Номинации за най-голяма муня

  • 3 586 153
  • 18 481
# 14 940
На кой му изчезнаха круши онзи ден? На мен ми изчезна полови кило лимони. Онзи ден купих, днес на направя чай и ги няма. 😒
Добре, че каза за лимоните и станах да ги търся моите. Купих ги още в събота, а всеки ден пием чай, че и за училище приготвям. Не знам защо са в хладилника зад картофите. И не знам аз ли съм мунята или мм ги е прибрал там Joy
Само да вметна много извън темата, картофи не трябва да се съхраняват в хладилник, заради скорбялата в тях. В някой сух и тъмен шкаф по-добре
Виж целия пост
# 14 941
На кой му изчезнаха круши онзи ден? На мен ми изчезна полови кило лимони. Онзи ден купих, днес на направя чай и ги няма. 😒

На нас ни изчезна първата собствена реколта зрял боб Grinning Верно, за едно ядене беше, обаче... Няма го. Мама помни, че го е изчистила и нагласила в торбичка, за да си го докараме в града, обаче... йок боб. Тя се сети да го търси след 2 седмици де... Чакаме го да поникне от някъде Grinning
Виж целия пост
# 14 942
Аз от две години търся две чанти из вкъщи. Е, няма ги. Къде ли не обърнах и не гледах. Аз май съм се оплаквала в тази тема за чантите. Сега се сещам, че после една съфорумка ме пита на лично съобщение, да не би да е влизал крадец и да ги е взел. Тя имаше странни включвания, скоро не съм я засичала.
Виж целия пост
# 14 943
О на мен колко неща са ми изчезнали. Сякаш черна дупка се отваря и потъват вътре. И дребни и големи. Скоро и аз си търсих една чанта и то доста време я търсих. Накрая се сетих, че я подарих на приятелка.
Виж целия пост
# 14 944
Преди да си дам ценното мнение за картофите и съхранението им аз влязох да напиша вчерашната си мунщина. Обаче се зачетох и забравих. Та ето я и нея:
Отивам вчера да взема децата от училище. Докато чакам пред входа, виждам как по стълбището слиза една от учителките на големият ми син и говори по телефона. И тя ме вижда. Усмихваме си се взаимно и малко преди да стигне до мен тя приключва с разговора си и затваря телефона. Стига до мен и аз вместо да я поздравя я застрелвам с думите: "Всичко най-добро ви желая, приятен ден и дочуване" Close
Идваше ми да се ритна в задника.
Жената беше така културна да ми отговори: Благодаря и на вас също!
Виж целия пост
# 14 945
Пари съм прала, веднъж успях и паспорта на мъжа ми да изпера. Уж проверявам джобовете. И няколко пъти съм си намирала портмонето в хладилника. Веднъж и ключовете бях прибрала там.
Виж целия пост
# 14 946
Не знам някой прал ли е цяла кутия с цигари? Ужасяващо е Joy Целият барабан беше пълен с фитри, тютюн имаше във всевъзможни дупчици. А дрехите ги прах още два пъти.
Виж целия пост
# 14 947
Стига до мен и аз вместо да я поздравя я застрелвам с думите: "Всичко най-добро ви желая, приятен ден и дочуване" Close
Идваше ми да се ритна в задника.
Жената беше така културна да ми отговори: Благодаря и на вас също!
Предвид това, че се срещате и разделяте в един и същи момент, не е голяма грешка да й пожелаеш приятен ден. Само "дочуването" е било в повече  Grinning

Йенското стъкло може на котлон, но май трябва постепенно да се затопли на него. Само да не сложите гореща йена на нещо студено метално.
Имах малка стъклена тенджерка и си варех разни неща в нея, удобна и за котлон, и за МВ, но се счупи. Сигурно за 10 лв. не е била страшно качество, но изкара доста време.
Виж целия пост
# 14 948
Аз готвя в йена на котлона. Трябва да се нагрява постепенно и да не се поддържа дълго време най-висока Т.
Виж целия пост
# 14 949
Аз едни обици издирвам. В къщи са само мъже - двама сина и съпруг, не знам кой от тях ми ги взе...
Виж целия пост
# 14 950
Аз едни обици издирвам. В къщи са само мъже - двама сина и съпруг, не знам кой от тях ми ги взе...
Ако са на клипс - може да е всеки. Ако не - виж дали някой си е пробил ухото.
Не знам колко големи са синовете, да не са отишли при някое гадже обеците?
Виж целия пост
# 14 951
Преди да си дам ценното мнение за картофите и съхранението им аз влязох да напиша вчерашната си мунщина. Обаче се зачетох и забравих. Та ето я и нея:
Отивам вчера да взема децата от училище. Докато чакам пред входа, виждам как по стълбището слиза една от учителките на големият ми син и говори по телефона. И тя ме вижда. Усмихваме си се взаимно и малко преди да стигне до мен тя приключва с разговора си и затваря телефона. Стига до мен и аз вместо да я поздравя я застрелвам с думите: "Всичко най-добро ви желая, приятен ден и дочуване" Close
Идваше ми да се ритна в задника.
Жената беше така културна да ми отговори: Благодаря и на вас също!


Братовчедка ми веднъж така влиза в един магазин за обувки и казва на продавачките “Ало!” Аз я чаках отпред и паднах от смях 😂 Тя излиза веднага и ми казва: “Ужас, умрях от срам, помислих, че говоря ли телефона” 😁
На мен пък ми се е случвало да ми звъни майка ми, а аз хем виждам, че е тя, вместо “ало” казвам името на фирмата, в която работех (защото нали знаете как понякога като отговаряш на фирмения стационарен телефон, така правиш).
Виж целия пост
# 14 952

На мен пък ми се е случвало да ми звъни майка ми, а аз хем виждам, че е тя, вместо “ало” казвам името на фирмата, в която работех (защото нали знаете как понякога като отговаряш на фирмения стационарен телефон, така правиш).


Когато работех в Театъра вдигах телефона с думите "Театър ......., добър ден". Баща ми много ми се смееше и едцин ден звъни той по доашния телефон. Аз отговарям с думите "Театър ......., добър ден". Той умря от смях.
Виж целия пост
# 14 953
На времето братовчедка ми работеше в Централна поща, колко пъти ни е вдигала с думите “Централна поща, добър ден” 😆

Аз преди години работех в един ресторант, такива изцепки имам, не е за разказване. Например мисля за сметката на някоя маса, а в същото време се приближавам към друга и незнайно защо изцепвам “Сметката, моля”. Или посрещам на вратата клиенти с думите “Довиждане, приятен ден” 😆 И всякакви такива каквито можете и не можете да си представите. Смешното е, че и колегите имаха такива дни на изтрещяване, та не бях сама.
Виж целия пост
# 14 954
Ставам от фотьойла, обръщам се и в далечината на хола виждам котарака. Поздравих го с "О, Харо". И даже му обясних как ми е станало студено и отивам да се облека.
След това излизам в коридора и се ядосвам как щерката е оставила отворено навсякъде. Тръгвам да затварям вратата на детската и виждам как съненият котарак надига глава от леглото си. "О, ти тук ли си бил" и затворих вратата.
Мисъл... "Добре де, аз на кой говорих в хола?"... на червена! декоративна възглавничка.
Мога само да се оправдая, че съм с очила.

Докато хапвам решавам, че ще си пусна смешни клипчета в ютуб. Разстоянието е същото, само дето седя до червената възглавничка. Върти се клип с кучета, но аз чувам някакво мяукане. "Сигурно в клипа има котка, която дразни кучето" Joy
Мяукането обаче не спира. Не било от клипа, а собственият ми котарак Simple Smile През две затворени врати гадта е усетил, че хапвам риба Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия