Милички, плача със вас 
дано вашите ангелчета да са добре там горе и дано вие някога да намерите утеха
Виж целия пост
дано вашите ангелчета да са добре там горе и дано вие някога да намерите утеха
Как татковците приемат загубата
- Публикувана: 16 апр. 2008, 11:12 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2009, 10:02 ч.
# 46
24 фев. 2009, 21:24 ч.
Ох, тъжна мама как искам да те прегърна ! Толкова ми е мъчно за теб,знам какво си преживяла и знам колко боли! Помни само че трябва да сме силни и да продължаваме да се борим за щастието си!!!!!!! 
Виж целия пост
# 47
27 фев. 2009, 11:09 ч.
Снощи моето момче реши да говори..най-накрая....вече съм много притеснена за него.....направо не знам какво да правя 
Уж се съгласи да го водя на психоаналитик(имаме една приятелка психоаналитичка)...дори му обещах и аз да ида,но не знам какво,ще излезе ....не знам как,ще се оправи той...
Виж целия пост
Уж се съгласи да го водя на психоаналитик(имаме една приятелка психоаналитичка)...дори му обещах и аз да ида,но не знам какво,ще излезе ....не знам как,ще се оправи той...
# 48
27 фев. 2009, 15:42 ч.
нямам думи...
моят мъж по същия начин рядко показва емоции и то само заради мен..Благодаря му!
Тъжна мама
Виж целия пост
През всичките 40 часа, през които раждах бяха двамата с майка ми пред болницата. Тя от нерви тръгнала да се разхожда и обиколила половин София пеша. Той не мръднал. Звънял през два часа на вратата да пита какво става. Никой нищо не му казвал и той си помислил, че нещо се е случило и на мен и крият. Когато раждането приключи ме изнесоха с носилката, за да се уверят близките ми, че съм извън опасност. Милинкия ме прегърна и не ме пусна повече. Наложи се да ме преместят в друго отделение, за да може и той да е с мен, защото отказа да ме пусне. Следващите 4 дни и нощи беше неотлъчно до мен - къпеше ме, носеше ме на ръце до тоалетната (не можех да стоя изправена повече от минута), хранеше ме и ме завиваше.През цялото време беше твърд като камък. Когато го попитах дали е плакал, каза че е ревал като дете в колата след като съм му съобщила лошата новина. Каза още, че за да не ме изгуби и мен не може да си позволи никаква слабост пред мен. Милия още не може да спи нормално - вика, стряска се, скърца със зъби... Аз можах да си позволя да рева и да се тръшкам месеци наред, а той остана непоклатим. Ако не беше той нямаше да успея да се справя.
нямам думи...
моят мъж по същия начин рядко показва емоции и то само заради мен..Благодаря му!
Защо плачат жените
Малко момче попитало майка си: "Защо плачеш"?
"Защото съм жена?" - отговорила му тя.
"Не разбирам" - казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала: "И никога няма да разбереш".
По-късно малкото момче попитало баща си: "Защо мама сякаш плаче без причина?".
"Всички жени плачат без причина " - само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чуделo защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: "Господи, защо жените плачат толкова лесно?" Господ отговорил: "Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да дарява удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържа раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без да се оплаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му .
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти.
Това нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда".
" Виждаш ли, сине, - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има, или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
Малко момче попитало майка си: "Защо плачеш"?
"Защото съм жена?" - отговорила му тя.
"Не разбирам" - казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала: "И никога няма да разбереш".
По-късно малкото момче попитало баща си: "Защо мама сякаш плаче без причина?".
"Всички жени плачат без причина " - само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чуделo защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: "Господи, защо жените плачат толкова лесно?" Господ отговорил: "Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да дарява удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържа раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без да се оплаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му .
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти.
Това нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда".
" Виждаш ли, сине, - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има, или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
Тъжна мама
# 49
19 май 2009, 14:29 ч.
Ох,момичета!....Много се разстроих,докато четях постовете ви! Много съжалявам за загубите ви,просто нямам думи да изкажа съболезнованията си.Поставих се на ваше място и ми стана безкрайно тъжно Няма нищо по-лошо от това майка да надживее детето си!.... Представям си,как би се чувствал и нашия татко,ако и нас ни сполети такава мъка.Много плаках само при мисълта,а не искам да знам как ще се чувстваме,ако наистина се случи....Господ да ни пази ви всички,силно и от сърце!!!!
Виж целия пост
Много съжалявам за загубите ви,просто нямам думи да изкажа съболезнованията си.Поставих се на ваше място и ми стана безкрайно тъжно Няма нищо по-лошо от това майка да надживее детето си!.... Представям си,как би се чувствал и нашия татко,ако и нас ни сполети такава мъка.Много плаках само при мисълта,а не искам да знам как ще се чувстваме,ако наистина се случи....Господ да ни пази ви всички,силно и от сърце!!!!
