Как понасяте да ви дават акъл как да си гледате детето разни разбирачи?

Това е и моето мнение 

Не понасям, за това съм и лошата

Отминавам ги, обикновенно с чувство за хумор, в по тежките случай с нерви

Никак даже не понасям!Ама тези,които ми се месят,го отнасят!

С невъзмутимо спокойствие и "тапи" в ушите...

Изслушвам, казвам "Да.Добре" и правя това, което считам за правилно.

аз пък не се дразня- съвети никога не са излишни, стига да не се опитват да ми ги налагат

Режа направо с гилотината и никой не сме е да повтори 
Изобщо не си правя труда и да слушам..

Много точно казано. 

Трудно приемам акъл , като цяло 
Освен ако не съм го потърсила или е от човек когото уважавам 

Никак не понасям някой да ми дава акъл как да си гледам детето.В общия случай мълча и казвам  'Да добре' , ако 'съветника' е прекалено ентусиазиран и освен съветите е готов да мине и към действия, го поставям на мястото му.
Единствено мъжа ми/ и лекарите донякъде/ има право да дава мненение как да възпитаваме и гледаме малката.

Първия пост все едно аз съм го писала, без последното изречение, защото при нас т.нар. съветване се прави от едни приятели, които се имат, че разбират от всичко, включително и от деца, а самите те тепърва ще стават родители, аз вече едно на 4 години си имам! Ами, какво да ти кажа, до сега бях толерантна и склонна да ги изслушвам, но преди три седмици ни бяха поканили на гости, нещо пак започнаха да се изказват "компетентно", а на мен предвид на настоящото ми състояние с тия хормони малко ми трябва и като кипнах - развиках се като стой та гледай!  Стана як скандал в резултат на който понастоящем въпросната ми "приятелка" не ми се обажда, но и аз нямам особенно желание да общувам с нея, защото и понасям неуместните забележки и "оценки" каква домакиня и майка съм от около 9 години и вече ми омръзна! Има хора, които просто не знаят кога е време да спрат да се изказват щото никой не им дири мнението! Това според мен е въпрос на възпитание, манталитет и избиване на някакви комплекси, като опит да се чувстват значими в собствените си очи! Да си живеят там в заблуждение и толкова! Живота е поредица от срещи и раздели - сега са ти приятели едни, дето се пишат грант "акъллии", даваш им свободно като ти писне и продължаваш напред - ще срещнеш нови хора, които може би ще са по-толерантни към твоето мнение и ще водите разговор, защото в моя случай от 9 години те си водят "акъллийски" монолози, които рано или късно омръзват! Най-важно за мен е и ще си остане мнението на съпруга ми - с него живеем съвместно, имаме дом и общи проблеми, с него сме създали деца и двамата най-добре можем да кажем кое е правилно и кое не за възпитанието им! Ако имам нужда от съвет сама ще го потърся, но на такива дето се изказват "непотготвени" вече им бих отбой и за вбъдеще не мисля да съм търпелива и да ги понасям! Отсвирване и толкова! В края на краищата човек трябва да цени и уважава най-вече себе си и собственото си мнение!
~~

Отговарям че акъл не искам,ако иска да ми даде пари- може

В началото много се връзвах, сега само се усмихвам казвам точно така и правя каквото си знам.