Как научихте децата си да не вземат храна от чужди хора?

Много важна тема.
Има едни книжки на английски с картинки какво е забранено. Тези книжки ги имаме още като беше на 1 година и нещо.Там има забрани, например, да не си подаваш главата докато се возиш в колата, да не пипаш печката., да не вземаш храна от непознати... Готини картинки с герой-животни. Бяха му много интересни и нали знаете как е при малките деца - пак-пак... Никога не е вземал от не само непознати, дори  от съседи. От година-две дори не разговаря с тях - само поздравява и толкова. Имали сме много конфузни ситуазции, но сме си говорили с мъжа, че така е по-добре. И ние познаваме съседите на ниво "Добър ден-Довиждане". Наистина колкото п-голям става, толкова повече неща му подсказвам за опазностите. Мисля, че доста им говорят и в детската, и в у-ще. Спомням си преди 2 г, в детската имаха тържество и 1 от темите беше "Правата на децата" - нещо като рецитал. В детски стихче бяха наблегнали на всички тези забрани. Доста си ги повтаряше.

Сетих се още 1 метод - детските приказки. Там все нещо такова се случва, но по детски разказано. Например, "Снежанка и 7 джуджета" е страхотен пример по тази тема.

(дано не повтарям чужди мнения - не успях всичко да изчета)

Ми... май не сьм опирала до тоzи проблем...
Никой досега не е Черпил детето ми по детските плоЩадки с каквото и да е....

danybon, струва ми се, четой вече е голям зя книжката, но с поуката от приказките ще опитам.

Това, наистина ужасен проблем. И дъщеря ми, като изгладнял помияр, обикаля масите на хората и въобще, кой каквото и даде взима. Много се дразня! А когато се опитам да се намеся обяснявайки уж, на детето защо не позволявам и получа отговор "Ааа, няма проблем", направо побеснявам. Има и такива, които ми се обиждат .
Имам подобен проблем и с целуването, всеки я гушка и целува... Тя е много сладка и общителна, но това не дава право на Сульо и Пульо да я лигави.
При нас лошото е, че все още сме малки за книжки и разчитам възрастните да се сетят...

Тези забрани трябва да ги наложиш ти на детето, иначе няма кой.
И моите се опитваха да обикалят и да вземат, същото беше и с пощипванията. Беше ми много трудно откъм съвест, но бях толкова твърда, колкото съм за малко неща. Просто ги дръпвах в момента, в който започваха да се мотаят по познатия начин или  ги пусках да се разхождат само с уговорката, че няма да ходят при другите хора. Може да изглежда жестоко, но предпочетох да е така, отколкото да свикнат да вземат от всеки каквото им попадне или други хора да могат да ги пипат, щипят и т.н.

Според мен децата трябва да станат на определана възраст, за да разберат поне защо не трябва да взимат храна от непознати хора. Но, разбира се и ние не трябва да спираме да обясняваме. Мойта дъщеря сега поне е на фаза, че ако някой й даде нещо за хапване, тя идва при мен и ми го показва. И аз пак повтарям, че от непознати не се взима нищо. А и съвсем добронамерено казвам на човека, който й го е дал, че така не трябва, защото повечето родители точно това обясняват на децата си.

Единствено на детски кът като го почерпят си взема храна / зрънчо, пуканки и подобни /, без да броя на бебешка възраст, когато ходеше и сам си искаше. Но за мен това не е проблем, аз също давам на дечица, които си искат, ако майката позволи.
В повечето случаи, ако види нещо от друго дете си иска аз да му купя. Не съм гледала на това като на проблем, така или иначе няма как чужд човек да му предложи храна , а той да е сам?! Нали го виждам, не е оставен без надзор и всеки да може да му предлага.

