В защита на Българския книжовен език!

Силви пращай на доц. д-р Вачкова, изобщо, на който прецениш, че е уместно. Аз пратих на д-р Николова, подробен мейл, тъй като съм използвала и част от нейното писмо, пратих и й информация, стенограмата и статии, изобщо й обясних в кратце нещата. Наистина би било добре и е логично те да са основните двигатели, основните защитници, дано да съумеят да го направят и да довършат нещата.
За срока, нека си седи, не съм го измислила аз, има резон, не е случаен, добре си е.

За по-интересно сега може и да пусна първия, нередактиран, вариант на моите наброски, които набросих на 20 април, веднага след като ги обещах.


За още по-интересно (ако още са ми из компа)  ще ги пусна в самата им чернова, преди да бъдат подстригани отзад и сведени до по-късните им страничка-две.

Жалко, четири пъти - Application error.

Голям   ...Ама най-големият!!!Браво Тео!!!

Качих писмото, за което говоря, в отворената поща, понеже тук непрекъснато ми дава грешка при опита да го копирам.

Както казах, това е нередактираният първоначален вариант на искане на представителите на родителския инициативен комитет, автори на петицията.
 
Наше собствено писмо, макар и солидарно с мнението на академичната общност по смисъла на първата част на дебатите - за чл. 16, т. 4
Така го обещах.

Ако доц. д-р Николова от Шуменския университет е дала съгласието си да представим нейните думи за свои, писмото би могло да изглежда и като това по-горе.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=279888.msg7303500#msg7303500

Особено, ако и самите родители са съгласни да се изразят така.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=282793.msg7130217#msg7130217

Аз също се позовавам на думите на доц. Николова във варианта от отворената поща, за който говоря. Но те са в кавички и са само цитат.

ПП За съжаление - не зная малкото име на г-жа Николова, както и не мога да проверя дали е коректен начинът, по който тя беше представяна в мненията от старите ни теми. Затова й се извинявам официално, че е цитирана именно така и в случай, че е допусната грешка.

                                                                                                                                     ДО
                                                                                                                                     НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
                                                                                                                                     НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ











                                                ОТ: Инициативен комитет на родители, автори на Петицията
                                                ОТНОСНО: Проект на МС за Закон за изменение и допълнение на ЗНП
                                                ПО ПОВОД: Нови предложения и обсъждания в Комисията по наука
                                                и образование на НС, възникнали след внасянето на  Петицията







                           Въз основа на цитираната Петиция и по повод последвалите я нови предложения в Комисията по наука и образование изказваме несъгласието си с тези предложения. Като автори на Петицията и по силата й на национално допитване настояваме да се вземат предвид всички, изрично заявени в нея искания, които са подкрепени до настоящия момент от близо 100 000 БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ!.

                           Нашата петиция е защита на чл.16, т. 4  на ЗНП, според който към усвояването на книжовния български език трябва да се прилагат държавни образователни изисквания. В нея настояваме за изпълнение на всички разпоредби, свързани с това изискване, които са задължителни за изпълнителната власт, съгласно върховенството на Закона.

                           С тези искания внесохме нашето първо писмо до вас на 01.04.2008 г.
                           Днес, когато Петицията е подкрепена вече от 100 000 български граждани, заявяваме същото.
                           Правим това заради информацията от последните дни, че в парламентарната Комисия по образование и наука са били взети нови решения и те са именно в посока към нагаждане на закона според нуждата на отделни представители на изпълнителната власт.
Имаме предвид предложението да се заличи текстът от закона (препратката в чл. 17, т. 4 към чл. 16, т. 4), който разпорежда министърът на образованието и науката да изпълни т. 4 от чл. 16 посредством задължението си да издаде специална наредба с държавните образователни изисквания за усвояването на книжовния български език.

