В защита на Българския книжовен език!

Много риторика вложихте май...Тео,и Холограма,докато си обсъждате кой,какво,защо,изпускаме силата на нещата...Аз и преди писах,че инерцията не трябва да я губим,и докато сме още силни да действаме...

Мисля на всички ни е ясно,основната насока на нашите по нататъчни действия,а именно възникването на прословутите норми.А точно какви ще са...Смятам че по този въпрос трябва да се изкажат запознатите,а именно българистите,и точно за това попитах-можем ли да се свържем с тях?!Силви?!

Зададох и други въпроси,като как ще продължим нататък?!Само с писмо няма да мине...Отново предлагам да искаме директна среща с хората които се занимават с това...Ако трябва и с Велчев...

Аз отново казвам,не съм добра в писането,но ако има някакви други действия,съм на ваше разположение,макар и напоследък да се включвам рядко...Просто пролетна умора ли е,или грип не знам...

Поздрави!!!

Сутринта е имало предаване по БТВ, сутрешния блок, били са гости един от Комисията, не знам точно кой и една жена, от института към БАН. Той в общи линии е защитавал тезата на Вълчев, тя е обяснявала, че трябва да има наредба към точката, обосновала се е защо трябва да има такава наредба, защо книжовния български има нужда от специална наредба. Господинът в крайна сметка май се е съгласил с нея и даже предложил те да ги финансират, за да изготвят тази наредба. Ама не те, от комисията, а е имал предвид партията му. Преразказаха ми го, затова неясно го обяснявам, трябва утре да видим дали няма да го има предаването на запис.

Та това е цялата работа, някой трябва да финансира българистите от института, за да изготвят наредбата.

Случайно го гледах сутринта. Накрая нищо не стана ясно, освен правилото за пълен и непълен член.

Момичета, много съм далече от филологиите, българистиката и грам компетентност нямам в тази сфера.
Но, както вече казах на Тео, ще помогна с физическата  част по изпълнението на задачите - носене, внасяне на каквото трябва, където трябва. С вас съм.

Ми да събираме есемеси,за да ги финансираме,а?!

Тео,напишете им отново писма на тяхните организации и сдружения!Дано ни отговорят,да си кажат мнението...Това е важно...

Силви,знам че ти нямаш пряка връзка с тях,но мъжът от нашата среща,не каза ли че познавал лично подобни изявени учени,които дори са били в предишният парламент?!Ако ни свърже с тях,те освен с познанията си по езика,ще ни бъдат полезни и със познанията си в парламента...

Не се притеснявайте за финансирането, има достатъчно фондове, от които могат да си осигурят средства. Само трябва хората от Института по българистика към БАН да се вземат в ръце, да си изготвят проект по темата и да започнат работа по него.
Ние какво бихме могли да направим?
Да покажем отново гражданската си позиция - като настояваме наредбата да бъде в крайна сметка написана и приложена към съответната й част от закона.

Кас, на мен ми се губи моментът с мъжа  , в който е споменал за подобни познати, но ще го попитам и ако наистина има такива, ще го помоля да ни свърже с тях.

Eeeee, въртяхме, сукахме и си дойдохме на думата, кой мъж, в кой момент?

Касандра, нали писах там назад моето виждане, какво точно трябва да направим сега. Почнала съм го писмото, просто нямам време да седна да го обмисля и довърша. То пак ще е приложение към предишните ни писма, защото те пак ще го приложат към тях и ще е със същия входящ номер. Ясно и точно трябва да настояваме за отделна наредба към т.4, чл. 16 от ЗНП като изложим доводите си и обясним защо наредбата за учебното съдържание не може  да изпълнява функцията на ДОИ за усвояването на книжовния български език. Мнението и позицията на повечето българисти и филолози е ясна, те вече не веднъж изказаха мнението си, както и в защита на точката, така и защо тя следва да има специална наредба, що е то книжовен български и каква е неговата роля и значение за обществото и образованието ни.
Хубаво би било ако българистите и филолозите от университетите излезнат пак с позиция по отношение на наредбата и изпратят писма и те. Нашата роля ще е пак същата, ние като родители и граждани ще подкрепим академичните общности от университетите и защитниците на тази позиция сред народните представители. Ще помогнем везните да се наклонят в полза на тази позиция. Това е.

Стенограмата от заседанието на Комисията на 16.04.

