Вече ми дойде до гуша от лошотията и простотията.
Още като бях бременна никой не ми е правил място в трамвая,нито на опашките в магазините,да не говорим,че в Метро 1-2 пъти припадах и сядах на земята до касите и пак си чакахме реда.
В 8-мия месец в кварталното магазинче тъкмо взимам последните 3 банана и някаква лелка,която си слагаше ябълки ми заяви,че тя щяла да ги вземе след като си сложи ябълки.Много ми се извинява,много съжалява,но не се сети да ми даде да си купя поне 1 от трите банана.
Като родих и ходя с бебка на пазар или да плащам сметки,пак си чакам реда,нищо,че едва я нося.
Поредната простотия ми се случи днес в полоклиниката.Нямаме рампа и си качих количката по стълбите с една ръка,а в другата държах бебка.Нямаше никой наоколо,който да помоля за помощ.На тръгване пак се повтаря процедурата,но в това време излезе една жена на средна възраст.В момента,в който ме видя,се върна обратно вътре и надничаше от вратата кога ще сляза.Като слязох си излезе и застана пред входа,явно да чака някой. Много ми стана обидно,криво и се ядосах,но както и във всички останали случаи си замълчах,може би от прекалено добро възпитание.
Та тука няма въпроси,няма отговори.
Възмутена съм от начина,по който днес се отнасят с бременните и с майките с малки деца.
Най-лошото е,че няма какво да се направи.Никой не може да повлияе на другия,но просто е жалко...Вместо да ставаме по-добри и да помагаме с елементарни неща,ние правим обратното...
Тъжно е!