Ох, ма ко, Diana D .... 
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 10 982
7 фев. 2017, 18:27 ч.
Понякога изпускам някакви неща през терасата.Преди 2-3 седмици имам спомен, че докато събирах прането изпуснах едни гащи и мислех да сляза да ги взема.Е, изключила съм на секундата, докато не започна да се топи снега и ги съзрях замръзнали в една пряспа. 
Комичното е , че първия път се опитах да ги измъка, но успях само да ги скъсам.Абе, само за снимка си бях.След още два дни ги "размразих" и полетяха в казана..... 
Виж целия пост
Комичното е , че първия път се опитах да ги измъка, но успях само да ги скъсам.Абе, само за снимка си бях.След още два дни ги "размразих" и полетяха в казана..... 
# 10 983
7 фев. 2017, 18:32 ч.
Diana D, винаги е удоволствие да те чете човек
Така де, и да разменим някое, нали е за малко? В у-ще, градина, ще ги върнем след ден, два
Виж целия пост
Така де, и да разменим някое, нали е за малко? В у-ще, градина, ще ги върнем след ден, два
# 10 984
7 фев. 2017, 18:59 ч.
Diana D .
Интересно ми е,таткото избра ли си друго дете
?
Виж целия пост
.Интересно ми е,таткото избра ли си друго дете
?
# 10 985
7 фев. 2017, 19:49 ч.
Веднъж ми дават в яслата чуждо дете. Аз казвам, че има грешка, не е моето. А учителката: Сигурна ли сте?
Голямото пък беше много стресирано, учителката го бутала да си ходи с други хора.
Виж целия пост
Голямото пък беше много стресирано, учителката го бутала да си ходи с други хора.
# 10 986
7 фев. 2017, 20:59 ч.
ох, таткото загуби говор и картина от моето тъй любезно обслужване, и след като, умряла от срам му обясних къде е неговия Теодор, си тръгна и така истерично се смееше, че сигурно го чуха през 2 квартала
на мен ми се случи случка така в градината- моя син ходеше на ясла и аз й бях директор и работех в групите по възпитателната работа тогава. Той ми вика; "Мамо" и всички след него: "мамо". Когато от големите деца 6-7 броя, включително моя син се местят в една и съща група в градината, вечерта отивам да го взема рано-рано първия ден и като отварям вратата, учителките, които не ни познават още ме накараха да застана на вратата да си ме познае моето детенце. Голяма грешка! Всичките ми яслени пиленца се втурват с боен вик: "Мамо, мамо, вземи ме!", и ме хващат за полите.Учителката се шашардисва напълно - няма как 7 броя 3-годишни да са все мои, ама те убедителни като за Оскар.Все пак пита: "Ама всичките ли са ваши?????" Казвам как са нещата, вземам си моето и тръгвам да излизам и почва кански рев от другите. Наложи ми се да стоя там докато ги прибраха всичките тая вечер- мойте са си, няма да ги оставя да плачат....
Виж целия пост
ох, таткото загуби говор и картина от моето тъй любезно обслужване, и след като, умряла от срам му обясних къде е неговия Теодор, си тръгна и така истерично се смееше, че сигурно го чуха през 2 квартала
Веднъж ми дават в яслата чуждо дете. Аз казвам, че има грешка, не е моето. А учителката: Сигурна ли сте?
Голямото пък беше много стресирано, учителката го бутала да си ходи с други хора.
Голямото пък беше много стресирано, учителката го бутала да си ходи с други хора.
# 10 987
7 фев. 2017, 21:23 ч.
Много сладкооо 
Виж целия пост
Всичките ми яслени пиленца се втурват с боен вик: "Мамо, мамо, вземи ме!", и ме хващат за полите.Учителката се шашардисва напълно - няма как 7 броя 3-годишни да са все мои, ама те убедителни като за Оскар.Все пак пита: "Ама всичките ли са ваши?????" Казвам как са нещата, вземам си моето и тръгвам да излизам и почва кански рев от другите. Наложи ми се да стоя там докато ги прибраха всичките тая вечер- мойте са си, няма да ги оставя да плачат....
