В защита на Българския книжовен език!

Предложение за въпросния текст:
Той ще висне след малко в doc-формат на отворената поща.
Текстът е МНОГО подробен и може лесно да се редактира с ножичка, доколкото се прецени:





                                                                                                                               ДО
                                                                                                                             НАЦИОНАЛНИТЕ МЕДИИ
                                                                                                                             НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


                                                    Уважаеми дами и господа журналисти - граждани на Република България!

                                                   Ние сме български родители, регистрирани като потребители в един от най-големите български сайтове за родители. По пътя на обръщението ни до вашата медия към нас се присъединиха още стотици други български граждани - също родители или такива, които биха искали да бъдат.
          Научихме, че на 13.02.2008г. се е провело заседание в НС на Комисията по образованието и науката. Трета точка от дневния ред е била: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА, № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 25.01.2008 г.
          Параграф 2 на законопроекта разпорежда: „В чл. 16 т. 4 се отменя.”
          Т.е. този параграф заличава усвояването на книжовния български език от държавните образователни изисквания.

           Нашата позиция за това предложение изразихме като граждани и родители в следната петиция, подписана само за 3 дни от повече от 2200 български граждани от всички краища на Република България, а също и от българи в чужбина:

           На 01.04.2008г. внесохме официални писма, придружени с петицията и имената на всички подписали българи до момента, в следните държавни институции: Председателя на Народното събрание Георги Пирински, Комисията по образованието и науката, Министъра на образованието Даниел Вълчев, Президента на Република България, Комисията по жалби и петиции на граждани към Народното събрание и до Димитър Камбуров, зам председател на Комисията по образованието и науката.


                                     Много сме възмутени и огорчени с каква лека ръка нашите народни представители са готови ей така, между другото, да заличат толкова важен текст в закона, отнасящ се до българския език.
      Ние не искаме да бъде погазвана Конституцията на Република България, в която ясно е провъзгласено, че основният език в републиката е българският език. Това означава, че законите на страната трябва да утвърждават този принцип, а изпълнителната власт – да го осъществява. В момента сме свидетели на обратното.

                                     Надяваме се, че вие, като журналисти, работещи и за огласяването на мнението на хората в едно общество (дори, когато то не съвпада с мнението на някоя институция), ще ни съдействате с възможностите си на обществен посредник при решаването на този важен проблем. Вие ще направите това на български език, значи вие също сте не само посредници, но и страна по въпроса с този закон.



         
            Точка  4 от Държавните образователни изисквания (по ЗНП) е изключително важна, защото тя е единственото място, където законодателят е указал, че държавата има грижа и изисквания при усвояването на книжовния български език от гражданите на Републиката, в процеса на тяхното обучение и образоване.
           Ние се ориентираме в притесненията на отговорните висши държавни служители, които споделят помежду си, че указаните от закона държавни образователни изисквания ги затрудняват с необходимостта да бъдат формулирани в съответните подзаконови нормативни актове. Тези подзаконови актове са  грижа на изпълнителната власт и ако изпълнителната власт има пропуски при изпълнението на закона, трябва да се отстраняват грешките и сгрешилите изпълнители. А не да се отстранява законът или той да се пригажда към тях.

       Всички аргументи за предложението да се премахне чл. 16, т. 4 от ЗНП са несъстоятелни, защото защитават законодателно решение, поощряващо незачитането на официалния език на Република България и погазването на нейната Конституция.
Нещо повече – за пореден път се създава неприятното впечатление, че омаловажаването и дори отричането на традиционните символи на българската култура, история и бит, както и отказът от национална идентичност, са съзнателно провеждана политика, която все повече се засилва през последните години.

Комисията по образование ще има второ заседание, на 9. април т.г., на което ще се обсъжда проектозакона, преди да се внесе в НС. Надяваме се, че заедно с вас, ще можем да повлияем на решението й.

                                                                                                                       ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА РОДИТЕЛИТЕ,
                                                                                                                       регистрирани в портал BG – Mamma и                       
                                                                                                                       родителите, регистрирани в сайта на 
                                                                                                                       СПОД "Български бебе център”,
                                                                                                                       съвместно с членове на сдружението

                                                                                                                       Официален представител за контакт:

                                                                                                                        ...............................................................