# 50
26 май 2009, 08:56 ч.
Момичета, силно ви прегръщам! Кураж и благодарете на Бог, че имате мъжка подкрепа! 
Виж целия пост
# 51
29 май 2009, 10:38 ч.
За съжаление понякога приемат загубата толковааа зле, че губят желание за друго дете от страх да не загубят и него или още по-лошо - да загубят жена си...
Силно ви прегръщам и съчувствам за болката, която сте преживяли
Дано занапред имате само хубави мигове и приятни емоции
Виж целия пост
Силно ви прегръщам и съчувствам за болката, която сте преживяли
Дано занапред имате само хубави мигове и приятни емоции
# 52
1 юни 2009, 12:13 ч.
всеки по различен начин я приема ,аз съм човек който говори открито без заобоколки без нищо да спести всичко което ми на сърцето ми е и на езика ,каквото чуствам всеки може да го разбере ,но мъжът ми е моя противоположност ,никога не казва ако нещо го боли единсвено когато бебето ни беше живо тогава говореше от както почина само аз я споменавам избягва да говори за нея ,много тежко беше когато почина ,той до последно се надяваше ,че тя ще се оправи ,докато аз бях сигорна ,че тя никога няма да си дойде в къщи от болницата.видях мъжът си да плаче от радост когато родих Александра и бях най щастливата жена на света ,когато Ники почина той плака с глас ,никога повече не искам да го вигдам така ,никога просто е ужасно.преди гледах ме на децата като даденост се едно ,че е нормално всеки да роди живо и здраво дете ,то си е така ,но за нас да имаме дете е нещо като дар от бога,,,,как ми се иска пак да видя тези сълзи от щастие ,мечтая си за тях ,уш мечтите се сбъдват ,когато са от сърце за това и аз да пиша след време моята мета се сбъдна.
Виж целия пост
за това и аз да пиша след време моята мета се сбъдна.
# 53
10 юни 2009, 01:38 ч.
Dokato bqh bremenna majat mi postoqno mi gale6e korem4eto,govore6e mu...Kato se rodi ose6ta6e koga 6te vleze i izvarta6e glava.Kogato po4ina toi be6e sasipan da vi kaja 4estno az bqh maja az mu davah kuraj i sega sled 2godini i 8 meseca nedava i duma da kaja ili da si pogovorq s nego.Neznam za6to taka mojebi si strada po svoi na4in,a i ne pitam za da ne otvorq ranata o6te pove4e.Sega si imame sin na 1god.i8meseca i kazva 4e ne go obi4a taka kakto parvoto.
Виж целия пост
# 54
11 юни 2009, 12:44 ч.
много мъка струи от постовете ти...толкова сте преживели....все мъка....
съ ссигурност мъжа ти обича и това дете...но когато не можем да дадем нещо на някого, а копнеем...тогава тази любов е толкова силна и нереализирана...изглежда ни огромна
той просто не осъзнава и дай боже да не се налага да разбира колко много и силно обича това детенце....
вероятно той не може да премине към нормалния живот след случилото се...хубаво е да говориш с него...и смяната на работата и силната му реакция на смъртта на детето и тези думи за другото дете....някак той се е изолирал в болката си...капсулирал се е
хубаво е да го достигнеш....за да продължи напред!
плаках за вас и малкото ви ангелче, снимките му са страхотни....толкова болка и мъкса....не знам вие как се справяте..
дано намерите някаква утеха до следващата ви слеща!
Виж целия пост
Dokato bqh bremenna majat mi postoqno mi gale6e korem4eto,govore6e mu...Kato se rodi ose6ta6e koga 6te vleze i izvarta6e glava.Kogato po4ina toi be6e sasipan da vi kaja 4estno az bqh maja az mu davah kuraj i sega sled 2godini i 8 meseca nedava i duma da kaja ili da si pogovorq s nego.Neznam za6to taka mojebi si strada po svoi na4in,a i ne pitam za da ne otvorq ranata o6te pove4e.Sega si imame sin na 1god.i8meseca i kazva 4e ne go obi4a taka kakto parvoto.
много мъка струи от постовете ти...толкова сте преживели....все мъка....
съ ссигурност мъжа ти обича и това дете...но когато не можем да дадем нещо на някого, а копнеем...тогава тази любов е толкова силна и нереализирана...изглежда ни огромна
той просто не осъзнава и дай боже да не се налага да разбира колко много и силно обича това детенце....
вероятно той не може да премине към нормалния живот след случилото се...хубаво е да говориш с него...и смяната на работата и силната му реакция на смъртта на детето и тези думи за другото дете....някак той се е изолирал в болката си...капсулирал се е
хубаво е да го достигнеш....за да продължи напред!
плаках за вас и малкото ви ангелче, снимките му са страхотни....толкова болка и мъкса....не знам вие как се справяте..
дано намерите някаква утеха до следващата ви слеща!
# 55
18 юни 2009, 22:53 ч.
"За съжаление понякога приемат загубата толковааа зле, че губят желание за друго дете от страх да не загубят и него или още по-лошо - да загубят жена си..."и при нас се получи така
След като загубихме бебето си мъжът ми вече не иска второ дете. Вече минаха почти 6 месеца ,но той е повече от категоричен-"стига съм била вече бременна нали си имаме едно детенце".Не иска да говори на тази тема нито за друго дете,нито за това че загубихме бебето.А аз изпитвах огромна нужда да говоря точно с него ,но той избягваше темата.Наистина вече не знам как да постъпя поне да го убедя за друго дете.От една страна го разбирам защото той се страхуваше и за мен и за бебето и можеше да изгуби и двамата,но пък нали трябва да се надяваме че другия път всичко ще е наред
Виж целия пост
След като загубихме бебето си мъжът ми вече не иска второ дете. Вече минаха почти 6 месеца ,но той е повече от категоричен-"стига съм била вече бременна нали си имаме едно детенце".Не иска да говори на тази тема нито за друго дете,нито за това че загубихме бебето.А аз изпитвах огромна нужда да говоря точно с него ,но той избягваше темата.Наистина вече не знам как да постъпя поне да го убедя за друго дете.От една страна го разбирам защото той се страхуваше и за мен и за бебето и можеше да изгуби и двамата,но пък нали трябва да се надяваме че другия път всичко ще е наред
# 56
3 септ. 2009, 10:02 ч.
Моят мъж е герой!
Когато се случо всичко не знаех как ще го видя, какще се прибера у нас и какво ще му кажа. Когато лежах в болницата, вече научила, че няма шанс да спася детето си му се обадих и му казах че всичко свършва, а той милия до последно се надяваше и вярваше че ще стане чудо. Никога няма да забравя телефонното обаждане от майка ми, малко преди да започне раждането на детето. Тя ми каза, че милото ми слънце е казал, каквото и да стане искам си жената жива! Другото е без значение. Това бяха и думите, които ми дадоха сила и разум, когато вечерта след аборта стоях на прозореца на банята в болницата и се чудех да полетя ли надолу или да се върна в стаята. Ако не беше той, нямаше да съм жива сега. Ето минаха вече 40 дни откакто загубихме най-скъпото си и най-мечтано ангелче. Вчера по телефона след като го питах разпитват ли го колегите му какво ни се е случило, той ми каза: Не, те виждат че ми е много тежко и не смеят нищо да говорят. Едва тогава осъзнах мъката и болката която изпитва. Виновна съм за това, че потънала в своя кошмар нямах сили и не намерих време да помисля как се чувства той. До вчера си мислех че на мен ми е по-трудно, защото аз носих живота в себе си, аз усещах бебто в корема си, но не е така. Мъжете ни са герои, момичета! Нека ги обичаме за това, че спасиха измъчените ни души!
Виж целия пост
Когато се случо всичко не знаех как ще го видя, какще се прибера у нас и какво ще му кажа. Когато лежах в болницата, вече научила, че няма шанс да спася детето си му се обадих и му казах че всичко свършва, а той милия до последно се надяваше и вярваше че ще стане чудо. Никога няма да забравя телефонното обаждане от майка ми, малко преди да започне раждането на детето. Тя ми каза, че милото ми слънце е казал, каквото и да стане искам си жената жива! Другото е без значение. Това бяха и думите, които ми дадоха сила и разум, когато вечерта след аборта стоях на прозореца на банята в болницата и се чудех да полетя ли надолу или да се върна в стаята. Ако не беше той, нямаше да съм жива сега. Ето минаха вече 40 дни откакто загубихме най-скъпото си и най-мечтано ангелче. Вчера по телефона след като го питах разпитват ли го колегите му какво ни се е случило, той ми каза: Не, те виждат че ми е много тежко и не смеят нищо да говорят. Едва тогава осъзнах мъката и болката която изпитва. Виновна съм за това, че потънала в своя кошмар нямах сили и не намерих време да помисля как се чувства той. До вчера си мислех че на мен ми е по-трудно, защото аз носих живота в себе си, аз усещах бебто в корема си, но не е така. Мъжете ни са герои, момичета! Нека ги обичаме за това, че спасиха измъчените ни души!
Препоръчани теми