Номинации за най-голяма муня

Муня е госпожата от яслата онзи ден (нова служителка).
Наредила съм се да чакам дребния и тя ме пита за кого. Казвам За Ивайло. След малко се отваря вратата и излиза напълно непознато дете, нищо общо с наш Ивайло. Докато реагирам, вратата се затваря и се гледаме с дребосъка тъпо, а след още 5 секунди той започва да плаче с глас. Звъня и отваря друга жена. Викам Аз да върна това дете, не е мое. Въпрос: Откъде го взехте? Просто да паднеш... Стана ясно какво е станало - не чула Ивайло, а Виктор (?!?), а нали е нова, изобщо не навързва кой родител за кого е  

А вчера пратих виц на колежката от долния етаж като го копирах от нета. После трябваше да пиша официален отговор на един от контрагентите и уж бях копирала нужната информация, а излязъл вица Добре че чета какво пращам, на едно натискане бях от излагация.

Ох,бе!

Муня 40 минути пече вечерята. Попоглеждам я от време на време и все една такава недопечена ми изглежда. Ами преди 5 минути разбрах, че съм включила само едното копче - вентилаторното печене, но не съм се сетила все пак да включа и градусите

Като каза за фурната се сетих преди 2-3години правихме ремонт в хола и останаха да се сложат контактите и ключовете на лампите.
Та едната вечер дойде приятел на ММ, електротехник да ги свърже.
Спря бушона за контактите, остави само да светят лампите за да вижда какво прави.
Беше дошъл със сина си. И аз викам на малкия: "гладен ли си, да ти направя едни сандвичи" детето вика: "да"
Мажа аз едни филии, колбас, кашкавал и слагам във фурната. Отиваме при мъжете, въртим се около тях, след 10-тина минути отивам да нагледам принцесите...ми те не са мръднали, фурната не свети...та усетих се аз, че тока от контактите е изключен и няма да мога да изпека филийте...и предложих на детето да си ги хапне така  е съгласи се, има ли избор 
Ама объркват ме така, като светят лампите, пък в контактите няма ток...
В същата вечер, докато ги монтираха...взех дистанционното на климатика и викам "ще го пусна, че взе да става хладно" е да, ама натискам копчето...климатика мълчи (не издава звук, както обикновено), та усетих се, че няма да мога да го включа...

Майка ми беше мунята. Идва у нас син на нейна колежка да оправя пералнята. Тя пече гювечета със зелен боб от буркан и картофи и някакви други неща. Пече на два пъти щото не се събраха всички във фурната. Свърши момчето работа и тя решила да го черпи един гювеч. От суровите му се паднал..... Обаче е бил много гладен щото само картофите бяха останали.

ааа неее, горкия... 

Хаха верно е бил гладен...кото ме подсети за история на ММ. С приятел в ученическите години се прибират по нощите от дискотека и понеже мого гладни видели тава с пълнени чушки. Хапнали, били хрупкави, но то глад...не пита. На другия ден се разбрало че майката на приятеля му ги била напълнила да ги пече другия ден. В тяхна защита било, че поне каймата била задушена, а ориза един такъв хрупкав ...демек суров.

И аз имам случка със сурова храна. Бях на 15 някъде, майка ми работеше в магазин за месо и беше купила от там някакви неща.
Дойде комшийката (мой набор) на гости и аз тъкмо щях да сядам да обядвам. Сервирах аз по 1-2 шницела, като ги притоплих в микровоновата, лютеница, една салатка. Хапваме и си викаме една на друга, много вкусно, дори комшийката ми вика "трябва да кажеш на майка ти да вземе и за вкъщи, че са много хубави".
Връща се вечерта майка ми от работа и ще прави вечеря, щяла да пържи шницели.
Та разбрахме се с нея, че същите тези шницели трябва да се изпържат, преди да се ядат, ама и сурови бяха вкусни 

Вчера мъжът ми ме помоли да отида да една фирма и да разпитам за машини, които продават и каквито евентуално ще закупим на лизинг. Материята ми е тотално непозната, а той ми обясни на две на три какво търсим и аз попрочетох малко в нета за тях. Та тръгвам аз, качвам се в колата и докато шофирам започвам да си преговарям какво ще кажа, пък какво евентуално ще ме попитат, какви опции имам да им отговоря.... абе усилено и много съсредоточено "тренирам" разговора.... И в един момент се оказа, че от толкова съсредоточаване съм направила една обиколка с колата на нашия и на съседния квартал и вече съм си почти пред вкъщи 
Втория път вничавах повече и стигнах благополучно до офиса на фирмата.

90-те години, стационарните телефони бяха от старите, на които не виждаш кой те търси. Аз млада булка. Звъни телефонът в къщи, вдигам и отсреща някой казва "Добър ден! Експресбанк?", аз "Не, имате грешка", затварям, но съм с усещането, че гласът прилича на този на свекърва ми. След малко пак се звъни, вдигам и пак "Добър ден! Експресбанк?", аз вече леко троснато "Не, имате грешка" (и пак си мисля: "това не е ли свекърва ми?"  ). След малко пак се звъни и пак същото. Вече много остро и с леден тон казвам, че има грешка, при което отсреща казват:" (името ми), ти ли си маме? Извинявай, аз исках да се обадя на банката, но съм набирала домашния номер".  

А като писахте за манджи, да кажа моята изцепка от миналата седмица.
Готвя леща,  почти е готова, но водата е поизвряла. Без да погледна доливам вода от канчето и виждам, че потича червеникава вода, отварям капака и виждам, ММ си е варил липов чай вътре. Опитах я, имаше съвсем лек вкус на чай, но нямаше време да приготвям друго.
Сипвам вече вечерята и ММ пита какъв аромат има тази леща, аз се правя на умряла лисица и казвам, че има червен пипер и чубрица. Той нищо не каза, яде, че и допълнително поиска.  

Мъжът ми и още един отбор пияни юнаци,
Изяли туршията за ракията.
Тръгнали да търсят още за оставащата ракия
И намерили нещо на двора, в кофа,
Тамън като туршия.
На сутринта и на изтезняла глава,
Бабата ги светнала, че изяли на кравата закуската от стара, развалена туршия и
Още някакви огризки хвърлени в кофата.

        Олеле! Горе-долу - напили се като свине, изяли на кравата закуската! 

От няколко дни чета темата за странните неща, които ни са се случвали. Напъвам съзнанието си да си спомня подобна случка. Сещам се че в детството имам такива, но там фантазията е работила яко, та не мога да съм сигурна - странност или въображение е било. Яд ме е, че много си падам по подобни истории, а няма какво да споделя реално.
До снощи, когато чак се уплаших. Седяхме с детето - той решава задачи, аз покрай него си хапвах салата с настъргани тиквички. Накарах се на себе си, че през деня не купих копър, защото тази салата е супер, когато е с копър. По някое време решавам да занеса празната чиния от салатата в мивката и какво виждам - ситно нарязан копър на дъното й и то доста. Ужас. И си викам - ето така става, като четеш вечерно време теми за странни страхотии, само това може да ти се случи. Решавам, че ето на, вече имам какво да споделя по темата и тръгвам да пиша. Междувременно се чудя дали да се разтрепервам, радвам или да крещя от ужас. Все пак реших да погледна отново чинията - мда, не било копър, а малки боклучета от изтрито с гумичка. Спомних си, че като привършихме задачите на детето, разчиствах по масата и събрах доста "трохи" - получени от изтриване на грешните отговори.
Не посмях да публикувам при странностите, но за тук съм си идеално, така че споделих

😂 Поне не си изяла "копъра".

Да споделя муньовския уикенд на приятеля ми и сестра ми.
Случките са отделни, но с обща тематика.

Приятелят ми: ще заминава в събота сутринта в чужбина по Еразъм. Планът е да вземе влака до друг град, а от там с негов познат да пътуват с кола до целта - съседна държава. Изпращам го на гарата.
Той тръгва, аз се прибирам вкъщи. Час и половина по-късно ми звъни, че си забравил сака във влака.   
Той беше с две раници + сак на колелца. По пътя към гарата аз носех едната раница, а той другата заедно със сака. Като слиза на гарата пак взима два броя багаж и се отправя към паркинга. Чак когато неговият познат го пита как така е с толкова малко багаж, на нашичкия му светва лампичката какви ги е натворил. 
Както и да е - след няколко телефонни обаждания приятелят ми успява да се свърже с шафнера на влака и се разбират шафнерът да му донесе сака в града, в който живеем ние (първата / последната спирка на линията). Естествено това промени плановете и приятелят ми остана и за уикенда при мен. В крайна сметка и двамата имахме нужда от тези два дни, та се получи приказката "всяко зло за добро".

Вчера говоря със сестра ми по телефона (тя също живее в Германия) и ѝ разказвам случката. И двете се смеем на заблеяността на миловерния. 2-3 часа по-късно сестра ми ми звъни отново - да ме моли за телефонния номер, на който приятелят ми е звъннал заради сака си. Оказа се, че тя пък си е забравила два чифта нови обувки във влака. Усетила се, чак когато си говорила с родителите ни и искала да се изфука с покупките.

След три дни летя към България. Да видим ще успея ли и аз да забравя нещо във влака...