Религията е симптом на нелогична вяра и необоснована надежда.

Ще отговоря буквално на заглавието: ако има вяра, надеждата е напълно обоснована, защото почива на вярата.

Вярвам в Бог.Той е творил за мен чудеса.
Изповядвам определена религия, според която Той е Един.

Сигурна съм, че всеки вярващ обаче има своята Свещена книга и вярва, че неговият Бог е Един.
Гледам на този текст метафорично - в смисъл, не че Бог е само един, а че в живота на човека трябва да има само един Бог, защото иначе нещата доста се разпиляват.

Относно сентенцията, поставена в заглавието на темата, казвам, че моят преподавател по философия ни учеше, че атеизмът също е религия. Така че, няма какво да добавя

Тази марксистка постановка - религията е опиум за народите - вълнува все още мисълта и сърцата на маса хора, намирайки различни словесни интерпретации, наситени с аналогичен, дори еквивалентен смисъл, но все още не е безспорна, защото търпи твърде много критика поради съществуването на  различни реализации на идеята за религията, някои от които твърде аскетични и крайно изтощителни.

Виж, ако не говорим за религията, а за официозите й, различните Църкви, то тогава връзката с успешния бизнес, опиума и т.н. могат да се чувства доста комфортно в своята правота.

Клонка, любовта е сляпа.
Няма лошо.
Мир да има.

Както казва герой на Селинджър /който е дзен будист/, от един негов разказ - Господ не очаква от нас да го обичаме сантиментално.
Цитирам по памет.

Иначе, религията е смесица от фолклор и философия.
Църквата е бизнес.

А Бог е друга работа.
Лично аз съм дълбоко респектирана от Него. Не изпитвам сантиментални чувства.

Никъде в Библията не пише да не се жениш за разведен ,пише да не се развеждаш    така че това за мен не е нито смирение,нито примирение - а  незнание.

На каква база е изградено това твърдение?

Би било вярно ако се направи опит да се обединят всички религии в едно цяло - универсална религия. Тогава вярата ще е абсолютно нелогична /защото вярата не е само да вярваш в нещо, а и как вярваш в него/. 

А иначе религиозната вяра не е липса на здрав разум, напротив вяра и разум се допълват.

Според мен вярата може да бъде нелогична само за този, който НЕ вярва.

Какво означава твърдението, че вярваш в някого - означава, че му се доверяваш, че можеш да разчиташ на него, че приемаш думите му и обещанията му за истина.
За да вярваш в някого трябва поне малко да го познаваш.
В Библията има един стих " И бесовете вярват и треперят" , но...какво от това? Каква полза има от тяхната вяра?

За себе си мога да кажа, че вярвам в Господ Исус Христос. Колкото повече го опознавам, толкова повече расте вярата в сърцето ми. Наистина, ако не сме чели нито веднъж Библията или поне Новия Завет няма как да добием представа какъв всъщност е Христос. какво е говорил, какво е вършил и какво ни е обещал. В какво тогава ще вярваме?
Можем да имаме откъслечни знания за Христос, да сме чували разни неща - какво бил казал и защо, но често именно откъслечната информация се оказва неточна.
Да, Бог не е в буквата, но Той все пак ни е оставил Библията като отворено писмо и всеки който иска да го опознае може да го стори. 

Относно египетските божества и връзката им с християнството  - наскоро гледах един филм, свързан с това - продукт на Ню Ейдж, който прави паралел между астрология и Библия. Тези, които не са запознати с основните неща, записани в Библията могат да бъдат много лесно манипулирани, защото там се представиха отново полуистини.
 Добре е информацията, която имаме да се изследва подробно, преди да се приема за чиста монета. Особено тази, свързана с исторически събития.
Още преди египтяните да създадат своите религии, в самото начало на Битие става ясно,че ще има Избавител, за който говори цялата Библия, но това е доста дълга тема наистина.

mamaGalka, кажи повече, интересно ми стана за Избавителя как са представени нещата във филма 
вчера ми идваха Свидетелите на Йехова на вратата  , много сладък акцент имаше чужденката, с който ми каза: Ааа, вие знаете за Бог, ех хубаво да има вярващи хора млади. Приятен ден!

Вярата няма нищо общо с религията.
Вярата няма нищо общо с логиката.
... осъществяването на желанията ни нямат нищо общо с вярата (може да имаш желание да обереш банка и т.н.).
Да вярваш в Господ не означава, че го познаваш.
В живота на много хора понякога има покаяние, но на малко от тях има спасение.
Господ може да бъде и много близко и много далеч (хайде ходи търси логика).
А дали трябва да се страхува някой от Господ.....
Това не е страх от наказание, а страх да не загубиш Любов.......
Последно:....
Във филм правен от хора непознали тази любов можеш да чуеш още много крилати и цветущи реплики..... човек с неверието си не обезмисля Бог, може да обезсмисли само собствения си живот.
Хайде хубав ден на всички...

хм...
някак си не мога да разбера, какво си искал да кажеш!
Първо - разделяш вярата от религията. Може ли да съществува религията без вяра?
После твърдиш, че вярата няма нищо общо с логиката - коя вяра? Аз например вярвам, че мъжът ми ме обича - доказвал го е хиляди пъти - има логика.
Осъществяването на желанията са в тясна връзка с вярата /вярващ или не/.
А това, че Господ е в нас и навсякъде около нас? Тогава се оказва, че той не може да бъде далеч!

Много хубаво казано

Съгласна съм с това твърдение, но от гледна точка на това, че аз вярвам в Бог, но не служа на определена религия. Това, че влизам в църква, не означава, че е в резултат на вярата ми, а защото нашата държава е приела Православието за официална религия и защото ми харесва да влизам в църква, харесват ми чувствата, които изпитвам тогава. А иначе вярата сама по себе си не може да бъде нелогична. Самият акт на вярване е свързан с това, че ти намираш логика да вярваш в нещо или някого.
Надеждата също сама по себе си не може да бъде необоснована, но да се надяваш, че религията ще те спаси наистина е необосновано. Религията за мен е вид изкуство, култура на мислене. А вярата в Бог е нещо съвсем различно.
Аз вярвам в Бог. За мен Бог е най-висшата енергия, любов. Господ не осъществява желания, а вярата ни в Него ни дава сили да се борим, за да постигнем желанията си, изпълвайки ни с положителна, с градивна енергия. В този ред на мисли, самият Господ не ръководи живота ми, а вярата ми в Него, любовта ми към Него, защото те ме правят по-добра, те ме карат да обичам, да не върша лошо, да не желая лошо. Те "контролират" съвестта ми.
Това далеч не ме прави безгрешна. Човешко е да грешиш. Но най-великото нещо е да обичаш и да прощаваш. Да прощаваш преди всичко на самия себе си. Всичко тръгва от отношението ни към самите себе си. Както се отнасяме към себе си, така се отнасяме към другите. Ако обичаме себе си, обичаме другите. И т.н. Затова не трябва да "чакаме" Бог да ни прости, а ние самите да си простим. "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!"
А ти страхуваш ли се наистина от Бог? И защо, ако е така? Кой е казал, че трябва да се страхуваме от Него? Нали Бог е любов? Нима да обичаш, значи да се страхуваш? Аз не се страхувам от Бог, а от себе си, от това, че мога да допусна да прегреша, да се отчая от живота, да намразя някого. Колкото и да вярвам в Бог, аз все пак съм човек и греша.
Господ е много близо, Той е в самите нас. Само трябва да го усетим, да го почувстваме. На мен често ми е трудно това, защото се унасям в ежедневните битовизми и те някакси неусетно окупират живота ми, мислите ми, постъпките ми. Когато се осъзная и започна да се изпълвам с любов, усещам и Бог, ама ми е много трудно, повярвайте ми.

Зарадва ме.....
Разбира се, че има разлика от религия до вяра. Религия е мъртвия преобраз на Вярата, ходене на църква за по една свещ, целуваш на попа ръката, а утре лъжеш близките си.... да не изброявам, нали....
И как може вярата да има нещо с логиката, логика търсят атеистите, логиката е за друго, харесва ми, обичам я, но не е за случая..... Мъжът ти няма нищо общо с вярата в Бог......
............ и Господ може да бъде далечен, разбира се, че може........... тогава когато ние не го разбираме, само тогава........