Чакахме го 4 години. Когато дойде лекарите го убиха. Нашия татко не беше на себе си. Стоеше непрекъснато до мен, но беше сянка. И до ден днешен спомене ли се името му избухва в сълзи.
Виж целия пост
Как татковците приемат загубата
- Публикувана: 16 апр. 2008, 11:12 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2009, 10:02 ч.
# 16
26 апр. 2008, 15:21 ч.
Много точно сте го писали, момичета! Мъжете ни се справят, може би и по-трудно, от нас. Когато ме откара във Варна той беше шокиран че раждам и че са две и то в началото на седмия. Той, милият, видя нашето бебе - живото, но му казали че почти няма шанс. Не беше видял починалото бебе, но нея вечер не ми каза, защото се притеснявал за мен и не искал да ме тревожи. Аз бях със секцио и така и не разбрах. Той се прибрал, заедно с майка ми, в Разград, и отишъл в техните и там е плакал като малко дете, а мен ме успокояваше. Когато почина и второто бебе аз му звъннах и му казах, а той ми каза че важното е че аз съм жива, но после разбрах че е бил неутешим и сам в къщи. Знам че той никога няма да прости тази лекарска грешка и че го боли толкова колкото и мен. Мисля че те просто се правят на смели пред нас и ако не ни казват нищо то е защото ни щадят. Винаги ще съм му признателна че е плътно до мен и че толкова много ме обича! 
На всички вас пожелавам по едно хубаво бебче и цялото щастие на света да се стовари върху ви! 
Виж целия пост
На всички вас пожелавам по едно хубаво бебче и цялото щастие на света да се стовари върху ви!
# 17
26 апр. 2008, 15:48 ч.
Защо всеки ден се увеличаваме ? Все повече мами на ангелчета . Докога ????????????????
Виж целия пост
# 18
26 апр. 2008, 16:46 ч.
Мъчно ми е като чета за все повече и повече страдащи семейства 
Виж целия пост
# 19
18 юли 2008, 11:43 ч.
При загубата на дъщеря ни,мъжът ми побеля за норматив.В началото таеше всичко в себе си,докато дойде момент,в който се отпуши напрежението.Много съм си мислила и се убедих,че те страдат двойно-веднъж ,заради детето и още веднъж за нас.
Виж целия пост
# 20
21 юли 2008, 15:53 ч.
И аз ще разкажа за съпругът ми защото той в онзи момент отнесе всичко мен ме бяха поизолирали а и честно казано тогава неосъзнавах какво се случва някои неща все още ми се губят.Милият ми трябваше с всичко да се оправя-болезнените посещения при бебчето въпросите ми глупавите бюрокращини погребението грижите около мен а и за нещастие по време на самата аутопсия е нахълтал вътре в патологията и няма да ви казвам как е видял детето си 
няма да забравя как ми каза за безнадежната диагноза как го извикаха когато бебчето ни напусна и после как ревеше като малко дете а тогава всички ми близки бяха при нас в болницата и...сега и той и всички около мен видимо се състариха побеляха никой не е такъв какъвто беше.Той таи всичко в себе си и аз немога да стигна до тази част и при нас има ескалиране на емоциите-три месеца след загубата се падаше Великден и традиционно всяка година ходим на Троянския манастир и там избухна богохулстваше сипеше огън и жупел ей така изригна аз си замълчах въпреки че ме досрамя но го разбирах
Виж целия пост
няма да забравя как ми каза за безнадежната диагноза как го извикаха когато бебчето ни напусна и после как ревеше като малко дете а тогава всички ми близки бяха при нас в болницата и...сега и той и всички около мен видимо се състариха побеляха никой не е такъв какъвто беше.Той таи всичко в себе си и аз немога да стигна до тази част и при нас има ескалиране на емоциите-три месеца след загубата се падаше Великден и традиционно всяка година ходим на Троянския манастир и там избухна богохулстваше сипеше огън и жупел ей така изригна аз си замълчах въпреки че ме досрамя но го разбирах
# 21
21 юли 2008, 18:23 ч.
Дано никога повече не ни се налага да преживеем подобни трагедии 
Нормално е след подобен ужас да не сме същите,та нали една част от сърцето ни си е отишло с тях.Миличките дано там горе са по-добре.
Виж целия пост
Нормално е след подобен ужас да не сме същите,та нали една част от сърцето ни си е отишло с тях.Миличките дано там горе са по-добре.
# 22
21 юли 2008, 23:31 ч.
Да разкажа и аз..
Моят мъж приема много тежко нещата...Казвам приема, защото минаха повече от 2 години, но още не можем да си стъпим на краката.Много ни е тежко, а имам чувството, че на него повече.По принцип е много силен мъж, няма нещо, което да му се опре.Приема всичко, което му поднася съдбата, упорит е, борбен, мислех, че може да понесе всичко, или че поне ще му е малко по-лесно от на мен.
Но, това го сломи просто. Промени ни много загубата.Малката беше много желана и най-трудно ни беше да я гледаме 32 дни в кувьоз, така малка, а толкова сладка и борбена..., и... с много малки шансове за живот.
Никога няма да забравим, а мисля, че няма и да ни мине никога.
Не говорим за друго бебе /, не че то би заместило принцесата, която загубихме/, но все си мисля, че ако не пробваме пак - ще се отдалечим още повече един от друг, и никога няма да ни стане по-лесно да живеем...
Обичам го много, мисля, че и той мен.Защо имаме такава съдба незнам...Защо трябва да преживяваме всичко това - не разбирам...
Имаме всичко, за да отгледаме едно бебе, а нямаме такова....
По-голямо наказание от това да погребеш дето си - няма на тази земя.
Виж целия пост
Моят мъж приема много тежко нещата...Казвам приема, защото минаха повече от 2 години, но още не можем да си стъпим на краката
.Много ни е тежко, а имам чувството, че на него повече.По принцип е много силен мъж, няма нещо, което да му се опре.Приема всичко, което му поднася съдбата, упорит е, борбен, мислех, че може да понесе всичко, или че поне ще му е малко по-лесно от на мен.Но, това го сломи просто. Промени ни много загубата.Малката беше много желана и най-трудно ни беше да я гледаме 32 дни в кувьоз, така малка, а толкова сладка и борбена..., и... с много малки шансове за живот.
Никога няма да забравим, а мисля, че няма и да ни мине никога.
Не говорим за друго бебе /, не че то би заместило принцесата, която загубихме/, но все си мисля, че ако не пробваме пак - ще се отдалечим още повече един от друг, и никога няма да ни стане по-лесно да живеем...
Обичам го много, мисля, че и той мен.Защо имаме такава съдба незнам...Защо трябва да преживяваме всичко това - не разбирам...
Имаме всичко, за да отгледаме едно бебе, а нямаме такова....
По-голямо наказание от това да погребеш дето си - няма на тази земя.
# 23
22 юли 2008, 11:27 ч.
Може би нещата за второ дете трябва да станат спонтанно без да се плануват,страхът ще е налице,но пък това ще е нещото,което ще даде смисъл на живота ви.Със съпругът ми се научихме да споделяме болката след случилото се ,не минава ден без да говорим за дъшеря ни,повече аз,по-малко той,но говорим.
Виж целия пост
# 24
23 юли 2008, 17:18 ч.
Ние не говорим за това. Когато аз започна темата той само мълчи и ме прегръща, казва само че и на него му липсва нашата принцеса. Може би това е неговият начин да се справи с болката и се опитва да е силният и да ме подкрепя.
Виж целия пост
Може би нещата за второ дете трябва да станат спонтанно без да се плануват,страхът ще е налице,но пък това ще е нещото,което ще даде смисъл на живота ви.Със съпругът ми се научихме да споделяме болката след случилото се ,не минава ден без да говорим за дъшеря ни,повече аз,по-малко той,но говорим.
Ние не говорим за това. Когато аз започна темата той само мълчи и ме прегръща, казва само че и на него му липсва нашата принцеса. Може би това е неговият начин да се справи с болката и се опитва да е силният и да ме подкрепя.
# 25
24 юли 2008, 09:37 ч.
Всеки човек е различен ,може би това е неговия начин да се справи с болката.В началото и на съпруга ми му беше трудно и не споделяше много,но с течение на времето го преодоля,може би е необходимо време.Все си мисля ,че не искат да говорят с нас ,за да не бъркат в раната ,но ние имаме нужда точно от това.Та кой е най-близкия ти човек ,ако не те,нали единствено с тях може да си споделим всичко?Незнам,поне аз така си мисля.
Виж целия пост
# 26
26 юли 2008, 18:10 ч.
При моят съпруг нещата бяха малко... странни. Мисля, че за него не остана време да се оплаче, да излее душа, да поплаче, защото през цялото време трябваше да ме слуша как аз се оплаквам, изливам си душата и плача . Незнам това добре ли е или зле (надявам се първото). Видях го да плаче само първият ден (подозирам, че аз самата го разстроих много ), оттам- нататък- нито сълза. След това, когато сме говорили ми е казвал, че се е чувствал зле до момента, в който не е разбрал, че всичко е свършило и аз съм ОК. Оттам- насетне нищо друго не било важно за него. Мъже 
... Така или иначе радвам се, че поне един от двама ни беше адекватен и силен...
Виж целия пост
. Незнам това добре ли е или зле (надявам се първото). Видях го да плаче само първият ден (подозирам, че аз самата го разстроих много ), оттам- нататък- нито сълза. След това, когато сме говорили ми е казвал, че се е чувствал зле до момента, в който не е разбрал, че всичко е свършило и аз съм ОК. Оттам- насетне нищо друго не било важно за него. Мъже ... Така или иначе радвам се, че поне един от двама ни беше адекватен и силен...
# 27
29 юли 2008, 23:07 ч.
за мой голям ужас и аз вече се присъдених към вашата групичка....сега разбирам всички ви...разбирам вашата мъка и страдание....
колко общо намерих с вашите истории и мъката на нас и на мъжете ни... моят любим не говори за загубата ни, не плаче, не показва никакви чувства и емоции, предполагам, че за да не ме разстрои.....но аз имам нужда понякога да говоря за сучилото се,да говоря и за болката,която е вътре в мен. аз се опитвам да съм силна заради него, а той заради мен. просто само той ми остана и аз на него.един ден исках да поговоря с него за всичко и му споделих, че ми е по-гадно като той се държи, така че все едно нищо не е станало, а неговият отговор направо ме прониза точно в сърцето ''ти какво си мислиш, като видя майка с дете знаеш ли какво ми е, като видя бебе направо умирам от болка''..........и от тогава разбрах,че не трябва да дълбаем в раната ни. от този ден двамата се зарекохме, че в черква няма да стъпим повече и за пореден път се убеждавам, че господ няма.......
Виж целия пост
колко общо намерих с вашите истории и мъката на нас и на мъжете ни... моят любим не говори за загубата ни, не плаче, не показва никакви чувства и емоции, предполагам, че за да не ме разстрои.....но аз имам нужда понякога да говоря за сучилото се,да говоря и за болката,която е вътре в мен. аз се опитвам да съм силна заради него, а той заради мен. просто само той ми остана и аз на него.един ден исках да поговоря с него за всичко и му споделих, че ми е по-гадно като той се държи, така че все едно нищо не е станало, а неговият отговор направо ме прониза точно в сърцето ''ти какво си мислиш, като видя майка с дете знаеш ли какво ми е, като видя бебе направо умирам от болка''..........и от тогава разбрах,че не трябва да дълбаем в раната ни. от този ден двамата се зарекохме, че в черква няма да стъпим повече и за пореден път се убеждавам, че господ няма.......
# 28
30 юли 2008, 09:04 ч.
Да за съжаление се увеличаваме... В началото и той плака заедно с мен, сега се държи, държи се заради мен, мъката му е не по-малка от мойта, не говорим за това и аз не бих могла ...
В началото и аз казах, че няма Бог или че ако има, то той е много жесток, но сега се захванах в едно изречение в поста на fever /за което й благодаря/, а то е следното:
"Когато Бог отнеме нещо от твоята хватка, той не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро.", като го прочета някакси ме успокоява.
Виж целия пост
В началото и аз казах, че няма Бог или че ако има, то той е много жесток, но сега се захванах в едно изречение в поста на fever /за което й благодаря/, а то е следното:
"Когато Бог отнеме нещо от твоята хватка, той не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро.", като го прочета някакси ме успокоява.
# 29
30 юли 2008, 13:43 ч.
Знаете ли момичета искам да споделя нещо вчера за първи път съпругът ми показа колко го боли и как го е страх за сегашната ми принцеска аз го усещах но той упорито отказваше да сподели както си пазарувахме той се загледа в един магазин с бебешки колички дори хареса една и си призна как иска толкова много неща да купи за принцеската но го е страх даже една съвсем обикновена книжка с приказки да вземе предварително тъй като с предната бременност всичко бяхме взели само количка не не е просто от суеверие а иска да се предпази от нова болка.Много ми е мъчно така за него милият.
Виж целия пост
Препоръчани теми