Холограма, в събота в БТВ, Сеизмограф, готова ли си да излезеш в открит сблъсък по темата с доц. Владимир Трендафилов, който защитава тезата, че трябвало да сме по-либерални към езика, и че какво от това, че щял да отпадне този текст, той и без това бил формален и т.н.?

Искат да направят живо предаване и ги интересува точно нашата позиция на български родители и граждани, не искат да канят в защита академици и т.н., а точно нас.
Обаче само един човек може да отиде, за съжаление.

Познавам 15 таксиметрови шофьори, които са с титли   гл. асистент.
То е нещо като доцент.
Мисля, че като връткат такситата, титлите им са съвсем "формални".
Трябва ли да отпаднат? И г-н Трендафилоф да остане без титла?!

Питам така, за да видиш, че съм холерик.
Като ми кажат "открит сблъсък", както съм зле с българския, ще го разбера буквално.
Не ставам.
Трябва някой, който да не компрометира каузата.

Не познавам Силви - тя мисли много добре, дали не може и да говори?
Не познавам и администраторите - единият пише много добре (в края на някои теми). Но не знаем какво мисли...
Иначе е ясно, че би бил най-представителен.

 Аз съм от Кърджали - митичния център на българщината, защото българи не останаха. Нямах нет 24-часа и като разбрах, че са го пуснали се изпотрепах да стигна до компа. Дори оставих детето гладно, преоблякох се и съм тук. Гледах предаването на Кошлуков, добро беше. Ако се навиете за Сеизмограф можем да разиграем сценарии, и евентуални отговори на въпроси...но на лични, че ако ни чете опонента ни е спукана работата. Ще впрегна сестра ми, която е филолог и майка да измисли най-оригиналните отговори и доводи.

Много ви се възхищавам, боже как съжалявам, че не живея в София.

То и аз мисля, че внасянето на този законопроект в това Народно събрание е формално.
Изобщо - внасянето на законопроекти от едно правителство в народно събрание, което е излъчило въпросното правителство, не е ли формално.

Но значи ли това, че Народното събрание трябва да отпадне?

Ако парламентът (законодателят) е доказал, че действа като отдел на МС (изпълнителя на законите), не трябва ли да отпадне парламентът?

Ако всички знаем, че депутатите не ходят на работа, гласуват с чужди карти, не спазват законите, а ги отменят, само защото лично на тях не са им удобни , а не заради обществен интерес, не трябва ли да отпаднат депутатите? Ами министрите?

Какво трябва да правят те: да започнат да спазват законите, които не им се спазват, понеже са им гайле? Или да отменят законите?

Това ми е мнението по формалната страна на въпроса:
Трябва да се търси наказателна отговорност (не политическа, не гражданска), ако се докаже, че сега действащият Закон (ЗНП) не се спазва в момента от изпълнителната власт.
Трябва да се посочи точно чия е тази отговорност по прилагането на изискваните сега държавни образователни стандарти при усвояването на българския език.
И съответните чиновници да бъдат подведени под отговорност - не просто уволнени, а съдени за неизпълнение на закона.

Това бръщолевене, за "формални" изисквания, за "проблем" с някакви си наредби, Е НАЙ-НАГЛОТО КРЯСКАНЕ НА ВЛАСТТА В ПРОСТРАНСТВОТО!

Това трябва да стане ясно. А не да слушаме и да се мъчим да водим разговор на тема - "Задълженията на изпълнителната власт и как тя си ги редуцира".
Собствената ми майка днес, при споменаването на нещо си за българския език и неговите душмани, ми "обясни": А... те това нали го опровергаха. Нямало да отменят нищо. За някакви наредби ставало дума..."

Не трябва да се допуска това лигаво пързаляне по обратната страна на проблема, мазането в съвсем друга посока - от болната глава на здравата, каруцата пред коня... и пр. изпитани тарикатлъци.