Голямата не взема. Дори и ако аз я подканя, когато някой познат я черпи с нещо пак не иска. Аз вземам и заради нея и когато и го дам аз, тогава го яде. Не съм полагала специални усилия да я уча. Тя си е решила така.
Обаче малкия е страшна напаст. Само да види някой да яде нещо застава пред него и протяга ръка, върви че не чу дай. И да обяснявам за сега не виждам ефект. Особено в Морската като излезем просто го грабваме, извиняваме се на хората и го отнасяме.

Никога не съм ги учила да не вземат, защото никога не съм им позволявала да вземат.
Никога не ми е било приятно чужди хора да проявяват интерес към децата ми, което пък беше прекалено, защото са 2 и много си приличат и редовно ги зяпат и се опитват да ги заговарят...

Според мен, малко трябва и на доверие да ги учим децата. Все пак, ако някой в наше присъствие предлага, не е толкова лошо да се приеме, каквото им предлагат. Много хора го правят с добро намерение. Друг е въпросът, че често се предлагат храни неподходящи за възрастта им, като шоколад на дете под 2 години. Аз казвам, че каквото не е наше, не може да се взема без разрешение, но каквото и да говоря, още е малък да разбере всичко. За сега съм решила въпроса с приемане на "подаръка" и прибиране в джоба, защото ми омръзна да обяснявам, че е още малък за шоколад.
Но имам впечатление, че в България масово се предлагат храни на чужди деца, така че съм с две ръце за повече възпитаване на възрастните, не на децата.

Е да, но как да стане?

Зарежи ги възрастните, те са бита карта в това отношение. Нямам доверие на възрастните, защото съм имала доста неприятни случки дори с роднини. Единственият изход според мен е да научим децата да се пазят сами, защото много възрастни (да не кажа повече от половината) са с доста инфантилно поведение и безотговорни както към своите, така и към чуждите деца. Не искам да давам примери, защото ще се ядосам пак.

Така си е.

И аз се ядосвам... Тази тема, наистина ми е много наболяла.

И ние все още не сме постигнали напредък в разбирането, че не трябва да се взима от непознати каквото и да било - понякога казва, че "мама не дава" и не взима, но понякога сам ходи и си проси.  Не съм се отказала и продължавам да обяснявам с надеждата, че най-накрая ще проумее за какво става въпрос.
Другото от което го оттучих и съм повече от доволна е, че позоляваше на непознати или малко познати хора да го прегръщат и целуват  - побеснявах като видя картинката!!! Той, че е малко дете и не разбира - позволява ами възрастните - как си позволяват?! Пример - до дома има магазинче в което продавач е един чичо - на възрастта на дядо му. Веки път като го видеше постоянно му даваше по някой боклук /според него - играчка/ и го прегръщаше и целуваше. Изключително неприятно ми ставаше и постоянно гледах да не минаваме покрай магазина му, но малкия нарочно постоянно отскачаше до него да го поздрави. Накрая му забраних да позволява на хора извън семейството ни да го прегръщат и целуват и ако искат по някакъв начин да го поздравят или да му се "порадват" да подава ръка за поздрав и нищо повече. Слава Богу - разбра и сега отдалече съобщава, че няма прегръдки, няма целувки а само здрасти защото мама не давала. Аз останах повече от доволна, но въпросния чичка - изобщо не остана доволен. Дори наглостта му стигна до там, че онзи ден когато малкия отиде при него за да го поздрави и отново му отказа прегръдки и целувки - оня простак го изгони като мръсно куче - детето се почувства ....... нямам думи да опиша. Не се разправях с чичката - няма да слизам на неговото ниво, но обясних на хлапака, че такива хора като оня са много лоши и т.н. - детето само ми повтаряше, че му бил приятел и т.н. Обясних, че приятелите не се държат по този начин и останах с впечатление, че малкия ме разбра правилно.
Сега не ходи при него да го поздрави!
Да не говорм, че съм виждала деца, на видима възраст 10-12год./момчета/, да стоят на коленете на същия този чичка и той да им обяснява сладко сладко нещо - какво остава да си мисля в този случай?!