Само на мен ли ми тежи работата? Работихте ли по време на бременността?

работех до 2 седмици преди термина ми. част от последните два месеца бях на половин ден и това беше. не мисля, че при липса на проблеми с бременността е по-добре да се заседи бременната вкъщи. движението, разнообразието, общуването, дори определена доза стрес не са за пренебрегване, все пак след раждането няма много време за първите три, а четвъртото е в повече  ако обаче можеш да си осигуриш забавно и разнообразно ежедневие и в болнични, давай  аз лично се почувствах по-уморена отведнъж точно когато си останах вкъщи , някак си се отпуснах и ме захлупи бременността 

Kia и Lazy Lady, освен искрено да ви съчувствам друго не се сещам. Виждам по линийките, че доста сте напреднали в бременността. Аз с моята скромна 18 седмица направо трябва да си замълча. Но не се срамувам от това, че си мързелувам в къщи. Много ми е добре даже. Щастлива съм от факта, че нямах аз грижата с намиране на заместник за моето място в работата. А и от там ми дават пълното право да съм в болничен от момента, в който разбера, че съм бременна. Дано да са повече щастливките като мен. Лека бременност и леко раждане и на двечките.

Работих до към 6-тия месец и вече накрая едва издържах.

Работих до края на седмия и накрая беше много трудно. Щом не се чувстваш добре спирсй. Няма да ти е скучно. Ще се разхождаш и други такива и най-вече ще се наспиш, че после няма такава екстра 
Успех!

Аз работих до последно.Имах лека бременност и всеки ден пътувах по 16 километра в едната посока до работата,но сега като се сетя си мисля че съм луда.Учителка съм.Работата ми не изисква физически труд,но изисква здрави нерви,особено в днешно време.

Не ми тежеше. Работих почти до края. Излязох в болнични 3 седмици преди да родя. Карах и колата - никакви грижи.

И с двете бремености работех до 7-ми месец и съжалявам.Тежеше ми, имаше много негативни емоции, затова ако имаш възможност ползвай отпуски, болничини и т.н.С чиста съвест си почивай и си бременей спокойно.

Не мисля, че съм за съчувстване. Ако си видяла първия от двата ми по-горни постинга ще видиш, че си ходя на работа в колкото часа сама реша, излизам си и се разхождам, когато и по колкото си искам, вечер ме карат да си тръгвам по-рано. Махнаха ме от дневните и неделните дежурства преди да съм поискала това.
Не се вживявам в работата си сега. Журналистка съм. За първи път в живота ми не ми пука дали ще закъснея за събитие - винаги някой колега/колежка ще ми разкаже какво съм изпуснала; не ме вълнуват особено новините и т.н. Просто си върша работата без да влагам много старание, за разлика от преди. А и не съм от хората, които могат да стоят на едно място. През януари бях 2 седмици в отпуск и в средата на втората почна да ми доскучава. Не мисля, че бих се чувствала по-добре, ако си седя вкъщи, въпреки че повечето ми приятелки са с ненормирано работно време и бихме могли да се виждаме понякога и през деня.
Щом ти се чувстваш добре вкъщи - ок, почивай си. Изборът си е твой. И не трябва да се срамуваш. Няма нищо срамно. Не ме съжалявай, защото аз ходя на работа. Изборът си е мой. Можех и аз да си карам бременността в болнични... Но, не искам да ползвам болнични без показания за това, за да не получавам по-малко обезщетение. Защо ли? Ами, защото сме под наем, изплащаме голям заем, а през август-септември ще тегля и ипотека за жилището ни, което се строи. Ако не се чувствах добре, щях да кажа: "Майната им на парите." Но засега нямам причина да го правя...   
Лека бременност и на теб! 

Работих до последно - тоест до петък, а в неделя родих . Иначе в понеделник пак трабваше да съм на работа. 

Работех до последно и по много. Но просто имах късмета да карам много лека бременност. От друга страна като се замисля, така ме беше завъртяла вихрушката, че нямах капка свободно време за себе си, да помечтая дори за бъдещото тогава бебче. А май почти никой работодател не заслужава чак такова отдаване. Още повече, щом не се чувстваш добре, почивай си, стой си вкъщи, наслаждавай се на спокойствието. Като ти доскучее ходи на кафета и разходки с приятелки. Не мисля, че трябва да чувстваш вина. 

Пожелавам ти лека бременност и здраво бебче на финала!

Работих до началото на 3-я месец.

Аз работих почти до последно. Бях излязла в болнични, но пак ходех на работа, защото се чувствах чудесно. Лошото беше, че работата ми е много отдалечена и затова спрях да работа около две седмици преди термина. Иначе изкарах изключително лека бременност, като изключим първите три месеца с прилошаването и повръщането.
А щом ти не се чувстваш добре, спри да ходиш на работа и се грижи за себе си. Наслаждавай се на бременността си, още повече, че сега настъпват хубави топли месеци. Възползвай се.

Работих почти до последно.Почти не ми тежеше с изключение на подутите крака.Постоянно ми се искаше да ги вдигна някъде.

Аз също смятах да работя до последно, но като се гледам едва ли ще устискам.
До четвътри месец включително съм повръщала и съм изкарала без нито 1 ден болничен.
Повръщането спря, но като цяло вече много ми тежи да ходя на работа.
Много ми е нервно и напрегнато на работа.А и тук изобщо не ми влизат в положението на бременна и ме товарят ли товарят.
Като мине Великден, след почивката вероятно ще започна да си предавам работата и началото на юни си вземам отпуската и изчезвам.

Ходих на работа до 8 - мият месец.....лошо ми беше до 4 - тият.....но някак си се справих, беше ми приятно да ходя на работа. Не съм от хората, които могат по-цял ден да си лежат и да не правят нищо. Просто не ме свърта на едно място. Но твоят случай е по-различен. Щом не се чувстваш добре, по-добре е да си останеш вкъщи и да си почиваш. Ще си почиваш, ще излизаш на разходки, ще ходиш по магазините да си харесваш разни работи за бебчо и така ще ти минава времето. Точно сега трябва да си спокойна и да се чувстваш добре.