Словесен сблъсък, не физически. "Открит сблъсък" м/у двете противоположни тези, но противника е доц. филолог май. Влез с името в гугъла.
Ще попитам можем ли някъде да прочетем тезата му, тя ми я прочете набързо сценаристката.
Трябвало да сме по-либерални с езика, медиите всеки ден ни заливали с мухлясъл и какъв беше още език. Този текст бил абсолютно формален и нямало никакво значение дали го има или няма. Езика не зависел (не помня точната дума) от закона. Нищо няма да се случи като се премахне, ние нали си го говорим езика.
Първият въпрос, който ми хрумва е: Към каква либералност ни призовава, към неграмотността ли?
Холограма, сериозно те попитах.  

Сега ще ти прочета последния пост.

Т. 4 НА ЧЛ. 16 ПРЕДСТАВЛЯВА ИЗИСКВАНЕ КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА КНИЖОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ОТ УЧЕНИЦИТЕ!
Към степента, в която те да могат да го владеят, в резултат на посещенията им в училище.

Не е декрет за това, как да говори някоя вуйна от женския пазар.

ВЛАДИМИР ТРЕНДАФИЛОВ

Владимир Трендафилов е роден във Варна през 1955 г. Завършва английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", където преподава до 2001 г. Работи като редактор в "Народна култура" (1981-1983) и главен редактор в "Български текст" ЕООД след 2001. От 2005 г. е доцент по английска литература в ЮЗУ "Н. Рилски", Благоевград. Автор е на интердисциплинарните изследвания "Неизличимият образ в огледалото" (1996), "През седмица в литературния аквариум" (1999) и "За рамките на литературата" (2005; 2006). Съвместно с Александър Шурбанов е съставител на "Преводна рецепция на европейска литература в България. Т. 1: Английска литература" (2000). Издава и стихосбирките "Четирите фокуса" (1997) и "Смъртният танц на фокусника и други стихотворения" (1999). Публикува множество текстове в академични сборници, активно сътрудничи със студии и статии на специализирани периодични издания, участва в редица дебати върху проблеми на литературата, културата и масмедиите, превежда от английски на български.

"От последния постинг на Илла попаднах на една статия на Владимир Трендафилов във вестник Култура. Засега съм прочела половината, понеже е много дълга и става въпрос за много неща. Ще ми се да бяха няколко отделни статии, ама знам ли каква е политиката на вестника

Оставям си тука линкче към нея - ей така - в чест на Владимир Трендафилов.

Имах удоволствието преди мнооого години като студентка да поработя 2 дни с него над малко английска поезия. Радвам се, че случайността ме накара единия ден да отида до университета (понеже рядко ходех), а на следващия ден отидох съвсем съзнателно, отлагайки някои работни ангажименти.

Направих го защото Владимир Трендафилов ужасно ми хареса. Напомняше ми на Оскар Уайлд с дълга коса и гуменки. Жалко, че не можах да открия такава негова снимка. Жалко, жалко, че вече не преподава, както разбирам от тази статия. Надявам се, че това, с което се занимава сега му харесва много, и предполагам, че хората, с които работи го харесват."


ПО ПОВОД СТАТИЯТА НА Г-Н ВЛАДИМИР ТРЕНДАФИЛОВ

Таня Шелхорн

web

Уважаеми г-н Трендафилов,

Прочетох Вашата статия “По слeдите на днешния български роман”1 и с учудване видях, че доста “пространно” се изказвате по мой адрес, навлизайки грубо в сферата на личния ми живот. Това не само че е твърде невъзпитано, но звучи съвсем непрестижно за член на жури в един толкова авторитетен конкурс като “ВИК”. Освен това Вашата “пикантна прогноза”, която би била напълно подходяща за някое илюстровано списание, не отговаря на истината: моят съпруг е все още настоящ и, за разлика от Вас, не се учудва, че “куклите не само говорят, но и действат в реалния свят”, а просто се забавлява с интересните куклени истории, написани от мен. Така че много време за “взаимно тормозене” не ни остава - спестете си тези излишни кахъри! Пък и Ваша работа ли е всичко това?

Г-н Трендафилов, Вие май че притежавате и ясновидски талант! Как отгатнахте, “че едно съм очаквала от живота си в Швейцария, пък то друго се е получило”? Сега остава да назовете точно тези безлични понятия, че да стане ясно на читателите какво искате да кажете? Започвате изречението си с думите: “Единственото интересно нещо около нея...” и сякаш се стряскате от чистосърдечното си признание, че все пак Ви е било интересно, та бързате да добавите и едно вметнато изречение: “... - ако “интересно” е точната дума - ...” Ами защо не сте назовали точната дума, господине?

Вижте, при мен нещата са открити - дали искам да си отмъстя на моя съпруг или не (Вашата свободна интерпретация е направо учудваща), аз не се крия зад моите Кукли, защото те не служат за отмъщение, а за радост в този задъхан живот! И още нещо: за първи път чувам термина “съживени кукли”!!! Във всеки случай аз, като актриса-кукловод, никога не съм “умъртвявала” куклите, та да се наложи после да ги съживявам. Моите Кукли са истински живи същества, които не само говорят и действат, ами и мислят, г-н Трендафилов!

С изненада разбрах, че съм написала “детски роман” и затова книгата не е била класирана. След направеното от Вас резюме недоумявам как може да твърдите подобно нещо. Разказват ли се на децата всички тези житейски приключения? Куклите са Ви заблудили, няма що! Аз пък допусках, че след прецизния подбор на уважаемото жури “Д-р Кристиан и неговата компания” е отпаднала от класацията поради някои различия, залегнали в регламента на Конкурса. Това не ми даде повод за несъгласие или озлобление, напротив, накара ме още по-сериозно да се замисля върху съответните езикови и литературни норми.

Когато преди няколко месеца научих за фондация “ВИК” и нейния престижен конкурс, бях много развълнувана и горда, че това се случва в България. Навсякъде разказвах, че един чужденец създава своя собствена фондация и учредява награда БЪЛГАРСКИ РОМАН НА ГОДИНАТА. Целта на Фондацията е да възвърне интереса на българските читатели към родната литература, да поощрява българските белетристи в тяхното призвание и да обединява литературните кръгове в подкрепа на тези усилия. Безброй пъти съм благодарила в сърцето си на г-н Едуард Вик за този щедър жест към моята Родина.

Бях безкрайно изненадана, когато видях “Дарина” в списъка с предложения за Конкурса “ВИК”, без всякаква намеса от моя страна. Поради известни вече причини2 тази книга се размина със своя шанс. Изпратих “Д-р Кристиан и неговата компания” за Второто издание на конкурса, с много радост, че ще взема участие в този забележителен форум. И сега, четейки следните редове: “Главната причина за това жанрово разнообразие е, разбира се, чистият прагматизъм, опакован с фина балканска хитрост. Привлечени от мисълта за едрата награда (10000 лева плюс превод на английски)...” и т.н., просто се срамувам пред г-н Едуард Вик - какви цели той си поставя и как ние сами се принизяваме в оценките си един към друг!

На Вас, г-н Трендафилов, искам да Ви кажа, че всеки има право да напише своята книга в живота си и да помечтае тя да спечели Голямата награда! Нима Вие сте лишен от подобни чувства? С какво право охарактеризирате така вулгарно участниците в този Конкурс, когато една от главните негови цели е да поощрява българските белетристи! Според Вас нещата изглеждат доста материалистично. А дори и да е така, засяга ли това оценката на едно авторитетно жури, чиято задача е да обсъжда литературните произведения, а не техните автори? В случая на човек му идва да възкликне с онова цветисто заглавие на един роман, което Вие правилно определяте като “нецензурна лексика”, но просто ме е срам да го напиша!

В заключение Ви пожелавам да побеседвате в свободното си време с д-р Кристиан и неговата компания, за да разберете, че Куклата е онова дивно творение, което радва и пречиства душата на човека!



http://liternet.bg/publish8/vtrendafilov/index.html това са критики на доцента

http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=151

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=151&LangID=1

http://www.litclub.com/library/kritika/vltrendafilov/index.htm

http://www.litclub.com/library/kritika/vltrendafilov/statia7.htm

http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2008/02/blog-post_6585.html

http://www.online.bg/kultura/my_html/2372/c-vlado.htm

http://www.mediatimesreview.com/october/Lik.php

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=right& … ater=MTkyNDszMA==

http://82.147.129.214/showwork.php3?AuID=151&WorkID=3975&Level=3

Холограма, на мен ли ми го обясняваш това или пишеш сценарии за контра доводите с/у доцента?


