"Ако можеше да ме види"

  • 5 638
  • 87
# 60
Преди 7 месеца почина детенцето ми,а аз все още се опитвам да отворя очи и да се събудя от този кошмар.Толкова много се промених за това време и външно,и вътрешно,че постоянно си казвам.."Ако можеше да ме види Коки,дали изобщо ще ме познае?"...притеснявам се,че ако можеше да ме види(всъщност сигурна съм,че ме вижда),ще е много тъжен и се опитвам,заради него да съм силна,макар и да не успявам.
И понеже знам,че той ме вижда и винаги е с мен,бих искала аз да имам сетивата да го видя...да разбера,че е добре,че не му липсва нищо,че не го боли вече,дали ми се сърди,че не можах да му помогна,дали ме обвинява,че не намирам сили да продължа без него...Просто искам да е с мен!
Виж целия пост
# 61
Щях да се изкажа и аз, но след думите на Искрица надежда всичко ми преседна ...
Виж целия пост
# 62
 ах-Не ,  преди по-малко от месец почина приятелят ми  Cry  Flowers Rose :rose ... страшно много ми липсва, пак се разплаках ще пиша после ...
Виж целия пост
# 63
За пореден път и аз се разплаках, докато чета темата.
Изгубих баща си през януари.Още не мога да свикна с мисълта, че го няма и няма да го видя повече.
Когато ми стане много мъчно си казвам това: "Тати ме гледа и не иска да ме вижда разплакана." По някакъв начин си налагам да спра сълзите. И винаги, когато постигна някакъв успех съм сигурна, че той ме вижда и се радва и тогава си казвам: "Ето, това е факт, благодарение на теб, на всичко което си направил за мен". Hug
Виж целия пост
# 64
 Rolling Eyes Виждам,че на много хора темата въздейства, има много и които скоро са загубили близък. Човекът,за когото пуснах темата,не е между живите от 4 години. Искам да ви кажа,че болката намалява,но споменът си остава. Само кураж.  Hug 
Съжалявам за негативните емоции,които предизвиквам у вас.
Виж целия пост
# 65
Преди 7 месеца почина детенцето ми,а аз все още се опитвам да отворя очи и да се събудя от този кошмар.Толкова много се промених за това време и външно,и вътрешно,че постоянно си казвам.."Ако можеше да ме види Коки,дали изобщо ще ме познае?"...притеснявам се,че ако можеше да ме види(всъщност сигурна съм,че ме вижда),ще е много тъжен и се опитвам,заради него да съм силна,макар и да не успявам.
И понеже знам,че той ме вижда и винаги е с мен,бих искала аз да имам сетивата да го видя...да разбера,че е добре,че не му липсва нищо,че не го боли вече,дали ми се сърди,че не можах да му помогна,дали ме обвинява,че не намирам сили да продължа без него...Просто искам да е с мен!
 
  Наистина не мога да си представя как се преживява подобна загуба!Това е най-голямото нещастие ,което може да се случи на една майка! Дълбоко и най-искрено ти съчувствам! smile3518
Виж целия пост
# 66

  Наистина не мога да си представя как се преживява подобна загуба!Това е най-голямото нещастие ,което може да се случи на една майка! Дълбоко и най-искрено ти съчувствам! smile3518

radivdani  точно тази загуба не се преживява, налага се да свикнеш да живееш с мъката и с болката, а никой не заслужава точно такава болка
Виж целия пост
# 67
Преди 7 месеца почина детенцето ми,а аз все още се опитвам да отворя очи и да се събудя от този кошмар.Толкова много се промених за това време и външно,и вътрешно,че постоянно си казвам.."Ако можеше да ме види Коки,дали изобщо ще ме познае?"...притеснявам се,че ако можеше да ме види(всъщност сигурна съм,че ме вижда),ще е много тъжен и се опитвам,заради него да съм силна,макар и да не успявам.
И понеже знам,че той ме вижда и винаги е с мен,бих искала аз да имам сетивата да го видя...да разбера,че е добре,че не му липсва нищо,че не го боли вече,дали ми се сърди,че не можах да му помогна,дали ме обвинява,че не намирам сили да продължа без него...Просто искам да е с мен!
iskrica_nadejda, Hug!
Виж целия пост
# 68
Ако можеше да ме види,  ако можех аз сега да видя него . Изминаха  8 мес откакто изгубих моето второ дете.  Беше с мен само 5 дни от своя кратък и мъчителен живот . Ако можеше да види сега братчето си ,ако можеше да види баща си и ако можеше да види и мен -неговата майка  ,но неможе  ,няма го  далече  е от нас .Остави ни тримата сами с болка в сърцата .
Виж целия пост
# 69
Искрице  Hug
Бих искала моят дядо да беше с мен, когато се омъжих, когато родих синът си, когато си купихме и подредихме домът си, бих искала да беше с нас на всички семейни събирания и да ми се радва. Няма човек, който така искрено да показва обичта си към мен, както него  Cry
Липсваш ми, деденце  Hug
Виж целия пост
# 70
Има един човек, за когото ежедневно си казвам: "Ех, ако можех да я видя!". Иска ми се да видя мама, поне още веднъж. Не знам дали аз й липсвам, но тя на мен - ужасно. Затова искам аз да мога да я видя.
и аз се чувствам по същия начин вече толкова мн години,а сега наскоро изгубих още един мн близък човек за мен,не намирам думи да се изразя,може би ми е още рано да говоря за това Cry
Виж целия пост
# 71
Мама много ми липсва ,но и дядо и баба.Но когато човек е изправен пред нов избор или ново начало винаги иска да го сподели с най-любимите си хора.Това е нормално.Много често си мисля за тях и ще продължавам.

Да и аз искам Мама да види, че внучките й са пораснали.
Баба и Дядо така и не можаха да ме видят булка, а цял живот си мечтаеха за това.
Вуйна ми също много ми липсва.
Бих искала понякога да си мисля, че ме виждат Cry
Виж целия пост
# 72
Бъди сигурна, че те "виждат" Peace
 CryБаща ми почина година преди да завърша средното си образование..., но винаги във важни за мен моменти го сънувам и съм убедена, че ми дава сили да продължа. Излишно е да казвам, колко ми липсва, че винаги се просълзявам, когато видя дядо и внуче...
Виж целия пост
# 73
Явно е заложено в нас,да искаме да зарадваме близките си,дори и вече не сред нас.
Често си казвам "ако можеха баба и дядо да ме видят вишиска,да видят сестра ми инженер,да видят правнука си,щяха да са най-щастливите хора на света".Но съм сигурна,че от някъде там ни виждат,само ние не можем да ги видим. Cry
Виж целия пост
# 74
Искам да кажа нещо хубаво.
Татко видя:
Моя бал.
Моята сватба.
Дъщеря ми.
Сина ми(който носи неговото име)
Татко е болен от рак,умира,но аз и децата сме до него и ни вижда
и го обичаме
и го подкрепяме.
Той се бори
бори се заради нас
Бори се да види внуците си малко по големички
И всеки ден е подарък от Бог
И съм благодарна,че татко още е сред нас
Обичам те татко!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия