Номинации за най-голяма муня

Soferska je tuga pregolema, както се пееше в една сръбска песен. С моята кола само приключения.  Тази сутрин отново не ми се отвориха всички врати,  прескачах.  Запалих си колата, пак прескочих и излязох да чистя леда от стъклата.  През това време колата си е заключила всички врати,  ключа вътре на таблото,  а аз стоя отвън и гледам като пуяк.  Миг преди да изпадна в паника, как трябва да търся ключар,  да се чупи стъкло,  се сещам за резервния ключ. Да де ама къде е този ключ... Оставам колата,  качвам се вкъщи и с 300 зора го намирам.  Слизам,  отключвам, мушвам се по най-бързия начин в колата и потеглям.
Чувството да стоя отвън до заключената кола няма да забравя!

Успях да се кача в грешен трамвай аз . Нали си знам че само 11н
Ката е зелен и се качих смело. Чак на централна гара (има няма как 3 спирки) погледнах и попитах за номера. Била съм в 12 , ама кой да гледа тия цифри. Ей ся ще си се повозя с метрото Малко.

Не си сама, на мен ми падна акумулатора и тази вечер приятел дойде да ми дава ток, да ама излиза от колата, вратата се затваря и както е запалена, с ключовете на таблото всички врати се заключват. Той е автомонтьор, пробва всичко , което се сети ама колата си остана заключена, звъннахме на ключар, докато чакаме седяхме и се смяхме каквии сме муньовци, единият с паднал акумулатор, другия със заключена кола. Ключарят дойде и всичко се оправи, обаче като ме пита този приятел имам ли номер на ключар се сетих за ващите изпълнения и съобщенията и позвъняванията на автоключар. Аз нямах номер, добре , че батерия имах на телефона и открих.

Цял отбор муньовци в историята.. Не помня къде отивах, ама взела съм на мъжа ми една голяма чанта с много джобове за техника да ползвам за ръчен багаж. Уж празна ми я даде, уж и аз я проверявах, обаче видяха нещо на скенера на летище София. И не ме водят в стаичка някъде настрани, а току на края на лентата ми изсипват цялата чанта да ровят. А аз откакто ми загубиха преди време куфарите, винаги нося в ръчния бельо и някаква тениска. Та буквално и преносно ми се вяха гащите пред цялата опашка. Оказа се едно мини мултифункционално ножче ли не знам как се води, от тия дето имат отвертка, ножичка, пинсета и каквото се сетите. След известно чесане ме пуснаха с него, щото острието му е под 4см.

Преди години паспортът ми беше паднал в самолета, а аз хабер нямам и се редя на опашката  за влизане. Обаче един стюард се появява и като се развика "Cuckoo, Cuckoo" та всички се обърнаха , та и глухите чуха коя е шматката.

И с паспорта имам изпълнения на летището. Струпва се опашка на паспортен контрол и служителка подкани който има и паспорт, да мине през автоматичните гишета. Отивам, поставям паспорта на скенера - не може. Пробвах 3-4 пъти, не и не. Накрая същата служителка дойде да ми помогне. Слага и тя паспорта - не. Опита още веднъж - пак не става. Накрая го разлисти - оказа се, че е изтекъл. Та пак се редих за проверка при колегите й.

Мен определено ме хващат нервите преди пътуване и съм склонна към муньовщини. Последно на летището в Хавана, където всички гледат много страшно, текат непрестанно съобщения ръчният багаж да се освободи от определени предмети, се оказва, че съм натикала един несесер в раницата на щерката. На кого е чантата, аз мълча, щото не е моя. Онова тръгна да реве. Вадете всичко, има нещо. Вадим, вадим, нищо не намираме. Онази на скенера казва, че има малко оръжие. Аз опулвам очи, детето откровено взе да хленчи. Изтърсихме всичко, докато се намери оръжието- нокторезачка! Не ми я взеха, де, била малка. А като е малка, що ровихме половин час в чантата, направихме панаир на хората, забавихме опашката и т.н.?!

Оръжие, а? Ще заплашиш пилота, че ще му отрежеш ноктите, ако не смени курса на самолета…

при мен беше устна хармоника 
търсеха много настървено...

Ходя за мляко от производител всяка събота . Взех го, сложих го вън на газовия да го варя. Влязох и реших да направя тиквеник и зелник. Тиквата и зелето бяха  задушени и готови.  Приготвих другите неща почнах баницата и напълно забравям за млякото. Направих баницата, сложих да я пека. Отварям един шкаф, виждам бурканите, в които квася млякото и се сещам за него. Тичам вън, а то половината  изкипяло и масата, на който е котлона, и под нея - всичко в мляко.  Чистих го половин час. Сещам се за тавата във фурната. Тичам вътре и  на косъм баницата да прегори.
Другата днешна мунщина. Ходих до магазинчето за орехи, взех си ги в ръката и казах , че искам и маргарин . Платих. Да, ама продавачката  на другия щанд ме заговори и аз си тръгнах без да си взема маргарина от другата продавачка.

Това го правя последователно и то много често.С татко често се конкурираме кой ще унищожи повече готварски съдове - тифлонови тигани, тенджери под налягане, обикновените тенджери - всички, всички са загорени, повечето от него😁.
А млякото.. тръгвало е да ме търси много пъти и  намира ме де😁
Една мунщина от татко. Ще си ходим на село, спираме в съседното село и гледаме татко там в магазина, видяхме се и се разбрахме , че ние ще тръгваме към вкъщи , а той по - късно ще си дойде. Спираме колата до вкъщи и един пушек от къщата се вдига, сякаш къщата гори. Бягаме и двамата с моя,ама ровя, ровя и не мога да намеря ключовете, че прескачахме оградата. То от дим нищо не се вижда, моя безстрашния влезна вкъщи, ама такъв дим.. отворихме вратите, прозорците, спряхме бутилката и моя се провикна "от котлона е, забравил е тенджерата",изкючи котлона. А всъшност, моя мил татко забравил едни свински крачета в тенджерата на котлона,забравил ги и те тръгнали да го дирят. Вече отдимено(не толкова задимено)
 татко се прибира, усмихнат, спокоен и  
разбира се го почнахме от врата "ти ненормално ли си бе, ще запалиш къщата т.т.т.н.",а той съвсем спокойно "Е, какво е станало толкова много, една тенждера. Ми забравил съм ги тия крачета" 😯😁😡
Ние си изкарахме акълите, а той ни говори за едната тенджера..😵
Той ми е най-голямата конкуренция по мунщини
😂ама аз натискам с пълна газ и го настигам де🤣

Впрочем, въобще не му е първи опит да запали къщата. Той упорито се старае да надмине всяко свое предно постижение 😁
Ох, страшни сме в кухнята и двамата.

Е, поне винаги можеш да се оправдаеш че такива гени ти е предал човекът и изобщо не е твоя вина

Купих си рокля. От една седмица обикалям и търся the роклята. Първата работа като се прибрахме от шопинг, бе да я облека и да се фръцна на мъжо. С такъв “финес” слязох по стъпалата, фръцкайки се, че ги взех за нула време. Роклята е цяла, аз също, но добре се посмяхме на заложбите ми да дефилирам.

Отиваме с ММ да гледаме детски легла в голяма търговка верига. Качваме се на втория етаж и започваме щателен оглед. По едно време той застина на едно място и заяви : Май има земетресение, пода вибрира. Огледох се аз за полюлеи или нещо висящо да се клати, но нямаше. След няколко секунди усетих и аз пода да се клати и се развиках: Бързо на вън, има земетресение! Хората които ме чуха както си се разхождаха , застинаха и като по команда всички кръгом тръгнаха към стълбите. Аз първа естествено Както си подтичвах , чувам някъде зад гърба си една от служителките да се обяснява на висок глас , че когато асансьора върви, пода така си вибрира , да не се паникьосваме. Искаше ми се да потъна в земята от срам, че и милото зарязах някъде по пътя , да спасявам себе си и бебето

😁😂Да, точно така процедирам.


Морски бриз 🤣
Сигурно много сте се смели после.
Конфузноууууу..
Горкия мъж, изоставила си го сам да се чуди на вибрациите от асансьора , чак жал ми стана за него.