Покрай другите теми и коментарите в тях,често се замислям за изборите които правим и степента ни на осъзност в реакциите.
Темата за свекървите ми е любима:)
Въпросът ми е : В кризисна ситуация,когато нараства конфликт,или вече е факт,доколко се замисляме за реакцията и поведението си?
Колко си дават сметка,че не е задължително да се обидят/разсърдят и ,че имат избор за това?
Колко се чувстват длъжни да демонстрират обида,просто по навик,дори когато не са истински засегнати?
Търсите ли начини да избегнете конфликта или се чувствате длъжни да отвърнете?Все пак,за всяко танго са нужни двама..
Аз лично съм се уморила от битки и научих,че животът е много по-приятен без войни..
Научих се да не се засягам и да не самонаказвам,страдайки заради чужди думи и дела.
Научих,че когато комуникацията е неизбежна, за мен самата е по-добре е да се опитам да приема хората такива каквито са,а не да се терзая,че не са каквито бих искала да бъдат и да се опитвам да ги променям за своя угода.
А когато се издразня на нечия постъпка,удрям се с вируталния тиган по главата(много е удобен,винаги си го нося в джоба) и си казвам:
"Какво,голяма си гъска!На тоя отсреща му е през петата за простотията дето е свършил/казал ,а на теб,ето,още един косъм ти побеля,пък натуралните къни не са за без пари я....Стегни се и подари цвете на някоя баба!"
п.п.Когато ме нервира някой,после някак много ме зарежда усмивка на непознат човек..Направиш дребен жест и гледаш как лицето му почва да сияе..С две думи,както сега е актуално да се казва : "Подобни странични действия,ми помагат да си балансирам енергиите,щото явно сама не успявам"
Вие как разтоварвате след като сте се почувствали зле?
