От край време, когато постигна нещо или имам шанс да направя нещо, придобия нещо, то семейството ми веднага започва да обмисля планове как това мое постижение ще се отрази добре и на останалите членове и облагите ще са и за тях, а за мен, ако остане свободно... Ще дам няколко примера , за да стане по-ясно: 1) Получавам зелена карта за САЩ, родителитлите ми се радват, но не заради моя шанс да уредя живота си, а защото ще мога да изпращам пари на брат си да си изплати жилищния кредит (аз нямах нищо);
2) Купувам си кола - родата решава, че щом имам, логично е да возя тях и пренасям багаж, навсякъде където пожелаят, да ги чакам , когато им хрумне да си тръгнем, пълно обслужване като безплатен фамилен шофьор, ако се възпротивя, щото не ми се ходи, моите желания никой не зачита, и ме обиждат, с думи - чепата и дребнава, лоша и неуслужлива...;
3) Започвам хубава и престижна работа свързана с много мои усилия да придобия нужната квалификация - решават, че щом знам и мога толкова, трябва да съм денонощен консултант не само у дома на родители и брат и снаха, но и на цялата рода, която и в 22 вечерта да се обади аз трябва да консултирам напълно безплатно и всеотдайно и с радост и благодарност за отдаденото внимание към мен;
4)Научих се като любител да шия на машина и да подстригвам коси - е, нормално е, родители и брат и снаха подстригвах и шиех каквото и когато кажат, но започнаха да ми водят и техни приятели и близки, които нямат пари за тези услуги да им ги правя аз- обаче никой не ме пита искаш ли точно сега, прави ли ми се боклук от косми и конци точно сега, не ми ли се просто почива - не, нямам право да се глезя и да отказвам, щото ме заклеймяват, а много ме боли когато семейството ме нагруби...;
Сега ме е страх да си купя по-голяма и хубава кола - джип, въпреки , че имам възможност, защото ще ме яхнат отново за товарно магаре да пренасям багаж с големия багаж от места на които не ми се отделя време да посещавам и за цялата фамилия, която не си е мръднала пръста да ми помогне , когато съм имала нужда от помощ, щото са заети и се спотайват, но любезно да не ми откажат директно, та да имат очи утре да ми искат.на всичко отгоре ще трябва да все аз да ги возя навсякъде, щото колата побира повече места и ще може да се ходи само с моята.
Е, но мен ме боли, че семейството ми се интересува само какво може да съм им в полза, но да помогнат на мен - аз и не разчитам, оправям се добре, но дори и не се интересуват от мен как съм през останалото време, приемат ме за даденост и за мое задължение да ги обслужвам , не само родителите , но и братовото семейство, а аз вече имам свое и не само че нямам време вече толкова, но и приоритетите ми вече са други, но те са свикнали и си ме юркат като в доброто старо време.
Да, аз съм си виновна, че така съм ги научила и така съм си постлала, но много искам да ги отуча и най-вече да нямам угризения от промяната в себе си която желая вече да направя за свое добро за това на моето си семейство.
Ще съм благодарна, ако някой в моето положение се е измъкнал , променил и продължил безболезнено и даде рецепта как се прави?!