Млади и с надежда

  • 9 592
  • 167
# 120
ами аргумента "не сте си поживяли" ? не ви ли се струва малко плашещ? аз се замислям чак сега дали съм си поживяла, когато вече няма връщане назад.  вярно, че от 13годишна си живея както се казва... не е като да не съм ходила по партита и да съм дивяла. Но някак си ми  емалко плашеща мисълта, че вече няма да мога ( аз от 8 месеца вече се въздържам де) като ме стегне шапката да си излезна някъде и да побеснея както си му е реда. не че съм голяма фенка на редовното купонясване,  но си има моменти в които на човек точно това му се прави.  сега го усещам. всичките ми приятели си живеят предишния живот, а около мен всичко се променя. Не мога да кажа, че вече съм загубила връзка с външния свят, но определено съм се поизолирала, сега щото съм бременна, после защото ще си дондуркам бебчо живот и здраве.  все пак не мисля, че това ще е края на независимия ми младежки живот, освен ако сама не си го направя.  все още съм оптимист!  Mr. Green  осевн това се успокоявам с това, че после живот и здраве ще съм млада мама, която ще може да дивее заедно с детето си    Joy  писах вече, че при мене не беше планувано, но не защото сме се престарали с предпазването. ..  реших, че щом е станало сега, ще приема предизвикателството...
Виж целия пост
# 121
Аз също съм на 22,в края на годината ще стана на 23 и не мисля че ти е рано.Всеки сам си решава как да живее и според личната си нагласа всеки сам си преценява кога е готов да стане родител.Има майки които до края на живота си не успяват да станат добри родители.В квартала има едно момиченце на 16-има си дете на 1 годинка и е много добра майка.Е на нея според мен и е раничко,но пук се справя отлично.Аз също искам бебче и също работим по въпроса.Така че не се притеснявай от факта че си на 22-щом си готова не се колебай.Успех,стискам палци  Hug
Виж целия пост
# 122
Аз съм на 21 и съм бременна с първото си ПЛАНИРАНО бебе! Peace
22 години ще направя живот и здраве когато дъщеря ни ще е на 4 месеца Heart Eyes
Исках бебе още на 19/тогава беше и първата ми бременност-непланирана и премахната по мое желание/но за съжаление нямаше как да се получи! Cry
Сега съм страшно щастлива,мъжът ми е най-отговорния човек обожава и мен и малката бебка в корема ми!!
Няма значение на колко си години,щом го искаш значи си направила първата крачка!!Никой не може да каже "кога си готов" "Рано" "Късно" или каквото и да е!Това го знаят само хората които се обичат и го искат!!Както казва мъжа ми "Ами в това е смисълът на живота" Peace
Виж целия пост
# 123
ами аргумента "не сте си поживяли" ? не ви ли се струва малко плашещ? аз се замислям чак сега дали съм си поживяла, когато вече няма връщане назад.  вярно, че от 13годишна си живея както се казва... не е като да не съм ходила по партита и да съм дивяла. Но някак си ми  емалко плашеща мисълта, че вече няма да мога ( аз от 8 месеца вече се въздържам де) като ме стегне шапката да си излезна някъде и да побеснея както си му е реда. не че съм голяма фенка на редовното купонясване,  но си има моменти в които на човек точно това му се прави.  сега го усещам. всичките ми приятели си живеят предишния живот, а около мен всичко се променя. Не мога да кажа, че вече съм загубила връзка с външния свят, но определено съм се поизолирала, сега щото съм бременна, после защото ще си дондуркам бебчо живот и здраве.  все пак не мисля, че това ще е края на независимия ми младежки живот, освен ако сама не си го направя.  все още съм оптимист!  Mr. Green  осевн това се успокоявам с това, че после живот и здраве ще съм млада мама, която ще може да дивее заедно с детето си    Joy  писах вече, че при мене не беше планувано, но не защото сме се престарали с предпазването. ..  реших, че щом е станало сега, ще приема предизвикателството...
Според мен всичко е въпрос на приоритети, и на това колко силно искаш бебето.(дано не прозвучи грубо, нищо лично)
Наистина човек понякога има нужда да се разсее и да излезе с приятели, но детето не пречи, ако си организирате нещатаи най-вече, ако има кой да помага.Аз и мъжа ми сами си гледаме малката, но не бих казал, че съм се лишила от нещо. Няма по-хубаво нещо от две хубави очи, нежните ръчички, и сладката прегръдка на най-невинното същество. Това осмисля живота ми и ме прави безумно щастлива! Имаме приятели с деца излизахме с тях и децата, малката е винаги с нас, с изключени на 2-3 пъти когато сме ходли на банкети. Сега е малко по-различно, преди 3 месеца се преместихме във Франция и нямаме много добри познати. Само няколко са, но всички са ангажирани и се виждаме предимно вечер. Това не ни пречи да исаме и да си правим още едно дтенце.
Немисля, че е в реда на нещата, когато те стегне шапката да излезеш и да оставиш всичко! Дори и да нямаш дете. Тук вече става въпрос за човешко същество, което има нужда от нас-майките.

Успех на всички в бебеправенето, на бременлийките леко раждане и здрави бебета на финала!
Виж целия пост
# 124
здравейте и от мен.И аз се присъединявам към младите булки ,сключили брак преди д навършат 25. LaughingОмъжих се на 22 години и когато съобщих ,че не съм бременна ,а просто искам да се омъжа ,срещнае огромно неразбиране от страна на приятели ,близки и роднини ,които се изумиха и ме питаха "Като не си бременна ,защо ще се жениш? #Crazy"
От скоро искаме и дете,смятам че съм изживяла достатъчно неща за годините си (ако се замислим,никога не е достатъчно) и искам да съм млада мама Grinning
Виж целия пост
# 125
данчето с трабантчето  newsm10
Аз се омъжих на 20...представи си мен как са ме гледали всички...с отвратително недоумение. Но винаги съм искала да се омъжа, защото обичам човека до мен, а не защото след пиянска вечер ме е забременил  newsm62
Пожелавам ти много успех в бебеправенето, и на себе си пожелавам де  Praynig
Виж целия пост
# 126
момичета, на 20 години съм скоро правя 21 и установих че съм бременна.Естествено всичко е планирано и желано.Много сме щастливи,безкрайно много.Само едно притеснява мен лично и помрачава щастието ми.Как ще споделя с родители си макар че аз ако съм на тях бих го приела нормално след като от година и половина живея с таткото,но...притеснението е голямо, не знам как да им го кажа.Таткото е обещал той да се занимава с моите родители но...определено ще има сърдити и убидени от поведението ми.
Виж целия пост
# 127
мило момиче,не се притеснявай ,те няма начин да не проявят разбиране,все пак си им дъщяря.Мисля ,че е най-добре ти да говориш с тях и да им съобщиш радостната новина.Повярвай ми ,няма как да реагират негативно.Нали знаеш,внуците са по-мили и от децата!Пожелавам ти успех и искрено се радвам ,че на тази  нормална според мен възраст си решила да имаш дете!
Виж целия пост
# 128
И аз си мислех че майка ми ще припадне от ужас когато и кажем че съм бременна!!Все пак се бях омъжила преди 3 месеца!!!Тя побеля позеленя...но го прие!И сега е много доволна и щастлива и се моли заедно с мен септември да гушка едно здраво и хубаво внуче!Както и да реагират преди всичко те са ти родители и искат най-доброто за теб а щом това те прави щастлива значи няма да има проблем!Когато им кажеш че е било планирано и желано ще е още по-лесно да го приемат!
Успех и не се притеснявай за това! Hug
Виж целия пост
# 129
Разбрах, че съм бременна месец след като навърших 20г. Притеснявах се да кажа на родителите си, защото не знаех как ще реагират, не го очакваха, въпреки че с половинката ми бяхме заедно от 5 год. Казах го набързо след вечеря - баща ми не каза нищо и отнесе погледа си на друга страна, майка ми определено не го очакваше, но реагира добре и на другия ден всичко вече беше по старо му. Подкрепяха ме през цялото време и много се радваха, притесняваха се много когато загубих бебето, майка ми даже се разплака.