                           Вместо да се изиска спазването на Закона, в Комисията по образование и наука е било предложено да бъде създаден нов текст в него. Смисълът на новия текст е да се провъзгласи, че функциите на предвидената за заличаване наредба могат да се считат за изпълнени от съществуваща сега наредба за други държавни изисквания – тези за учебното съдържание. Т.е. чрез обща наредба относно изучаваните в училище учебни предмети. По този начин, според авторите на предложението, се решавала „неудобната ситуация”, че действащият в момента закон не е изпълнен.


                            Смятаме тези предложения за неприемливи по следните причини:

                            1. Чл.16, т.4, който постановява, че към усвояването на книжовния български език трябва да се прилагат държавни образователни изисквания, напълно основателно е самостоятелен, ясно формулиран и обособен текст от Закона за народната просвета.
                            Предмет на този закон (ЗНП) не е единствено учебният процес в българското училище. Законът урежда устройството, функциите и управлението на цялата система на народната просвета (чл. 1 на ЗНП). Системата на народната просвета включва всички детски градини, училища и обслужващи звена (чл. 2 на ЗНП).
                            На този фон е изричното указание на чл.3 на ЗНП, че системата на народната просвета осигурява образование според държавни образователни изисквания.
Именно затова чл. 16 на ЗНП включва 19 отделни, изрично изброени и ясно формулирани точки, към които законодателят е разпоредил да бъдат прилагани държавни изисквания и е нарекъл всички тях „образователни”. Защото образованието се осигурява от цялата система, а не само от учебното съдържание или друга, отделно взета точка на чл. 16.
   
                            Ето защо предлаганото пригаждане на държавните образователни изисквания за учебното съдържание от т.3 на чл.16 към т.4 на същия член представлява ограничаване на смисъла чл.16, т.4 - само до изучаването на книжовния български език в точно определени учебни часове, поради което влиза в противоречие с Основните положения на ЗНП.

                         2. В наредбата, за която сега се предлага да обслужва „по съвместителство” не само учебното съдържание, книжовният български език не е поставен като основа на цялата просветна система, каквато на практика е. Тази роля законодателят е уважил с обособяването на т. 4 в чл. 16, отреждайки му самостоятелно място в закона.
                         Противно на това в специалната наредба за учебното съдържание книжовният ни език не е поставен като самостоятелен учебен предмет. В нея не става дума дори за учебен предмет „Български език”. Нито за учебен предмет „Литература”, нито за „Българска литература”. В тази наредба се говори за „културно-образователни области”, като „областта” „Български език и литература” е обяснена така:
„Културно-образователната област "Български език и литература" се състои само от един общ предмет, при който двете части намират различен баланс в отделните етапи на образователния процес”.

                             Искрено се надяваме, че преди да гласуват за утвърждаването на тази наредба като норма на книжовния български език, българските народни представители ще я прочетат и ще се опитат да вникнат в цялата дълбочина на „проблематизирането и специфицирането на основни въпроси ” от различните „блокове компетентности”, обяснени в наредбата. Надяваме се да направят това и с „функциониращите” в „комуникативни сфери” текстове, „езикови ресурси”, „културни ареали” и прочие „проблеми с интегрален характер”, споменати там.
                            Езикът, на който са написани някои наредби, е език и на огромна част от българските учебници. Той също би трябвало да е чист, български и книжовен, защото е част от образователния процес - не само в уроците по „културно-образователната област” „Български език и литература”.
                            За съжаление често не е нито български, нито книжовен, а просто книжен език. Това също доказва, че мястото на книжовния български език не е само в едно Приложение на една съществуваща сега наредба за учебното съдържание, колкото и „удобно” да е това.
 
                            3. Като се заличава разпоредбата в чл. 17, т. 4, изискваща самостоятелен нормативен акт (в съответствие със самостоятелния  текст на чл. 16, т. 4), се ограничава волята на законодателя, изразена в ЗНП, доколкото тя съответства на  самостоятелн, основополагащ, принцип в нашата Конституция.
Той гласи, че официалният език в страната ни е българският език, което изисква и законодателно поставена, обща норма за неговата основа – книжовния ни език, валидна за всички български граждани. Задължителна и достъпна за тях чрез образователната система.



                             Внесохме нашата Петиция за защита на книжовния български език до вас преди около месец с ясна и точна позиция.
                             Днес тя остава непроменена.
                             Съзнателно повтаряме отново:
                             „... Ние се ориентираме в притесненията на отговорните висши държавни служители, които споделят помежду си, че указаните от закона държавни образователни изисквания ги затрудняват с необходимостта да бъдат формулирани в съответните подзаконови нормативни актове.
Тези подзаконови актове са  грижа на изпълнителната власт и ако тя има пропуски при изпълнението на закона, трябва да се отстраняват грешките и сгрешилите изпълнители. А не да се отстранява законът или той да се пригажда към тях.”

                             С внасянето на Петицията си заявихме: „През последните години сме свидетели на драстичен спад в нивото на владеене на родния ни език, особено сред учениците. Не изключваме вероятността това да се дължи именно на неспазването на изискванията на закона...” 
                             Ние казахме, че не искаме да коментираме провеждането на матурите. Но че е абсурдно това да бъде правно подсигурено, преправяйки единствено с тази цел закона и пригаждайки го към конюнктурата, която е създала самата изпълнителна власт и конкретни нейни представители, поради това, че не са го спазвали.
Солидаризираме се за пореден път с мнението на академичната общост и с думите на доц. д-р Николова от Шуменския университет, изпратени ни  в подкрепа на нашата, родителска Петиция:
„Книжовният език е висша представителна форма на кой да е език. Не всеки език има книжовна формация. Ние, българите имаме книжовен език повече от 1100 години и сме особено горди да го напомняме на славистичния и европейския свят, тъй като, когато българските книжовници са го създали, останалите славяни или не са били още християни, или са използвали чужди езици, за да пишат”. За нашия език през всичкото това време са се полагали особени грижи от българските владетели – разбира се, от просветените ни владетели.
Нека нашите политици се огледат в европейските държави: особено след присъединяването им към ЕС, те предприемат специални стъпки в законодателството, за да съхранят националноезиковата си идентичност. В момента, на най-високото място на народното представителство – българския парламент, сме свидетели на обратното.


                            Ето защо настояваме предлаганите промени в Закона за народната просвета по отношение на книжовния български език да отпаднат изцяло.

                            По силата на гражданските си права искаме Законът бъде спазен, задължението за изготвяне на самостоятелен нормативен акт за държавните образователни изисквания към усвояването на книжовния български език да бъде изпълнено, както и да се потърси отговорност за неспазването на Закона  за народната просвета досега.



София


                                                                                                                  ОФИЦИАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ
                                                                                                                  ЗА КОНТАКТ: ...............................

Понеже мисля да напусна задълго тази тема – да уточня.
Единственото нещо, което все още ме дразни на моята възраст, е някой да ми вменява думи и действия, обратни на моите собствени. Това е невъзпитано и не ме мотивира да продължавам разговорите след това.
Ще го коментирам само веднъж:

Казах, че ще напиша писмото, което написах на 20 април, веднага, след като такъв въпрос ми беше зададен.
Уточних, че предпочитам то  да представлява правно мотивиран документ лично от наше име – на родителите, написали петицията, с който отново да защитим изложените в нея искания, защото в последните си решения парламентарната „образователна” комисия не се е съобразила докрай с тях.

Намирам думите на доц. д-р Николова от Шуменския университет за много красиви и верни.
Особено за принципен разговор по проблемите на родния ни език и унищожаващата го в момента, непрекъснато „реформирана” от висшите ни чиновници образователна система.

Не е лошо, че Тео 7777 е махнала кавичките на думите на д-р Николова (ако тя самата няма нищо против) и така ги е превърнала в писмо до Народното събрание.
Аз настоявам обаче писмото на Инициативния комитет на родителите да бъде писано от родителите, дори в него те да се позовават и на чужди думи.
Предпочитам то да представлява правно мотивиран документ, съзвучен с другите два – внесени от нас, родителите, досега.