Веднага ще ти кажа какво ще ти отговори примерно някой от министерството, вчера се ядосвах като слушах ли, четох ли не помня.

Държавата е делегирала (тая дума вече като я чуя, и ми идва да удуша някой) тази отговорност и грижа, на института по българистика (как беше, да не бъркам) към БАН. А института няма ресурса да се справи. Тръпки ме побиват, понеже схемата е съвсем същата и при децата в институции. Делегират на някой друг да върши работата и колко удобно, делегират му и отговорността.

Тео, и аз нямам време да пиша сега, но може да е уловка...
Силите не са равнопоставени.Ако поканят чистачката от Парламента, която подкрепя Законопроекта, бих отишла и аз...
Но така... Защо все пак не поканят доцент?Или им се иска ние да изглеждаме като жалки мишки...
Ако искаш се съгласи за запис на мнение, но не в ефир.Нека да те запишат и пуснат репортаж.За студиото се иска подготовка някаква. Аз бих отишла лично във Факултета по Славянски Филология, за да поговоря с някого... Иначе е хубаво да се вдига шум - нека ни канят за репортажи...
Довечера ще пиша повече.Ще започна да разпращам мейли и до софийските училища.Мисля, че трябва да бъдат по-ангажирани. Особено учителите по БЕЛ.Не зная, дали до тях ще достигне инфото, като се има предвид, че сред директорите на соф. училища има много приятели на Д.Вълчев...

Този Трендафилов си е баш чешит, критик, много арогантен. него може да му противостои само юрист със завидна езикова култура.

Тео схемата е една и съща навсякъде,и при изоставените деца,и при училищата,сега я готвят в ДГ,въобще,децата ги делагираха,и изоставиха...Тотално прехвърлиха отговорността на други институции,за да могат да си подритват топката сега...Но това е добър повод,да им кажем и тези неща...

И аз не съм в час много много с българският език,иначе ми се искаше да го разбия този,още повече че доводите ми звучат като на онзи който слушах по радиото...Но пък защо трябва да разбираме толкова много,ние искаме простички неща,за простички хора-Езикът ни да е защитен със закон,още повече че напоследък се прекалява със чуждиците,и някои етнически да ги нарека езици,в нашата страна,което става дори опасно...Можем да станем второ Косово...Не е ли това всъщност което ни вълнува?!Смятам че точно това трябва да го каже някой най-после в ефир...Защото явно тези горе ги е страх да го признаят...Поздрави!!!

Каква уловка.
Нещата са много прости.

Българските родители ИЗИСКВАТ децата им да изучават книжовния български език.
Изискват МОН да изпълнява задълженията си на изпълнител на законите -  да научи децата на български език в училище.

Сегашният закон именно това постановява.

Няма друго за разискване.
Няма наредби, няма БАН-МАН.
Всичко друго е извън темата.

Темата е, че сега законът изисква най-естественото нещо от слугата на народа МОН.
Да се образоват българските граждани така, че да знаят български език.
Книжовния български език. Говоримият не е коментиран в т.4 от чл. 16 на Закона.
Всичко друго е друга директория!
По-скоро: друга поддиректория, заради която някой си иска да забърше цялата директория.

Колкото и да е арогантен някакъв доцент, това няма да му свърши работа, ако се коментира само темата.
А не кахърите на МОН, че не си върши работата и иска това да бъде узаконено.

Не разигравайте други варианти, нямам време да обяснявам защо. Аз или Холограма трябва да отидем, не може друг. Не може записи и подобни. Другото е да се откажем. Няма време за разсъждения. Тезата не е нито жалка, нито смешна, независимо той какво ще приказва.
Сценаристката допълнително ще ми се обади, защото все още не е на 100% сигурно дали ще включат темата в предаването. няма време да пиша фермани, това е положението.

Трябва да се прати снимка.

Отивайте!!!Трябва да отидете...Никой не ви пита дали искате,и това би могло да е основният ви довод...Никой не го пита този доцент какво мисли...Ние искаме защита!!!Поздрави!!!