Перник-9

Привет!

Билка, дано скоро се похвалиш с добри новини!

Ир85, честит рожден ден! Да си жива и здрава и скоро да си направиш най-прекрасния подарък на света - едно прекрасно бебче!

Ир85 Да си жива и здрава, и много много щастлива. Ти сама ще си направиш най-хубавия подарък   

Еееее, Ир85, страшна почерпка. Отиде ми диетата Честит празник и от мен. Много здраве,късмет и любов. Леко раждане и сладуресто бебоче.  
Билка, как си?

Ир 85 честит рожден ден. Да си жива и здрава и много щастлива. Да родиш прекрасно бебе. Почерпката е супер. Ех ако беше истинска, угояване здраво. 

  Ир , още малко и  да се роди едно хубаво раче. Аз нали съм си малко пристрастна към тази зодия( не ,че се влияя от зодии де).

Ир, ЧРД на патерица! Здраве, любов и прекрасно бебче ти желая!

Билка, прочетох за бебчето! Кураж, сигурна съм, че всичко ще бъде наред! Не се поддавай на тъжни и депресивни мисли... Миличка, стискам палци!

Момичета, благодаря от сърце за пожеланията за моето ново слънце в живота, малката Калина!
Минахме през ужасни перипетии с нея, но сега всичко е забравено! Вече сме си в къщи и се опознаваме една друга!
Мога да ви кажа, че операцията беше най-ужасния ми кошмар, който обаче бледнее пред отношението на персонала от неотологията. Най-некомпетентните, заядливи и недоброжелателни същества в бели престилки.
А и още нещо - д-р Цеков е голям симпатяга /пиша това, защото бях чела по-напред, че доста от вас не го харесват!/
И аз в първите дни след раждането бях изпаднала в ужасна следродилна депресия благодарение на коконите от неотологията. За щастие спокойствието и уюта в къщи ми се отразяват страхотно и Калина е най-спокойното бебе на света! Кърмя я, гледаме се, а тя започна да спи, което в болницата беше невъзможна мечта!

Поздрави от мен и Калина! 

Мира, радвам се, че при вас всичко е наред  Чакаме снимки на Калина!
Надявам се, че скоро и Билка ще се включи с добри новини 
Ние вчера бяхме на парти в София - празнувахме първия рожден ден на всички майски бебета 2007 от форума. Беше мнооого весело 

Мира, нещата явно не са се променили през последните три години, откакто аз раждах в нашата болница Тогава неонатоложките ми скъсаха нервите и всеки ден различна идваше, а с един и същи рефрен се явяваше
Важното е, че всичко е наред и вече сте си вкъщи Да ти е жива и здрава малката принцеса и все така безгрижно да ви минават дните
Ако имаш възможност, разкажи малко повече за ситуацията около болницата, раждането и т.н., че и на мен ми предстои същото удоволствие след няколко месеца и се чудя доколко нещата са същите, както преди

Да, Fairy, видях, че и ти очакваш второто си детенце!
Ох, имам доста да разказвам за персоналът в болницата... Колкото акушерките, които се грижеха за мен бяха добрички и мили, много внимателни и обясняващи, толкова тези от бебешкото отделение бяха ужасни...
Не ми допадна и това, че бебетата бяха по 13 часа при нас. Аз още с незарастнала рана от операцията, едва ставаща от леглото, трябваше да дондуря и успокоявам ревящото бебе, вместо да почивам и събирам сили, още повече, че май бях загубила повече кръв и хемоглобинът ми беше доста нисък - все още взимам малтофер за него.
Жените, които се грижеха за бебетата бяха много груби, преобуваха новородените през около 6 часа, понякога и повече. Не насърчаваха по никакъв начин кърменето, не показваха и обясняваха. Гърдите ми се бяха раздразнили, което не го очаквах, тъй като бях кърмила вече. Ивайло го кърмих до година и три месеца и очаквах, че имам опит и кърменето няма да ме затрудни. Уви, не стана така. Бебето ми беше все на гърдите, все ревящо, а аз незнех как да го успокоя. Нямаше време гърдите ми да почиват, да ги мажа с някакъв мехлем.
Накрая ме хвана следродилната депресия, ревях нон-стоп, скарах се с една от бебешките акушерки, която не пропусна да ми каже, че има 35-годишен стаж и вече познава бебетата, кога плачат от глад, кога от нещо друго... Казах й да вземе да си прочете отново учебниците, а и че няма да е лошо да отвори и новите такива, че доста от нещата, които препоръчва са остарели като методи и т.н. Изобщо кошмар... Дори и санитарките в неонтологията се правеха на важни /но то си е характерно за почти всеки низш персонал в болниците/. Исках час по скоро да се махна от този ад, а трябваше да стоя там 7 дълги дни.
Имам още да разказвам, ама спирам, че Принцесата ме вика и примлясква с устичка... 