Изключително интересно четиво, за съжаление нямам време да го коментирам. Определено е имало много емоции, много разяснения и обяснения и определено е имало хора, които изобщо не са схванали за какво иде реч. Сега си обяснявам много неща.

   
Хич и не питай - мъжът е готин, ама е чужд 


Леле, колко време трябва да се изчете тази стенограма?   

Тео,да обясня защо настоявам да вземем и по-крупни мерки...
Аз влязох в работната група към Софииска Община,за справяне с проблемите с ДГ,и липсата на мчеста в тях...Нещата попотръгнаха малко,но знаеш ли колко усилия вложихме обикновенните мами,за да помръднем тази тежка машина,и колелата и да започнат да скърцат,години наред не помръдвала...И сме разговаряли със всички възможни институции-МЗ,МК,МФ,СО,Главният Архитект на СО,само с общинските кметове не успяхме...И винаги се стремяхме да сме една крачка напред...Мамите от форума,ровиха,търсиха нормативни актове,закони и подзакони свързани със тази работа,проверяваха сигнали за нередности,и за терени за ДЗ,и построени но отдадени под наем такива...Висяхме постоянно в СО,всяка сряда се събираме на работна среща,отделно не изпускахме медиините изяви,две кръгли маси сме организирали с помоща на една организация,въобще за два месеца направихме и невъзможното...И в резултат освен всички ремонти,реконструкции,разширения и др.от май месец започват сроежите на 6 нови ДГ,това което не е правено повече от 20 години...Нищо не е на фона на липсите,но е някакво начало...Но сега се отвори нова пробойна-сестрите от яслите напускат заради ниското заплащане...И с това вярвам ще се справим!Но...

Съжалявам че наспамих темата,но искам правилно да ме разберете...В България с едно писмо нищо не правим!!!За съжаление !!!В никакъв случай не казвам че няма нужда от него,или нещо подобно...Напротив,то трябва да е първата крачка,като покана за диалог...Но в случай че реакция не последва,трябва да сме готови...

Поздрави на всички ви!!!

Шест нови градини, направо заслужавате паметник да ви издигнат в двора на някоя от тях, и това го казвам съвсем сериозно. Това хич не е малко, наистина сте направили невъзможното!  Това, което съм чувала е, че Божидар Димитров води много сериозна борба за връщането на бивши градини, по първоначалното им предназначение. Знам, че е успял да върне част от тях. Цялата тази ситуация е просто безумна, то няма нито коментар, нито какво да кажеш, на фона на данните, които пуснах по-нагоре, че до края на века българската нация като едното нищо може и да я няма вече, съвсем реални и неукрасени факти, на фона на всичко това, ние дори не сме в състояние да се погрижим и за малкото деца, които имаме......................, въобще да говорим за някаква държавна политика е просто цинично. Всички тези факти те карат да се хвърляш между понятия като безумие, лудост, геноцид, престъпна безотговорност спрямо цяла една нация........Обаче нацията липсва, съществува като организъм, но липсва на практика, няма живот в нея, доколкото изобщо се забелязва такъв, той наподобява проблясъци на светулки в тъмнината, проблясват и изчезват, светлината им е толкова слаба, че няма как да освети цялата картинка на мрака. Всичко е мрак и той е заразен. Кратките проблясъци са ценни дотолкова доколкото дават представа за мрака и тъмнината, в която тънем.
Извинете за лиричното отклонение.

Тео,благодаря ти за признанието!!!
А за светулките,докато сме живи аз и ти,и всички които са с нас тук,тяхната светлина няма да проблясва,и изчезва,дори напротив,цял пожар може да запали!!!
И аз съжалявам за отклонението!

По същество-ако си готова с писмото,утре може би ще ходя отново до някои министерства,да внасям подписката на мед.сестрите,ако успея да си ориентирам нещата де,та мога и лично да им го внеса...И евентуално да искам среща?!Но с кого,и точно за какво?!Или да се видим?!Казвайте!!!
Поздрави!!!