При това ние винаги бихме могли да се присъединим и да подкрепим писмо, написано от представителите на научните среди и декларирано от тяхно име.

Обяснявам това не на продължаващите да пишат тук един-двама потребители, а на всички, които участваха в общата ни работа по изготвянето на петицията и нейния успех и които продължават да четат тук, макар и да не пишат.

Пожелавам на всички смирен Разпети Петък и весели Великденски празници след това.

Какво става тук?
Холограма, кой, какви думи ти вменява?

Не мога да запомня всички текстове, които съм прехвърлила последните няколко седмици.
Кои думи са на доц. Николова и кои - не? Ако ще я цитираме, трябва казаното от нея да е в кавички.


ПП. Прочетох всичко отначало. Разбрах за какво говориш.
Кавичките са задължителни, ако ще цитираме дословно.

Дали думите на д-р Николова да са в кавички или не, може да каже единствено и само тя. Ако са в кавички, трябва да се цитира името й, а тя може да не иска, елементарно. Разбира се, можех да преразкажа думите й с мои думи, да кажа същото, но по по-различен начин, но прецених, че не е нужно и необходимо. Още повече, че съм й писала, пратила съм й писмото, тя ще прецени. От писмото й са използвани два абзаца, а иначе цялото писмо е 4 стр.., нашето писмо не е нейното, а нейните думи са използвани в нашето писмо, защото са добър довод, позовават се на историята и културата ни. И на нея й писах, че са ни нужни всички възможни доводи, затова и съм използвала част от писмото й, а именно:

„Книжовният език е висша представителна форма на кой да е език. Не всеки език има книжовна формация. Ние, българите имаме книжовен език повече от 1100 години и сме особено горди да го напомняме на славистичния и европейския свят, тъй като, когато българските книжовници са го създали, останалите славяни или не са били още християни, или са използвали чужди езици, за да пишат. От европейците неславяни почти всички са използвали за писане един мъртъв език, латинския. За нашия език през всичкото това време са се полагали особени грижи от българските владетели.
Ако за книжовния език не се полагат грижи, той се омаловажава, неглижира се не само като система (има се предвид езиковата култура), но по-важното – като отличителен белег на нацията, като форма на национален престиж, като социокултурен факт и обединяващ фактор.
Всеки книжовен език притежава много характеристики и функции, но една от най-важните е т.нар. символна функция. Тя се изразява във възможността чрез една общозадължителна универсална форма да се обединят всички членове на езиковата общност.”

„В държавните изисквания дори трябва да влезе специален текст, с който в училище да се отдели изучаването на български език от часовете по литература. Това са съвсем различни предмети! Повечето от учителите акцентират върху изучаването на литературата, която наистина възпитава и морал и вкус и т.н., но не може да изпълни мисията да обучи на книжовен език, просто защото нашите деца не четат. Навсякъде другаде в Европа часовете по роден език са отделени от часовете по литература.
Европейските държави, особено след присъединяването им към ЕС, предприемат специални стъпки в законодателството, за да съхранят националноезиковата си идентичност. Това правят дори страни членки, чиито езици са световни (англичани, испанци, французи...).”

Холограма, защо днес 25 ти пускаш писмото си, а не на 20 ти, когато го чаках, защото каза, че ще го напишеш, поне така си мисля, че те разбрах, но после вместо да пуснеш писмото и да вървим напред, ти започна да пишеш някакви съвсем други неща, които само ти си знаеш защо и с каква цел ги пишеш. Както и да е, продължавам по същество, защото нямам време за подобни разсъждения, кой, какво, защо и как. Имаме цел, вървим към нея, другото са неща, които ни отклоняват от целта ни.


Нямам нито време, нито желание да обяснявам надълго и широко защо само правно и юридически издържани аргументи и доводи не ни вършат работа в случая. Съвсем накратко, защото са страшно много неща. Няма да постигнем никакъв резултат на практика, само с подобни доводи, освен едно перфектно юридически издържано писмо, което можем да си закачим в рамка и да се гордеем с него. На брилянтните ни правно издържани аргументи и логика, ще ни отговорят просто следното: Да, хубаво, обаче ние продължаваме да не знаем и няма какво по-различно да напишем в наредбата към т.4, чл.16 от това, което пише в наредбата за учебното съдържание. На нас ще ни увиснат ченетата от подобно безумие, ще се ядосваме, ама как може, те са длъжни, те това, те онова, ще си писателстваме тук, а резултат нулев. Дори с подобно перфектно юридически издържано писмо, можем да постигнем точно обратен ефект. Понеже в писмото си Холограма основно набляга от правна гледна точка, защо ДОИ за учебното съдържание не могат да бъдат ДОИ за т.4, чл.16, и доказва, че се получава юридически конфликт и нарушение, е възможно това да затвърди окончателно решението им, че трябва да заличат т.4, чл.16.

Защото те не знаят какво да напишат в наредбата. Убедени са, че няма какво по-различно да напишат от това, което пише в другата наредба.
От тяхна гледна точка, писмото на Холограма доказва по перфектен начин, защо точката трябва да бъде заличена.

Тоест атакувайки ги с толкова правно издържани доводи, само затвърждаваш убедеността им, че е трябвало да заличат точката, а не, защо трябва да има наредба към нея и най-важното какво аджеба да пише в нея, защото това е ГЛАВНИЯТ въпрос!

Единственият начин да се постигне реално нещо, да постигнем целта си на практика е, като се използват доводи позоваващи се на историята и културата ни, на психологията и разбиранията на народа ни, факти от близкото минало, от сегашното ни състояние и положение и т.н.....за да се докаже защо е толкова важен и нужен специалния статут на бълг. книжовен език, защо е толкова необходима наредбата към текста от закона. Защо това е толкова належащо и важно и за образователната ни система, и за народа ни, и за децата и бъдещето ни. И когато докажеш всичко това, пак нищо няма да си свършил, нищо няма да постигнем, защото за да създадат тази наредба единственият начин е, като им кажеш какво точно трябва да пише вътре. Това съм се опитала да направя, доколко съм успяла, ще видим. В противен случай никога няма да се съгласят, че трябва да я има, каквито щеш фокуси и юридически еквилибристики да направиш. В това съм сигурна не на 100%, а на един милион. Да не отварям изобщо дума да обяснявам, че едно писмо от родители, е по-добре да бъде написано и с малко емоция и със загриженост, защото ще му обърнат повече внимание, ако е така написано, човечно, ще разберат, ще стигне поне до някои. И накрая, но не по важност, ако не им предложиш конкретно до детайли решение как хем твоето искане да удовлетворят, хем да решат техния си конкретен проблем в момента, просто забравете да уважат искането ни. Всякакви други тези, че те така и онака са длъжни и трябвало, че е тяхна отговорност и прочие, звучат много хубаво, че са и вярни, само дето просто нищо няма да постигнем, абсолютно нищо.

Всичко това съм го казала по-нагоре само в няколко изречения, ама кой да чете.

Христос Воскресе!!!!!!!!!!!!!

Воистина воскресе.

Честит празник на всички, които празнуват и в същото време четат тази тема!
Има връзка.

Наистина възкръсна!
Така е, имаме нужда от възкресение на народа ни! Да се отнеме езика е само на крачка от това да се отнеме живота!

Честито Възкресение Христово!


Писах и на д-р Вяра Ангелова от СУ, Факултет журналистика, видяхме се и си говорихме на протеста.

И какво стана сега.....борба за надмощие, отдавна подозирах, че натам ще избият нещата. Темата стана повече поле за изява, отколкото действително да се върши работа чрез нея. Щом няма толеранс към чуждото мнение няма смисъл да коментираме.