Ето ме,момичета!Може да се каже,че вече си имаме лекар,който ще ни оперира - както се казва още утре можем да го направим,но срещу 800лв.,а ако изчакаме 2 месеца,ще ни оперира пак същият безплатно с направление.Решихме да изчакаме,за да заякне малкия и от постоянните колики реве,което ни е страх да не деформира пластиката.Вече съм спокойна - преборвам се с депресията!
Мире,кога роди, скъпа - разбрах само,че е момиче!Мен ме прие д-р Цеков - аз бях писала,че не съм доволна от него.И наистина - беше груб,както и дежурните от неоантологията.Слава богу,че на сутринта му свърши смяната,та ме изроди д-р Милачков,завеждащият отделението,заедно със акушерката Тодорова - много мила жена.Та така - има си и добри и лоши специалисти в нашата болница.

Билка, добре звучиш!
Мира_55, важното е, че сте добре и вкъщи вече! Пиши по-често!
Светле, купона на майчетата бил до нас!  Трябваше да се обадите и да се видим. А иначе - много е хубав юнака, аз и  други бебета и не бебета си познах на снимките от купона - Жана и Васко на Сиско и Камен и Петра на Майчето.

Мила Билка, много, много се радвам, че се чувстваш по-добре! Това е най-важно сега, че Малечко Палечко точно от това има нужда!
А теб кога те изписаха? Чудех се дали не сме се засекли в болницата. Аз постъпих един ден по-рано - на 11-ти.
Мен ме прие доктор Димитрова. А акушерките почти не им запомних имената. Всички наистина бяха прекрасни, мили и добри. Но най-ми допадна опериращата акушерка, която се грижеше за мен почти непрекъснато докато бях в реанимационната стая - Надя Любенова. Между нас имаше взаимна симпатия и аз се чувствах изключително приятно в нейно присъствие...
А за д-р Цеков най-различни неща съм чувала. Както писах по-долу моите впечатления са само положителни. Пък и има чувство за хумор, за разлика от д-р Христов, примерно!

Билка, браво, че сте намерили  човек, който да оперира малчо. Сега е важно да се успокоите и да гледате положително на нещата. Знам, че отстрани е много лесно, но съм сигурна, че нещата ще се оправят. 

Мира, това, че бебетата са при майките си е новост за мен. Във всеки случай много се радвам, че е така - миналият път като родих, ми я дадоха чак на третия ден и ми беше адски криво, така че аз предпочитам да ми е пред очите постоянно

 

Да, и аз исках бебчо да е при мен нон-стоп, но след първият ден, вече не бях на това мнение. Още повече, че при нормално раждане, престоят в Ада е не повече от 4 дни, а аз трябваше да стоя цели 7.
На мен Калина ми я показаха в деня на операцията, някъде следобяд.
Ужасното при престоя в стаята на майките е липсата на условия, от което допълнително се депресираш. Например, на Калина не й стигаше кърмата и трябваше да давам АМ, обаче шишетата, с които хранеха бебетата бяха с ужасно големи дупки /имам чувството, че на Ивчо с такава дупка му давах водичка чак на годинка/ и аз неопитната изпитвах невероятен страх да не задавя бебето. Залъгалки логично не даваха, обаче най-фрапиращото беше, че ги преобуваха по часовник, през 6 часа, понякога и през повече време. Представяш ли си колко комфортно са се чувствали малките човечета. Не разрешаваха ние да им сменяваме памперсите. С една дума  АД!