Общувате ли с мъжете си, а ако не това приитеснява ли ви?

  • 3 097
  • 40
# 15
NikiFin проблем наистина няма(поне не сериозен).Мълчи му се на човека-нека си мълчи.Навярно е период.В крайна сметка нито ти изневерява, нито те тормози.Не обръщай внимание на неща, които ти вгорчават живота.Не иска да говори-просто го прегърни и си помълчете заедно.От опит ти казвам, че понякога мълчанието казва много повече от безцелен разговор тип говорим, колкото да не си мълчим.Приеми го такъв какъвто е.Добър или лош-той е човекът до теб.Бъди много ,много щастлива   bouquet
Виж целия пост
# 16
Шарен свят  Thinking Ние пък много обичаме с мойто мъж да си мълчим на разни теми!Знаете ли колко неща си казваме така...Няма нищо лошо в мълчанието,особено след дълъг, натоварен  ден Rolling Eyes
Виж целия пост
# 17
Това име Мона май по северните страни е доста популярно. Била съм в Швеция и там познавах една Мона  Mr. Green

А вие излизате ли навън сами? Пишеш че имаш бавачка. Незнам какво работи мъжа ти , но поне през уикенда можете да отидете някъде сами - ако ще и на кино. После ще обсъждате филма.  Popcorn
Мисля че трябва да си създадете някакви теми за разговор извън децата, пък и както пише по-нагоре - като свикне веднъж и току виж му станало хубаво  Mr. Green

Не ти ли е хрумвало че може би не се сеща какви теми да подхване...особено ако си е мълчалив по природа.
Иначе жените наистина сме по-различни  Flutter Не спирам да говоря вкъщи за работа - нараво мед ми капе от сърцето   Blush
Виж целия пост
# 18
NikiFin  да аз приличам на мъж ти,именно за това ти пиша сякаш от другата гледна точка и защото ме изненадаха първите две мнения ,които получи.Аз обичам мъжа си много,но не винаги ми се говори.Уморена съм от цялото внимание ,което изисква от мен детето ,мъж ми също ме обсебва и ми се иска мааааалко да остана с моите интереси и мисли,ако че ги обичам повече от себе си и двамата.
Наистина може да е до темперамент. Ние сме наопаки - лаляме си непрекъснато и за всичко, понякога ме болят ушите от слушалките. Ужасяващо различни сме, караме се много, но и нокът да си счупя, милото веднага е уведомен, да му се пусне бримка на тениската - аз съм информирана и това ни прави много близки, аз не мога без него, той не може без мен. И целта не е да правим нещо един за друг /аз не очаквам да ми оправи маникюра, нито той да му зашия тениската/, а да си комуникираме, да си споделяме и да сме аз и той за всичко и срещу всичко.
Малко се отплеснах  Blush Идеята ми беше, че можеш да опиташ да го интригуваш с някои малки злободневни нещица, да свикне да ти чува гласа по всяко време и за всичко, да знае че дори и да не ти е интересно нещо, участваш в разговора за да споделите темата и т.н. Опитай! Както казват хората: Най-много пък да не се получи   bouquet

Ако наистина мъж ти прилича на мен този съвет не е добър.Моя мъж, като ме занимае с подобни неща  от сорта на дадения пример със скъсана тениска откачам.За мен това са битовизми и скучни неща,които не трябва да се коментират,мързи ме да говоря за такива неща,не ги мисля,минават покрай мен Crazy
Виж целия пост
# 19
В интерес на истината и мъжът ми не е от приказливите когато ходи на работа.
Работи много, връща се капнал, иска да се навечеря, да гледа нещо разтоварващо с което да си почине. Говорим кратко как е минал деня на всеки от нас, занимава се малко с детето и бързо си ляга.
Друго е когато е в отпуска, или излезем без детето. Тогава е съвсем друг, държи се както в началото на връзката ни.
За това, всичко което си написала го приемам по-нормално. Явно човекът е изморен и иска да си почине, да не говори за работа, да не те натоварва. Моят съпруг говори за работа, само ако денят му е бил страхотен. Ако е бил обикновен - значи няма нищо за казване, ако е бил лош - иска по-бързо да го забрави.
Ако можете, отидете някъде - на вечеря, на кино....някъде само двамата. Ако и тогава така мълчи, вече е е притеснително.
Виж целия пост
# 20
Мисля че характера на съпруга ти си е такъв, все пак можеш много неща да направиш за себе си, за да се чувставаш по-добре.
Например да започнеш работа дори и на непълен работен ден, така ще осмислиш ежедневието си и ще попаднеш в среда различна от семейната. Ако не искаш може на някакви курсове да се запишеш.
За вкъщи си намери хоби, което да ти е интересно и да те ангажира докато съпругът ти си гледа телевизия. Намери си и приятелки с които да излизаш.

Виж целия пост
# 21
Ние с моя мъж много си говорим,ама много.И когато сме на работа поне по 3пъти се чуваме,че винаги има нещо да си кажем.
Виж целия пост
# 22
Олинце , разсъждаваш много правилно.
Arizona, проблемът ми не е, че няма с кой да изляза или не мога да си намеря с какво да се забавлявам - по-скоро нямам време за никой и за нищо покрай толкова бебета. Поне с мъжа си да си приказвам. Той наистина си е такъв, не е приказлив, а ако говори или е наистина нещо мноооого важно и умно да каже или говори общи безинтересни приказки колко да си каже нещо. Аз второто не го обичам, а за първото не ми стига акъла  Joy Не бе базикам се, всъщност си мисля, че все важни и умни неща казвам, но той странно защо не ги намира за такива. Той има жените за тъпи и скучни и явно и аз съм в кюпа. Изключение прави само мамата му  #2gunfire
Виж целия пост
# 23
 Embarassed честно казано, по-скоро не.  Confused

и незнам защо, но не намирам нищо притеснително - съвсем нормално семейство сме си, просто не обичаме много да се ангажираме един друг, обичаме така да мълчим и да гледаме през терасата ... и двамата.

по-лесно общувам с други хора.
Виж целия пост
# 24
общуваме на 100%
а и до такава степен се познаваме, че не е и нужно да казваме на кой какво му е

смятам, че общуването е нещо много важно
и че НЕобщуването отчуждава
Виж целия пост
# 25
когато ти е трудно да намериш интересна тема за разговор, а искаш да комуникираш, а мъжът ти си мълчи - предложи му да поиграете на някаква игра: не се сърди човече, карти, шах, табла - ти си знаеш най-добре какво харесва. И така с играта ще си поговорите естествено, без да се мислят теми. Освен игрите, шегите винаги вършат страхотна работа. Шегувай се с него, черен, бял - хуморът прави чудеса. А ако му се мълчи въпреки всичко - запали свещи и си помълчете заедно на свещи и хубава музика.   bouquet
Виж целия пост
# 26
просто го прегърни и си помълчете заедно.

  И аз мисля така. Гушкането е много важна част в близостта. За мълчаливите е по-важна и от думите. Ако не си говриш с някого дълго време, а всяка вечер си лежите прегърнати можеш да научиш толкова много неща!
  Във всяка двойка има някакви различия, тези са вашите. Използвай ги за да ви приближат, а не да ви отдалечат.
 
Виж целия пост
# 27
NikiFin,мисля ,че от всички изказали мнение тук,аз те разбирам най -много.Всичко,което си написала се отнася 1:1 за моят брак,много по -дълъг от твоя и със скандинавец. TiredВсе едно аз съм написала този постинг,кимам на всяко изречение.Проблемът не е в теб,а в гадния им манталитет. #2gunfire
А към другите ,които са дали мнение :ако не сте живяли със скандинавски мъж ви е бедна фантазията да си представите този тип брак,затова съветите ,колкото и да са добронамерени не помагат,уви. Confused Sad
Вес,ние се знаем с теб от друга тема Laughing,но може би сега може да ти стане ясно моето киснене там вечер. Wink
Виж целия пост
# 28
Иначе в началото не беше такъв, но вече си мисля, че изкуствено е бил различен докато ме спечели. него. Той предпочита леки разговори за отмора, не обича да навлиза в спорове, докато аз не съм от хората, които си губят времето в леки разговори . Но чак пък това да доведе до пълно мълчание... Говорим си за децата, кое кво направило, но то не е много и като цяло в повечето време си мълчим - направо ако не са децата да вдигат шум или да си кажем някоя дума покрай тук ще е гробно мълчание. .
И моят в началото не беше такъв,може да се  е преструвал.  Mr. GreenИ когато дискутираме нещо мисли ,че му се карам.
На него му дай леки разговори,а проблемите се правим ,че ги няма.Тоест когато има проблем не се говори за него,а се мълчи,като се надява да изчезне,да,ама не. Close
Виж целия пост
# 29
Агенткa-007, аз пък от твоя страна съм съгласна за относно проблемите и отношението на скандинавеца към тях. Но понеже не съм била женена за българин и не знам как се живее с такова животно и дали е по-различно. Датчаните приемат проблемите като част от живота и изобщо не се впечатляват от тях. Дори най-големите трагедии ги приемат адски хладнокръвно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия