Вчера реших, че ще изпека пуканки в микровълновата. Заредих пакета, включих на 4:30 минути, с ясното съзнание, че това време е много за приготвянето им, но целеустремено се цопнах пред лаптопа, като си обещах, че ще слушам пукането и няма да ги изгоря. Обещанието ми е било забравено след сигурно не повече от 30 секунди, щото се зачетох из форума в една темичка.... Влиза си ММ с торбите от пазар и се развика веднага /в синхрон със сигнала на микровълновата, че си е свършила работата/. Дим навсякъде! На кълбета излизаше и от микровълновата, и от злощастния пакет с овъглените пуканки, който е бил пред запалване. Метнахме го в коша за боклук, но дима не спира. Хайде коша към терасата, поливане с вода - екшън от няма нищо. Еййй, ММ като отвори една уста - като алигатор! Как не съм се отлепвала от тоя компютър, къщата съм щяла да запаля. То че миришеше - миришеше си, ама чак пък толкоз, че да ми привлече вниманието и да ме откъсне от клюкарника.... 
Все пак, реших, че в стъклената каничка, в която сутрин обичайно си топлим вода за нес-кафето ще сложа сода за хляб и вода и ще обезмирисявам по този начин злощастната ни опушена микровълнова. Речено-сторено, пет минутки на макс, като след това оставих каничката вътре, за да си действа содата. Мислех си да предупредя мъжа-алигатор за содата във водата, но сигурно и тази мисъл е профучала през главата ми за трийсетина секунди. Тази сутрин обаче бях абсолютно доволна - отпива си мъжлето от кафето и бучи, че има някакъв особен вкус. Отмъщението на жената-муня: кафе със сода 
Горкия. нито пуканки яде, че му се бяха прияли, нито кафе пи, че се оказа последната доза от бурканчето...
Все пак, реших, че в стъклената каничка, в която сутрин обичайно си топлим вода за нес-кафето ще сложа сода за хляб и вода и ще обезмирисявам по този начин злощастната ни опушена микровълнова. Речено-сторено, пет минутки на макс, като след това оставих каничката вътре, за да си действа содата. Мислех си да предупредя мъжа-алигатор за содата във водата, но сигурно и тази мисъл е профучала през главата ми за трийсетина секунди. Тази сутрин обаче бях абсолютно доволна - отпива си мъжлето от кафето и бучи, че има някакъв особен вкус. Отмъщението на жената-муня: кафе със сода Горкия. нито пуканки яде, че му се бяха прияли, нито кафе пи, че се оказа последната доза от бурканчето...
