Поредната жестока катастрофа

 
Страх ме е.
Все си мисля, че аз и хората около мен, които обичам дадохме своето в тази ужасна, черна статистика.
Но знам че не е така, че гаранция за това няма... И всеки път като чуя нещо такова, сърцето ми се свива, и знам, че на пътя просто сме на война.
 

УЖАС,вече  ме е страх да пътувам,дори да си караш спокойно,няма гаранция,че някой без мозък каращ със бясна скорост няма да се блъсне в теб!!!А това вече е ежедневие!!!

от вчера мисля как да озаглавя нова тема за тези катастрофи.всеки понеделник със страх пускам телевизора или радиото.не че през работните дни има по-малко жертви,но в почивните дни ,просто е кошмар.
ХОРА,ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ НЕЩО.ГУБИМ БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ,ВРЕМЕТО НЕ ЛЕКУВА,МЪКАТА ЗАДУША.

Миналото лято, дъщеря ми беше на 9 месеца, та майка ми предложи да я гледа една вечер, да можем ние с мъжа ми малко да излезнем, да се повеселим. Чудехме се какво да правим и накрая решихме да преспим една вечер на манастира "Седемте Престола". Тръгнахме без да познаваме пътя. Доста време пътувахме и се чудехме дали не сме объркали пътя, стигнахме до искърското дефиле, направихме ляв завой, следваше прав участък, беше вече сумрачно и карахме на къси, до момента, в който пред нас излезе една купчина - 5-6 метра, колата се обърна на таван, за мое нещастие шибидахът беше отворен, ръката ми мина през него. В следващия момент гледах навсякъде кръв и не знаех какво става. Дойде линейка, откара ме в местната болница, вътре мизерия, почти нищо нямаше. Направиха ми превръзка на живо и ме пратиха да си ходя в София, че не можеха да се погрижат (уж нищо ми нямало, ама май пластика ще се наложи). Лежах 3 седмици в Пирогов, наистина наложи се пластика, а после и втора операция. Най-тежкото беше, че като се прибрах, дъщеря ми не ме позна, плачеше от мен. Това беше най-кошмарният период в живота ми.
По-фрапиращото, е че местните се опитаха да прикрият случая, в това число катаджии, само и само да не заведа дело, но аз разбира се заведох. На въпросното място (имало е свлачище, поради което пада мантинелата и какво, какво да измислят, изсипват две камари чакъл, камъни, пясък) нямаше табели или знаци, нито ограждение. Купчините още си стоят, но ще съдя тъпата държава до дупка за нанесените ми нематериални щети.

Какво да направим?! Как да втълпиш на тъпия тежкар на кормилото на гъзарското возило, че колата не е за фукня, най-малкото по пътищата?! Все бързат! Закъде бързат толкова? Не че имат работа, важното е да се изтежкарят! Такива, а за съжаление те стават все повече, нямат нито акъл, нито отговорност към себе си и другите, нито пък инстинкт за самосъхранение. И се мислят за богове - на всички други може да се случи нещастие, но не и на тях. Знаеш ли колко пъти ми е идвало да измъкна някой такъв от колата и да му набия канчето?! Ама така да го сритам, че да не помисли повече за скорост над 60 км.  

Сърбят ме пръстите да попитам какъв е смисълът от пускането на подобни теми, някакъв вид удовлетворение ли носят?
П.П. Загубила съм достатъчно близки хора при катастрофи.

Вероятно. Нали първата крачка при преодоляването на стрес било да говориш за него...

Съжалявам за близките ти.

Не, нямах предвид конкретно тази тема, просто беше най-отгоре в списъка с темите за катастрофи В случая разбирам авторката, изживяла е стрес от видяното. Говоря по-скоро за типа "Чух по телевизията/прочетох във вестника за...". Изобщо, за темите, съобщаващи лоша новина.

Е сега пък и ти, все пак форума е "Клюкарник", а ние българите минаваме за доста черногледи. Нормално е и очакването ти.

Страшно е
Днес и ние имахме инцидент на Симеоновско шосе... Защо всички карат така, сякаш улицата е само тяхна, комплекси ли избиват?! Елементарна култура на движението по пътищата няма у нас. За съжаление цената е много невинни жертви

Всичко е следствие от ширещото се беззаконие и безнаказаност. Това комбинирано с мощна голяма кола вече води до едно поведение на пътя на което всички ставаме ежедневно свидетели.
В добавка идват и скапаните пътищата в милата ни татковина. Пътища като за 60-те и 70-те на миналия век. Тесни, криви, със завои.
Напоследък като карам винаги съм нащрек - да не се случи нещо. Гледам да се пазя предимно.

Основния проблем е в това ,че нивото на курсовете е ниско.А и не е трудно човек да си уреди безпроблемно взимане на изпита за книжка.
По - добре да се заплатят повече пари ,като такса за курсовете ,но срещу повече часове зад волана с инструктор ,отколкото да се плаща с живот.
Не мисля ,че качеството на  шофьорските курсове е такова каквото преди 15 години.

БИТКА СЛЕД БИТКА И БЕЗ ПОБЕДИТЕЛ!!!!

Е, това е основния проблем - чувството за безнаказаност. И не е необходимо колата да бъде мощна. Катастрофите се правят не от колите, а от шофьорите.
Що се отнася до пътищата, те също са предпоставка, но не и основна причина за войната по пътищата.