Ако можеше татко да ме види булка, да ме види с коремче, да си види внучето и най - вече да ме види с тога и диплома в ръка. Щеше да бъде много щастлив, а аз два пъти повече. 
Виж целия пост
"Ако можеше да ме види"
- Публикувана: 20 апр. 2008, 23:13 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2008, 10:32 ч.
# 45
22 апр. 2008, 20:03 ч.
# 46
22 апр. 2008, 21:27 ч.
Винаги съм искала дядо ми да ме види на бала,като булка,вече и двамата си правнуци
но уви това не се случи.Баба ми поне успя да види първото си пра внуче
Виж целия пост
но уви това не се случи.Баба ми поне успя да види първото си пра внуче
# 47
23 апр. 2008, 07:35 ч.
не искам да ме вижда... искам да седне пак на фотьойла, аз да се покатеря на облегалката, да си легна на рамото му и татко да ми каже, че всичко, всичко ще бъде както си го мечтая, че той ми обещава всичко да е наред
Виж целия пост
# 48
23 апр. 2008, 12:33 ч.
И аз много бих искала татко да присъстваше на сватбата ми. Той толкова искаше да направим сватба с мъжа ми, а ние се оправдавахме с липсата на пари. И така баща ми си отиде от този свят, без да ме види булка. Да не говорим, колко щастлив щеше да бъде да види и поредното си внуче, но вече от мен, а не от брат ми.
Виж целия пост
# 49
23 апр. 2008, 15:43 ч.
Щом този човек е толкова важен за теб,
повярвай той ще бъде с теб. И е с теб.
Може да те види, само ти него не.
Не се натъжавай, защото хората които най-много
ни липсват, защото са били едни от най-специалните
в живота ни, винаги са до нас.
Бдят над нас и ни пазят.
Моята баба си отиде преди 8г. Колко неща не
можа приживе да сподели с нас, но вярвам,
че тя знае и вижда всичко, което се случи.
Винаги, когато ми е трудно или ме е страх,
си мисля за нея и я моля да дойде да ми помогне.
Да ме пази. Не я виждам, понякога не я усещам,
но знам че е до мен.
Прегръщам те!
Виж целия пост
повярвай той ще бъде с теб. И е с теб.
Може да те види, само ти него не.
Не се натъжавай, защото хората които най-много
ни липсват, защото са били едни от най-специалните
в живота ни, винаги са до нас.
Бдят над нас и ни пазят.
Моята баба си отиде преди 8г. Колко неща не
можа приживе да сподели с нас, но вярвам,
че тя знае и вижда всичко, което се случи.
Винаги, когато ми е трудно или ме е страх,
си мисля за нея и я моля да дойде да ми помогне.
Да ме пази. Не я виждам, понякога не я усещам,
но знам че е до мен.
Прегръщам те!
# 50
23 апр. 2008, 16:30 ч.
Дядо ми почина преди 4 години.Много си го обичах,винаги ми е помагал.Понякога и аз си мисля какво би било ако беше сега сред нас и колко щеше да се радва на правнучето,което така и не видя Горе главата и бъди смела,защото който близък човек да си загубила,знай че той те гледа от горе и макар и духом ще бъде с теб на такъв важен момент 
Виж целия пост
Горе главата и бъди смела,защото който близък човек да си загубила,знай че той те гледа от горе и макар и духом ще бъде с теб на такъв важен момент
# 51
23 апр. 2008, 16:31 ч.
Да,аз съм сигурна,че вижда. Но исках да погледна в неговите очи,когато ме види.
Виж целия пост
# 52
23 апр. 2008, 16:44 ч.
Щеше да намериш в очите му нежност. Като чета постингите ти по темата...това ми идва най-напред на ум.
Утре ми е рожденият ден, не ме натъжавай повече.
Виж целия пост
Утре ми е рожденият ден, не ме натъжавай повече.
# 53
23 апр. 2008, 17:38 ч.
Виж целия пост
Да,аз съм сигурна,че вижда. Но исках да погледна в неговите очи,когато ме види.
# 54
23 апр. 2008, 22:03 ч.
Единият ми дядо успя да види за кратко правнука си- почина точно преди кръщенето. Нямаше как да отменим всичко в последния момент. Той никога не научи, че има още 2 правнука и една правнучка. Баба ми - неговата жена също, макар и починала 4 години след него. Те видяха само мен булка. Не видяха сестра ми, не видяха другите си двама внуци на сватбите им.