Така че давай смело и не се притеснявай  Peace Това е най-хубавото нещо, сигурна съм, че много ще се радват и с нетърпение ще чакат да гушнат внучето си  Simple Smile

Успех!
Виж целия пост
# 130
определено знам, че ще се радват и ще го чакат, но докато дойде този момент ще им трябва време да свикнат.Началото ме плаши -ще ми се разсърдят особено баща ми,пък и майка ми.Баща ми ще се разгневи ще ме убиждат, както за всяко нещо което не им харесва.После всичко ще утихне и ще свикнат, но дотогава...Не искам да ги наранявам, но в крайна сметка и аз имам право да взимам сама решения за себе си.Просто не знам по какъв начин да им го кажа, как да направя така че да потисна първоначалния им гняв.Не искам да ме чувстват след новината чужда и различна,както стана преди време.Как да разберат, че аз съм си същата и продължавам да съм тяхно дете и няма да ги обичам по - малко от преди, а също и че точно сега имам нужда да ме подкрепят и да ми помагат.Много се притеснявам и не мога да бъда толкова радостна от новината за бремнността си, колкото би трябвало и колкото ми се иска.
Виж целия пост
# 131
nerkova, виж сега аз какво мисля...щом живееш с бащата на детето, обичате се и се подкрепяте, значи всичко е наред. Както ти казваш- родителите ти ще свикнат с мисълта, че ще ставаш майка. И аз до скоро се чудех ако забременея как ще кажа на моите родители, мислех че ще почнат с "Ами учението?...ами живота е пред вас, защо бързате?..." и други подобни, но какво стана?- сега сами питат няма ли да ги правим баба и дядо  Laughing
Според мен най-правилния начин да им съобщиш новината е да го направиш с усмивка, а не с унила физиономия, сякаш съжаляваш за това. Радвай се на това, което ти се е случило, защото е нещо прекрасно  Hug
Успех и лека бременност! Peace
 newsm51 smile3525
Виж целия пост
# 132
Неркова, ти си пълнолетна, бе жена. Защо ще се гневят родителите? Много странни хора има.
Виж целия пост
# 133
Здравейте!Мисля,че една жена трябва да стане майка,когато се почувства готова за това и когато го усети истински и дълбоко от сърцето си!Независимо на 20 или 45 години е тя!
ще си позволя да ви разкажа моята история.
Ожених се на 20 години,за човека,с когото с обичахме вече 5 години.Всички си мислеха,че съм бременна и затова го правим,но единствената причина е ,че искахме да осъществим петгодишната си мечта/до момента на сватбата се пазихме/!Започнахме с опитите за бебе веднага след сватбата и Бог беше благосклонен към нас и ни дари с бебе още същия месец.След още 9 месеца вече бяхме постигнали най-голямата си мечта и бяхме щастливи родители на прекрасно момченце.
Относно това пречи ли едно бебе на професионалната реализация-при нас не попречи,напротив амбицира ни още повече.Когато детето ни се роди бяхме редовни студенти и двамата.След раждането му аз дори записах втора специалност.Гледахме си го сами на 200 км.от роднини и баби.И се справихме!В един момент двамата бяхме "магистри по икономика" с дете на 3 годинки.При това и двамата с отличен успех.Веднага си намерихме хубава работа-детето вече беше достатъчно голямо за градина и не ни беше никъкъв проблем.Абе с един куршум два заека.Не че ни беше лесно,но никога не сме се оплаквали или съжалявали.
Относно финансовия въпрос на нещата-ами представете си двама редовни студенти,които разчитат на неголяма издръжка от родителите си и само една година майчинство/тогава 100 лв./,но нали сме си икономисти успявахме и с малкото парични средства да задоволим всички потребности на детето.В никъкъв случай не е било незадоволено,дори напротив.
Относно "не сме си поживяли"-всички хора са различни.Ние с мъжа ми си представяхме  живота си с едно безценно детенце.Това за нас беше наживяване.Без него щяхме да го  чувстваме празен и безсмислен.Просто така сме устроени с него.За нас живота започна от деня в който видяхме двете чертички.Истинския живот,за който сме копняли винаги!
Сега отново/от този месец/ почнахме да работим за второ бебче!Искаме отново да изпитаме щастието и вълшебството,което ни се случи преди 6 години.Дано Бог пак ни дари с това несравнимо щастие!
Дано Бог дари всички Вас с него/ако вече не го е направил/!!!

п.с.Доста се отплеснах,но исках да споделя какво беше положението при нас относно повечето въпроси,които вълнуват хората в това положение.Дано написаното от мен вдъхне кураж на всички,които се двоумят дали наистина са готови.Още веднъж успех на всички!

Виж целия пост
# 134
ksd_g нищо повече не мога да кажа освен едно голямо БРАВО за теб и за съпруга ти!!!Дай боже всеки му такъв късмет като вашия!!! Hug   bouquet  Hug   bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия