Аз физически не се промених много,въпреки,че точно там очаквах основни промени.Но даже станах по-слаба и от преди.
Промених се в друг аспект.Станах по-организирана,по-дейна и работоспособна,по цял ден не се спирам.Преди бях някак по-мързелива.
Сега гледам да има всичко нужно за детето,дори и аз да се лишавам от доста неща не ми тежи,не е останала и капка егоизъм,а преди го имах в една или друга степен...Не мога да си обърна внимание,да се поглезя,но и това вече не е чак толкова важно.
Лошото е,че станах и по-нервна,дразня се и аз от нахални шофьори,шумни съседи,дупките по улиците,пуснатите свободно кучета,алармите на колите,с една дума от несъобразителни, невнимателни и невъзпитани хора,които не се интересуват,че си майка с дете...Преди не обръщах чак такова внимание на тези неща.
Но в едно съм сигурна,никъде,никога и с никого не бих могла да изпитам такава обич,както към детето