# 10 988
7 фев. 2017, 23:00 ч.
На един баща веднъж се наложило да прибере сина си от детската градина. Отишъл той, а учителката го пита:
– Кой е вашият син?
– Че какво значение има, нали утре ще го върна.
Виж целия пост
Diana D, винаги е удоволствие да те чете човек
Така де, и да разменим някое, нали е за малко? В у-ще, градина, ще ги върнем след ден, два
Така де, и да разменим някое, нали е за малко? В у-ще, градина, ще ги върнем след ден, два
На един баща веднъж се наложило да прибере сина си от детската градина. Отишъл той, а учителката го пита:
– Кой е вашият син?
– Че какво значение има, нали утре ще го върна.
# 10 989
8 фев. 2017, 00:09 ч.
Много сладкооо
определено "Мамо" беше за предпочитане пред опитите им да кажат фамилията ми - предишните поколения ме знаеха къде живея- в квартала съм- и винаги като са навън с мама тичат до моята тераса на първия етаж и викат: "Лельо Отровооооо, ко пайш? Ела да си играем" 
Има една друга мунска случка, но не с мен точно- говоря си една привечер навън с бившите колежки от яслата и виждаме, че една от старите ни възпитанички има абитуриентски бал. Гледаме хубавата абитуриентка като картинка и една от лелките казва: Обаче никой не ни кани на бал- като хвърлят памперсите и ни забравят! После започва да разказва с умиление: Помниш ли една сутрин А./абитуриентката/, когато баба й я докара от село на яслата и тя като се наакала и както си седяла отзад в колата вадила и си правила маска на косатааааа, на лицетоооо и баба й я донесе увита в едно одеало от багажника, че няма къде да я пипнеш и аз я мия и съм се заплеснала и тя с ръка маже и по мойта коса..... Поглеждам я казвам: затуй никой не те кани на бал- хубава госпожица гледаш, а за какво се сети....!
Виж целия пост
Всичките ми яслени пиленца се втурват с боен вик: "Мамо, мамо, вземи ме!", и ме хващат за полите.Учителката се шашардисва напълно - няма как 7 броя 3-годишни да са все мои, ама те убедителни като за Оскар.Все пак пита: "Ама всичките ли са ваши?????" Казвам как са нещата, вземам си моето и тръгвам да излизам и почва кански рев от другите. Наложи ми се да стоя там докато ги прибраха всичките тая вечер- мойте са си, няма да ги оставя да плачат....
Има една друга мунска случка, но не с мен точно- говоря си една привечер навън с бившите колежки от яслата и виждаме, че една от старите ни възпитанички има абитуриентски бал. Гледаме хубавата абитуриентка като картинка и една от лелките казва: Обаче никой не ни кани на бал- като хвърлят памперсите и ни забравят! После започва да разказва с умиление: Помниш ли една сутрин А./абитуриентката/, когато баба й я докара от село на яслата и тя като се наакала и както си седяла отзад в колата вадила и си правила маска на косатааааа, на лицетоооо и баба й я донесе увита в едно одеало от багажника, че няма къде да я пипнеш и аз я мия и съм се заплеснала и тя с ръка маже и по мойта коса..... Поглеждам я казвам: затуй никой не те кани на бал- хубава госпожица гледаш, а за какво се сети....!
# 10 990
8 фев. 2017, 00:24 ч.
Това, в комбинация с ника - безценно. 
Виж целия пост
Понякога изпускам някакви неща през терасата.Преди 2-3 седмици имам спомен, че докато събирах прането изпуснах едни гащи и мислех да сляза да ги взема.Е, изключила съм на секундата, докато не започна да се топи снега и ги съзрях замръзнали в една пряспа. Комичното е , че първия път се опитах да ги измъка, но успях само да ги скъсам.Абе, само за снимка си бях.След още два дни ги "размразих" и полетяха в казана.....
Комичното е , че първия път се опитах да ги измъка, но успях само да ги скъсам.Абе, само за снимка си бях.След още два дни ги "размразих" и полетяха в казана.....
# 10 991
8 фев. 2017, 00:26 ч.
Хубави времена са били. Вече липсват такива топли човешки взаимоотношения.
Виж целия пост
предишните поколения ме знаеха къде живея- в квартала съм- и винаги като са навън с мама тичат до моята тераса на първия етаж и викат: "Лельо Отровооооо, ко пайш? Ела да си играем"
# 10 992
8 фев. 2017, 12:01 ч.
ма ко, дано поне гостенчето е подредило играчките. Да го беше строила и чиниите да измие, пералня да пусне😉
Виж целия пост
# 10 993
8 фев. 2017, 12:04 ч.
Това е идея. Ама ни спря топлата вода вчера и още нямаме
Виж целия пост
ма ко, дано поне гостенчето е подредило играчките. Да го беше строила и чиниите да измие, пералня да пусне😉
Това е идея. Ама ни спря топлата вода вчера и още нямаме
# 10 994
8 фев. 2017, 12:38 ч.
вчера ми беше ден! ама ден!
сутринта минавам през кухнята, грабвам кутията с обяда от масата и я мятам със замах в чантата.
миене, ресане, обличане... минавам през кухнята, грабвам кутията с обяда и със замах и без да гледам я мятам в чантата. половинката промърморва нещо от рода на "ама... обяда..." вижда погледа ми и вече по-бодричко казва "добре де, ще имаш да почерпиш колежките". и се започна...
какво искаш да кажеш. че съм дебела ли ли. ...." той разумно замълча.
преди да изляза грабвам плика с боклука и тръгвам за работа.
бодро подминавам контейнерите от нашата страна на блока, после и другите и малко преди да пресека ме засича един съсед, който когато човек е много зает ограничава разговорите до половин час, в други случаи може да откара и повече.
та човекът ме поглежда, ухилва се и пита какво си нося.
обяда - отговарям кратко, та да пресека разговора преди да е почнал.
човека стреснато поглежда към дясната ми ръка, ухилва се още повече и пак пита "обяда ли?"
тогава се усещам да погледна и аз. благодарих, върнах се до контейнера, изхвърлих боклука и на бегом към спирката. и през цялото време се ядосвам, че нещо в раницата ми трака.
стигнах до работата, отворих раницата и ... взела съм и двете кутии, моята и на детето.
това се опитвал да каже миличкият у дома...
Виж целия пост
сутринта минавам през кухнята, грабвам кутията с обяда от масата и я мятам със замах в чантата.
миене, ресане, обличане... минавам през кухнята, грабвам кутията с обяда и със замах и без да гледам я мятам в чантата. половинката промърморва нещо от рода на "ама... обяда..." вижда погледа ми и вече по-бодричко казва "добре де, ще имаш да почерпиш колежките". и се започна...
какво искаш да кажеш. че съм дебела ли ли. ...." той разумно замълча.
преди да изляза грабвам плика с боклука и тръгвам за работа.
бодро подминавам контейнерите от нашата страна на блока, после и другите и малко преди да пресека ме засича един съсед, който когато човек е много зает ограничава разговорите до половин час, в други случаи може да откара и повече.
та човекът ме поглежда, ухилва се и пита какво си нося.
обяда - отговарям кратко, та да пресека разговора преди да е почнал.
човека стреснато поглежда към дясната ми ръка, ухилва се още повече и пак пита "обяда ли?"
тогава се усещам да погледна и аз. благодарих, върнах се до контейнера, изхвърлих боклука и на бегом към спирката. и през цялото време се ядосвам, че нещо в раницата ми трака.
стигнах до работата, отворих раницата и ... взела съм и двете кутии, моята и на детето.
това се опитвал да каже миличкият у дома...
Препоръчани теми