КЛУБ НА РОДИТЕЛИТЕ, ориентиращи се към ЧАС

Глава: Последно, сбогом.


-   Да г-н Министър Председател, зная.- прекъснах го до колкото можах учтиво.-Но първо ще Ви кажа, че те не са снобари, а работари. Не, че другите не са, но и Съдбата понякога има пръст. Те искат:

1./ Сигурност и здраве за своите деца;
2./ Знания да трупат и ‘повеч ред и дисциплина;
3./ Мислене с индивидуалност в ЧУ да се развива,
     да не са на конвейер войничета. Толкоз ... и замина;
4./ Хубава храна и нов транспорт, като за два-мина;
5./ Профили подходящи за различните деца да има;
6./ Спорт, и спорт, и спорт... да се намира;
7./ Учители усмихнати и компетентни - пълни с инициатива;
8./ Текучество да няма много, щото сървърът на НОИ ще гръмне.
     Пък и зле за рейтинга ще бъде;
9./ Да не местят своите деца – от ЧУ в ЧУ, като пеперуди;
0./ Да си плащат и не мислят друго; Работа си имат;
9./ И всички те Демокрация обичат;
8./  Учителят с мерак да пипа и КПД висок да вдига,
7./  инициатива към родител и дете да проявява.
      А не това да е на мама,
      Възпитание да обучава,
      За да може личност той и тя да става;
6./ Прозрачни да са ЧУ, а не родителите да се лутат,
     И СРС да ползват като луди,
     За избор на ЧУ – без заблуди;
5./ Всички малчугани да са математици
4./ с по два три перфектни чужди езици;
3./ Щастливи, песнички да пеят
2./ и в хармония, с радост, дружно да живеят;
1./ Някой даже искат сега и днес,
     Тийнското ни ЧУ да е в прогрес,
      Да се учим бързо от ААS и ACS.
21./ И накрая - таксата да не е стрес;


-   А кадри от къде ще вземеш? Със стари мутри, като Куйович, ново школо се не прави.
-   Ще работим да ги има! Само малко време трябва и парички повече да имат. За повишаване на квалификацията да се снимат.
-   А кой ще води бащина дружина? Аз имам в предвид един другар, който Дани Вълчото , изгони от председателското място в БАН. Видиш ли, бил 70 навършил. И ‘кво ‘тва ? Добър другар е той...
-   Моля да ме извините, господин Мистър Премиер! На нас тепърва лоби ще ни трябва! Амбициозен, умен, млад дихател – може мама да попитам. Че ей го, утре, това десетилетие отмира. И кой то газ ще ни премира? На ‘полвин възрастта на ВашияТ Другар да бъде. Правила да се въвеждат, да обедини ( дали по нашенски ? ) училища и други – без 45 години, стар кадър в образованието да е бил.
-   А ти ставаш ли за тези работи ?! – попита Той сурово, вече.
-   Уважаеми г-н Минпрем,
          Аз съм като полюсното вино – 50% го харесват и 50% не го приемат.
          Ще се пенсионирам, скоро, че юбилей ме чака до амина. С Негова помощ.
          Уморен съм и в запас към Службите ще мина.
          За да бъдем тет-а-тет  със Вас, двамина !
-   Е-ее-х, дади, дади ! Времето ми загуби! Всезнайко празноглав си ти! От твойта свирка, дърво не става! Нищо не разбираш! Не му е времето сега – туй промяна в общественото разбиране изисква. А желание, както виждам съществува, но .... сила, ...  нямаш сила да го мотивираш ! Върви си!


Излизам малко тъжен, малко раздвоен.
 И тъй унил и мрачен крача – за мой приятел стар си спомням. Сокол, в трупа му,  остър клюн, някак си случайно там забил. И в душата му кълвал и ровел. Ровел ли, ровел...
Като в боклуците!




ПС1    Всяка прилика е случайна. Днес е 1 април.
ПС2    След този пост имам нужда от адвокат. Приличен и не мноого скъп.И до 33.
ПС3    Данъчните да не се самосезират.
ПС4    Не издържах. Гласувах просто субективно.
ПС5   Over. And out. Could be for good. I know. No hard feelings and indictable offences.

... когато губиш, не знаеш какво печелиш.