Другата ми баба никога не видя на живо двамата си правнуци, радваше им се само на снимка на хиляди километри от нас. Не видя сестра ми булка, не разбра, че тя има момиченце...
Ако можеше баба да ме види сега- нейната принцеса Турандот, както ми викаше тя. Дори не можах да присъствам на погребението и. Видях снимки, но я помня такава, каквато беше приживе.
Имам ужасното опасение, че никога повече няма да видя и другия си, все още жив дядо (дано е жив и здрав още дълго време). Живее много далеч от нас. Малко се отклоних от темата, но няма да забравя разплаканите му очи, когато ми каза, че вероятно повече няма да ни види никога. За съжаление, аз не вярвам, че ни виждат.
Разплакахте ме, момичета.
Виж целия пост
Другата ми баба никога не видя на живо двамата си правнуци, радваше им се само на снимка на хиляди километри от нас. Не видя сестра ми булка, не разбра, че тя има момиченце...
Ако можеше баба да ме види сега- нейната принцеса Турандот, както ми викаше тя. Дори не можах да присъствам на погребението и. Видях снимки, но я помня такава, каквато беше приживе.
Имам ужасното опасение, че никога повече няма да видя и другия си, все още жив дядо (дано е жив и здрав още дълго време). Живее много далеч от нас. Малко се отклоних от темата, но няма да забравя разплаканите му очи, когато ми каза, че вероятно повече няма да ни види никога. За съжаление, аз не вярвам, че ни виждат.
Разплакахте ме, момичета.
# 55
23 апр. 2008, 22:22 ч.
Както писах по-горе в темата аз съм загубила много близък човек.
На днешната дата преди 4 години.
Днес имах много успешен ден- случи се нещо дългоочаквано.
Валеше дъжд, слязох от колата и тичешком отидох до черквата, за да и запаля свещичка.
Там само си казах "Дано сега ме виждаш, защото знам, че много ми се радваш!"
Ех, ако можеше да ме види....
Тази тема пак ме здуха....
Виж целия пост
На днешната дата преди 4 години.
Днес имах много успешен ден- случи се нещо дългоочаквано.
Валеше дъжд, слязох от колата и тичешком отидох до черквата, за да и запаля свещичка.
Там само си казах "Дано сега ме виждаш, защото знам, че много ми се радваш!"
Ех, ако можеше да ме види....
Тази тема пак ме здуха....
# 56
23 апр. 2008, 23:03 ч.
Много тъжна тема...
Миналата година баща ми почина съвсем неочаквано - 4-ри дни преди сина ми да навърши 2 години, и 22 дена преди бала на сестра ми...и без да разбере, че я приеха да следва там, където искаше...
Липсва ми много...безумно много...
Времето минава, но то не ме отдалечава от него...!
Липсваш ни много, татенце!
Ах`не, прегръщам те силно!
Виж целия пост
Миналата година баща ми почина съвсем неочаквано - 4-ри дни преди сина ми да навърши 2 години, и 22 дена преди бала на сестра ми...и без да разбере, че я приеха да следва там, където искаше...
Липсва ми много...безумно много...
Времето минава, но то не ме отдалечава от него...!
Липсваш ни много, татенце!
Ах`не, прегръщам те силно!
# 58
23 апр. 2008, 23:32 ч.
Знам, че ме вижда, че се радва и тъгува с мен. Липсва ми.... Знае, че където и да съм по света, винаги намирам местенце да запаля свещичка и да кажа "ОБИЧАМ ТЕ". Просто ужасно ми се иска да видя пак тази усмивка и да докосна тази ръка... 
Виж целия пост
# 59
24 апр. 2008, 00:44 ч.
моя татко почина преди почти 9 години...
точно сега имам нужда не само да ме види , а и да ме прегърне и утеши, точно сега адски много ми липсва и усещам почти физическа болка от липсата му ... преди седмица го сънувах , че е прегърнал бебето което изгубих ... дано се грижат добре един за друг
Виж целия пост
точно сега имам нужда не само да ме види , а и да ме прегърне и утеши, точно сега адски много ми липсва и усещам почти физическа болка от липсата му ... преди седмица го сънувах , че е прегърнал бебето което изгубих ... дано се грижат добре един за друг
Препоръчани теми