Касандра, няма да е утре внасянето. Ще видим кога. Би било добре да е преди следващото заседание, въпреки, че не съм сигурна, че е чак толкова спешно, но принципно е добре, понеже са гласували ДОИ за учебното съдържание да изпълнява функцията на ДОИ за усвояването на бълг. книжовен език. Който е чел внимателно стенограмата от последното заседание на Комисията, ще разбере, че това писмо има доста повече задачи, трябва да обоснове с доводи разликата м/у двете ДОИ, за учебното съдържание и ДОИ за усвояването на бълг. книжовен език. И то не просто да ги изложи кратко и ясно, ами и да ги натърти, подчертае дебело, повтори и потрети даже. Но и това не е достатъчно, трябва и едва ли не, да се посочи какво точно да съдържа ДОИ за усвояването на бълг. книжовен език, защото в противен случай, те ще си повтарят до припадък, че не знаят какво да запишат в него и за тях това е напълно сериозен и държавно издържан довод да не го създадат и напишат. Има хора сред народните ни представители и други, които схващат същината на проблема, но за съжаление не са в състояние да изразят и защитят тази си позиция. Един единствен човек успява ясно да я защити, но той пък си има други проблеми, ако сте чели стенограмата, а и другото инфо ще сте разбрали.
Писмото го пуснах на д-р Николова от ШУ, чакам отговор, надявам се на тяхната помощ и подкрепа. След малко ще го пусна и тук, все още не знам дали това е крайния му вариант, ще видим. Ще го внесем първо до Комисията по образованието, после до МОН, до Президента и до Комисията по жалби и петиции.

ДО
г-н Лютви Местан,
председател на Комисията
по образованието и науката,
към НС
                                                                                                     



Уважаеми г-н Лютви Местан,

Искаме да изразим пред Вас, като председател на Комисията по образованието и науката към НС, пред Вашите колеги от същата комисия, както и пред останалите народни представители, позицията си по отношение необходимостта от Държавни образователни изисквания към т.4, чл. 16 от ЗНП. Запознахме се внимателно със стенограмата от заседанието на Комисията, чийто председател сте, състояло се на 16.04. 2008г., на което е обсъждан именно този казус. Дали ДОИ отнасящи се до учебното съдържание по предмета български език и литература изчерпва като съдържание и функция необходимите изисквания по отношение усвояването на българския книжовен език.

Нашата позиция на родители и български граждани е следната:

Българският книжовен език и усвоявaнето му не може да бъде разглеждано и нормативно уреждано единствено и само от наредбата, регламентираща учебното съдържание по предмета  български език и литература. Двете държавно образователни изисквания имат различни функции.
ДОИ за учебното съдържание по предмета български език и литература има за цел да наложи и изисква стандарт по отношение на това какво конкретно трябва да усвои ученикът, какъв образователен минимум трябва да покрие.
ДОИ за усвояването на книжовния български език трябва да наложи и изисква това увояване да е отговорност и задача на цялата образователна система, да посочи как книжовната норма на езика ни следва да бъде усвоена, чрез всички елементи и единици от тази система, да изисква ниво и стандарт на усвояването. Българският книжовен език, освен цел, е и основно средство в образователния процес, чрез него се възпитава и изгражда ученикът като личност.
Българският книжовен език е символ, отличителен белег на нацията ни, и има огромно значение както и за езиковата ни култура, така и като битоопределящ фактор, обединяващ и съхраняващ националната ни идентичност.
Книжовният език е висша представителна форма на кой да е език. Не всеки език има книжовна формация. Ние, българите, имаме книжовен език повече от 1100 години и сме особено горди да го напомняме на славистичния и европейския свят, тъй като, когато българските книжовници са го създали, останалите славяни или не са били още християни, или са използвали чужди езици, за да пишат. От европейците неславяни почти всички са използвали за писане един мъртъв език- латинския. За нашия език през всичкото това време са се полагали особени грижи от българските владетели.
Ако за книжовния език не се полагат грижи, той се омаловажава, неглижира се не само като система (има се предвид езиковата култура), но по-важното – като отличителен белег на нацията, като форма на национален престиж, като социокултурен факт и обединяващ фактор.
Всеки книжовен език притежава много характеристики и функции, но една от най-важните е т.нар. символна функция. Тя се изразява във възможността чрез една общозадължителна универсална форма да се обединят всички членове на езиковата общност.
Всеки народ трябва да пази и съхранява своите национални културни и исторически ценности, защото това е неговият уникален принос в общата световна глобализация. И именно заради този си принос, заради себеуважението, което показва със съхранението на националните си ценности, един народ ще бъде уважаван и ще представлява интерес за другите народи и култури.
Българският книжовен език като смисъл и понятие съдържа в себе си многовековна история и култура, благодарение и на него, народът ни се е съхранил дори и през най-трудните времена от историята си, дори и когато не е имал държава, логично е и правилно, този народ да се гордее с езика си, да го пази и съхранява.
Българският книжовен език е официален език на Р. България, израз е на българското ни самосъзнание, основа е на цялото ни образование, на цялата ни многовековна култура и общност. Като такъв той следва да има специален статут, неговата роля и значение е голяма, има много страни и аспекти, защото ние сме държава с богата история и култура, неразделна и основна част от която е и книжовният ни език. Понятие с такъв фундаментален смисъл и съдържание, достойно да бъде символ на един цял народ, на една нация, не бива и не може да бъде неглижирано и омаловажавано. Символ като книжовния български език, който е успял да съхрани един народ, ще го съхрани и в бъдеще, стига този народ да е достатъчно отговорен и мъдър, за да опази културните си богатства. Опазили сме езика си през трудни и мрачни години, сега трябва да го съхраним и при обединението на народите и културите, за да заслужим достойното си място сред тях.
Българското образование беше на изключително високо ниво, в хаоса от демократични промени, които обхванаха цялото ни държавно устройство, покрай нужните и належащи промени, се промени и съсипа образователната ни система, която работеше и беше организирана много добре. Тя се беше доказала през годините, възпитаваше, образоваше и предоставяше на страната ни високообразовани, грамотни, родолюбиви и всестранно развити млади хора. Не добре обмислените промени, които бяха въвеждани в нея през годините, днес започнаха да дават първите резултати. Вече има студенти, завършващи пети курс на Софийския университет, които допускат елементарни правописни грешки. Ученици от средните класове не познават, не владеят и не спазват елементарни правописни правила, нямат езикова култура. Неспазването и неуважението към книжовната форма на българския език вече е не само на улицата, но и в училищата,  в държавните и административните институции.
Българският книжовен език е основата на образователната ни система, но той е и средството, чрез което възпитаваме, обучаваме, предаваме знанията и културата си.
Сегашната образователна система, в този й вид, не е в състояние да покрие дори най-елементарния минимум по отношение усвояването на книжовния български език, липсва елементарно ниво на грамотност.
Как тогава можем изобщо да говорим за високообразованост, висока обща култура, ниво и качество на цялата ни просветна система? Какви млади хора възпитава образователната ни система, какво отношение и познание имат те към историята и културата на родината ни? Как ще съхранят и продължат да предават във времето националните културно-исторически ценности на нашия народ?
Всички тези въпроси си ги задаваме във времена, когато от една страна сме в началото на обединението си с останалите Европейски народи, а от друга, се намираме в национална демографска криза- според официалните данни и статистики, българската нация е най-бързо изчезващата в света.
Съхраняването и оцеляването ни като народ и култура е от първостепенно значение, България няма и не може да има по-сериозни и важни приоритети!
Българи, живеещи в чужбина, споделят, че ако образователната ни система беше на нивото и качеството си от преди години, биха се върнали, за да образоват децата си тук, в родината.
Съхранението на българския книжовен език е част от съхранението ни като народ, защото двете понятия винаги са вървяли паралелно, така ги чувства, така ги разбира народът ни, и това е дълбока и неразривна връзка. В този смисъл българският книжовен език, и като символ на националната ни идентичност, и като основа на образователната ни система, и като средство, чрез което възпитаваме и образоваме децата си, има още по-огромна роля и значение като фактор да се съхраним и да заемем своето достойно място като народ с богата култура и история сред останалите европейски народи.
В държавните изисквания дори трябва да влезе специален текст, с който в училище да се отдели изучаването на български език от часовете по литература. Това са съвсем различни предмети! Повечето от учителите акцентират върху изучаването на литературата, която наистина възпитава и морал, и вкус, и т.н., но не може да изпълни мисията да обучи на книжовен език, просто защото нашите деца не четат. Навсякъде другаде в Европа часовете по роден език са отделени от часовете по литература.
Европейските държави, особено след присъединяването им към ЕС, предприемат специални стъпки в законодателството, за да съхранят националноезиковата си идентичност. Това правят дори страни членки, чиито езици са световни (англичани, испанци, французи...).

Създаването на ДОИ към т.4, чл.16 за усвояването на българския книжовен език е необходимо поради много причини:

1.   Учебното съдържание нормира конкретните изисквания към предмета "Български език и литература", не е висша общодържавна, цялостна норма за изискванията към нивото и стандарта за усвояването и владеенето на книжовния български език, на практика означава, че няма защита, законова сигурност за фактическото съхранение на книжовния език.

2.   За да му осигури законово необходимия статут, който той притежава и е записан преди това в Конституцията. Този статут е нужен, защото той ще бъде рамката, общата, цялостна норма, с която ще се съобрази и ще бъде ръководна за цялата ни образователна и просветна система. Това ще бъде държавно изискване със задължителен характер отнасящо се до всички нива и сфери на образователната ни система и ще изисква прилагането му и в извън училищните занимания.

3.   Тексовете в ДОИ, отнасящи се специално към т.4, чл. 16, трябва да разгледат и обхванат понятието български книжовен език от всички страни, да наблегнат и подчертаят неговата значимост, необходимост като основен фактор за съхранението на българския народ, като основа на цялата българска образователна система, като средство, чрез което се изгражда личността. Да изтъкнат и подчертаят защо усвояването на книжовната му форма трябва да бъде предмет и задължение не само в часовете по български език и литература, а да бъде отговорност на цялата образователна система, на всички останали часове, извънкласни занимания, свободни училищни дейности, свободното общуване между учители и ученици и т.н..

4.   ДОИ, отнасящи се именно за усвояването на българския книжовен език, ще гарантира статута и неприкосновенността на книжовния ни език, като символ на нацията ни, като задължителна основа и необходимост за образоваността и грамотността на българите. Българският книжовен език не е просто предмет от учебното съдържание, той има много по-голяма роля и значение, затова задължително неговия статут и специална роля трябва да бъдат ясно и категорично законово уредени.

5.   Стандартът, който ДОИ за усвояването на книжовния български език ще въведе и изисква, ще се отнася не само за ученика и учителя по български език и литература, но и за абсолютно всички участници в процеса на обучение. За всички учители, възпитатели, деца от предучилищната възраст, ще се отнася за свободните занимания, общуването, ще бъде норма и стандарт при издаването на учебници, учебни помагала и т.н..

6.   Заради налагащата се все по-ниска степен на грамотност, непознаване и невладеене на книжовния ни език, заради необходимостта от високообразовани и интелигентни хора, с широка обща култура, ценящи и познаващи историята и културата на родината ни.

7.   Да опази със силата на държавна законова норма евентуално бъдещо неглижирано отношение към книжовния ни език. Да го защити и съхрани, и по този начин гарантира предаването му на поколенията след нас, които от своя страна да го предадат на своите деца.



Предлагаме:
Да се възложи на Министерския съвет отговорността за създаването на ДОИ към т.4, чл.16 от ЗНП. Предвид гореизложените доводи, считаме, че отговорността за текст с такова общодържавно, национално значение и смисъл, следва да поеме по-висша държавна институция. Да се уточни срок за изработването на наредбата-примерно шест месеца. Така ще се даде възможност от една страна сега вниманието да се съсредоточи върху предстоящите зрелостни изпити и провеждането им, от друга, с предвиждането на новата наредба в закона и възлагането й на МС, ще се гарантира сигурността и статута на текста в т.4, чл.16, който съвсем правилно поставя разграничителната линия между държавните изисквания за учебното съдържание по български език и литература и статута на книжовния български език и задължението и необходимостта той да има отделна общодържавна норма, осигуряваща стандарт и ниво за усвояването му.


До днес- 25.04. 2008 г., позицията, която сме изложили в петицията, е подкрепена от близо 100 000 български граждани, живеещи в родината и чужбина.
Те са положили своите подписи именно в защита усвояването на българския книжовен език да бъде гарантирано от закона за НП, който да изисква ниво и качество на усвояването, да се изисква високо ниво на владеене на книжовния български език във всички институции, на всички нива, да се противопоставим на неграмотността, да възпитаме високообразовани, грамотни и интелигентни деца. Да се спази Конституцията.

Интернет адресът на петицията:
http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html



С уважение:
Родители и български граждани

Адрес за обратна кореспонденция:

………………………………………………………..

Тео, браво на теб!
И сега господа депутатите, ако не разберат...
Само, за срока за изготвянето на наредбата - мисля, че не можем да им поставяме такъв. 
Да съгласуваме писмото с тази госпожа?:
http://www.shu-bg.net/?open=prepodavateli&id=1162397890