Гледах, макар и това за мен да е изтезание - гледам и рева. Когато ми се наложи да чета тема тук за набиране на средства за някое болно детенце, никога не мога да я дочета докрая, защото болката ме залива и после се чувствам като на погребение
Защото дълбоко вярвам в това, което е писано в Библията: "Ето, от Господа са децата и награда от Него е плодът на утробата" и ме боли от равнодушието на някои хора към тази скъпоценна награда, която имаме, сякаш те никога не са преживявали сладостта на първото докосване до любимото малко същество, което е излязло от тях
Има ли там - в парламента и в министерствата - хора, бееей?!
Предлагам, колкото болни дечица има в милата ни родина, техните родители да си заявят - на разменни начала - по един депутат за детегледачка. Да видим дали въпросните 240 граждани ще издържат на гледката и на натиска от детската болка и страдание
Депутати, поне, дал Господ. А и нали сме ги избирали, за да се грижат за народните работи - нека се включат сега.