Аз съм голям противник на действията. Той така - аз тогава... Това се опитвам да обясня, ма май не успявам. За всяко нещо си има причина. Ако не знаеш каква е причината не можеш да намериш и решението. Ама хората ги е страх да търсят причините, да говорят с партньора си. Да говорят. Да седнат и без да се нападат да споделят един с друг кое ги прави щастливи, кое нещастни и кое как и защо...
Иса, да, ама и не.Славка е поне малко права.Има един период, в който отсрещната страна всячески избягва комуникацията.Майсторски я извърта.Замазва.Дето ти рекох-държана съм в неведение.И месец да е било-изяде ми главата, че не съм боб хвърлила тогава.Аз съм човек на диалога.Никога не оставям нещата неизяснени.Отсрещната страна Мразеше подобни моменти и съм гледала да ги спестявам, като съм разчитала, че като го заболи-ще сподели, като го засърби, ще сподели-аз да не гадая, ама и да не го на разпит подлагам.Та на принципа-говори се и точка-не сработи при мен.Преди години, когато така поставих нещата-с говори се и точка-имахме пак лека криза/лека в сравнение със сегашната, ама за тогава си ми беше тежичка пак/Именно, защото няма неискам...
Нормално ми е сега, чак до щастие не съм го докарала, но натам вървя.Определено няма да съм щастлива, ако знам,че си го вре насам и натам.Просто се откъснах някак.
Рени-относно исканията ми-моите са простички и не са се променили и на йота за 15 години с този човек.Виж, ценностната ми система претърпя преображение леко.Но в исканията си съм била изключително скромна-сиреч-доволна на това, което получавам и не изискваща до премала.
Съгласна съм с всичко, което Пенелопа е казала. Съответства на натурата ми и на начина, по който живях с БНД. Решението за раздялата беше мое и то няма нищо общо с изневярата му, а с това, че сме много много различни - и като интереси, и като личности. Изневярата му беше повод да погледнем честно нещата и да преценим всеки за себе си вижда ли се с другия. Той - да, аз лично - не.