че който си прави гимнастиката и полага усилия и старание в това което прави винаги има резултат Mr. Green - манипулация и то в чист вид ама действа - поне за сега.....
Виж целия пост
# 246
Здравейте:)
Ами това с откъсването ще трябва да го наблюдавате в пубертета.А ,че са "манипулатори "Д-те-подписвам се с 2 двете си ръце.Моят Макс  цитираше наизуст любимите ми моменти от Междузвездни войни..само и само да избегнем започването на домашните след училище. JoyА сега се замислих за нещо друго-той обожаваше да разговаряме и...това е един сигурен метод да разбереш и опознаеш света ,ако трудно усвояваш писмената информация...
Бълнуват ли децата ви?
 newsm78
Виж целия пост
# 247
И моята Йоанна проявява болезнена привързаност,някак си е обсебваща.Тя е способна да прегръща и гали човек който не и е близък .На мен и баща си непрекъснато ни казва че ни обича до болка,прегръща ни,целува ни.Аз обаче не мога да я стимулирам да учи и да покаже какво знае.При нея няма притеснения от непознати хора запознава се и започва да си говорят,което мен ме притеснява.Когато види някой познат даже може да го изплаши започва да вика радостно,втурва си към него и когато той и отговаря тя се стъписва и започва да говори глупости или неадекватни неща.Посещаваме и Монтесори занимална в Пумпелина след месец ще кажа колко сме напреднали и дали сме напреднали.Много и е трудно на Йоанна а на мен два пъти.
Виж целия пост
# 248
Има при Д-ята едно такова ..не ,че неадекватно ,но повече неправилно използване на думите...Аз съм чувала :" ужасно те мразя"-казано с усмивка.А често и при по-големите деца те използват като че ли "използвани на заем от родителя(най-често мамата) цели изречения".Ама , нали основно те аудио възприемат,та,ще им го простим:) Hug
Но, дисцплина трябва-тук не бива да се отстъпва:)  bouquet
Виж целия пост
# 249
Здравейте, мами,
Малко успокоително ми действа, че има и други с моя проблем .
Имам син на 11, който да чукам на дърво се справя много добре в училище, но при дъщеря ми нещата не стоят така. Миналата година тръгна в първи клас и от там започна всичко: не искаше да пише , а и не можеше да пише госпожата ни насочи към психолог , който посещавахме всеки четвъртък , но така и не ни дадоха отговор какъв е проблема . Мина първи клас, но според мен детето не беше за втори и я оставих пак в първи, защото според мен не е въпроса да минава , а да се ограмоти все още не може да чете , а и с писането си имаме проблем (напредна , но не и до степен, до която на мен ми се иска). Вчера цяла вечер сме се мъчили с писането на по – голямо и по – малко.
Не знам какво да правя , не знам при кой специалист трябва да я заведа.
 Моля помогнете ми. Благодаря на всички предварително
Виж целия пост
# 250
vangobi - ами от ходене на специалисти, няма файда. Просто най-вече си трабва работа с детето и на всяко постижение - много хвалене.


Ние днес имаме постижение, казахме и по български какво са правили, иначе казва само по математика.

Учителката в училище ми каза да поздравя учителката, която идва в къщи за нещата, които е постигнала при Мишо. Е още сме далеч от другите деца, но напредваме.
Виж целия пост
# 251
Благодаря за бързия отговор, но на мен ми изникна и друг въпрос - за учителката , която идва у вас. Тя специалист ли е за деца с такива проблеми или просто я намерихте с познат. Питам, защото и аз се замислям да търся. А иначе за многото работа работим, но понякога предпочитам да спра, защото като виждам , че не възприема се изнервям страшно и за да не и се карам. На момети се успокоявам , на момети се улавям , че само за това мисля. Надявам се всички дечица да се оправят и на всички мами да им отпадне поне тоя проблем от главата.    bouquet
Виж целия пост
# 252
Ми моята е работила в помощно училище. Много спокойна, говори му, като трябва му се скарава. Иначе аз дори го сбивах от време на време.
Виж целия пост
# 253
Здравейте мами, да се похваля, тази година забелязвам при Данчо някакъв напредък с математиката. Усещам го, просто няма това напрежение, с мъка изписване на всяка цифра. Даже днес си написа сам цялото домашно - е, за няколко часа, с малко подканяне... Но с писането засега не виждам напредък. А и е много разсеян - за един ден си загуби якето, безследно изчезна, за два дена носене - фланелата, но после се намери. И с четенето е вече доста добре.
Така че - кураж! - към пубертета явно има раздвижване на нещата и това трябва да се използва. Дано Господ да ни дава сили, търпение и мъдрост!   Peace
Виж целия пост
# 254
Нали съм ви казвала, че аз малко включих в прогимназиьта, а в гимназията още повече. Та Флора продължавайте
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия