Номинации за най-голяма муня

Една моя приятелка още в училище така си правеше. Като ще се снимаме, тя викаше: “Ох, чакайте да си пръсна парфюмче” 😂

Хахахаха влизам тук, за да номинирам мъжа си! Пращам го до аптеката, за да ми купи дамски превръзки и той пита: ама какъв вид бяха, срамни или безсрамни? на което аз 15 минути не мога да спра да се хиля. И той пак пита: ама кажи какви ползваше, с вълна ли бяха? та да си знаете какви видове превръзки да си търсите

С вълна разбира се...все пак е зима:)))))

На мен често ми се случва вместо "ежедневни" да казвам "за еднократна употреба". Като че ли другите ги ползвам по пет пъти.

Отчаяно се опитвам да си представя как трябва да изглеждат "безсрамните".

А аз тези с вълната

Нееееееее!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Мой колега пък мислел, че менструалните чашки са чаши с някаква отвара, която жените пият за регулиране на цикъла...

Приготвям 2 вида сладки за които са нужни орехи.Вчера мъжа ми начупи изчистихме около половин килограм.Та днес за сладкишите са нужни смляни и решавам да отделя тези които са начупени а целите да оставя за да изпека за празника. Започнах да прехвърлям начупените в купата на блендера , но в един момент реших да седна и взех кутия в която да ги поставям. И в момента в който проверих колко да добавя от целите се оказа че съм ги прехвърлила( буквално пресипала от едната купа в другата) без да отделя счупените, още веднъж ги прегледах.

Празнуваме рожден ден. Ще слагам цифрите-свещи върху тортата.
Запалих първата от края, който се забожда в тортата
Успокоявам се, че вършех хиляда неща едновременно

По самолетните теми.

След като преди години едвам не изпуснахме самолет, защото ръчният ми багаж се отклони за проверка (някакъв лак за нокти бях набутала в чантата, но не и в пликчето за течности), ММ ме държи много изкъсо и аз се научих много професионално да опаковам ръчен багаж. Отделно пътуваме от Лондон, където отдели
ли ти се на лентата багажа след скенерите, ако има много муни, чакащи проверка, спокойно може да си чакаш 30-40 мин. Съответно да изпуснеш и самолет. Та се научих добре и последните години си пътуваме като професионалисти, дори с децата, без да ни отделят за проверка.

Но все пак никой не е безгрешен.  Това лято, поредното пътуване. Опашката пред нас е много дълга и много се бавят. Разбутвам се аз по-напред и гледам невероятен сцена - едно семейство в ръчния си багаж бяха наслагали всичко, което Е забранено да се носи в ръчен багаж.  Не знам, може би за пръв път пътуваха, но нещата, които видях да изваждат от мега-натъпканите им чанти бяха: литър сок, душ-гелове, веро, шампоан, нормален размер, комплекти вилици, ножове, някакви разглобени ел.части, отвертки и върха беше течен Ариел за пране около 3 литра 🙀.
Както и да е, гледам аз сеир, цъкам и се пуля колко са смотани, докато с периферията си не виждам как синьото ми куфарче се отклонява и то за проверка. От там ММ ми хвърля яростен поглед и аз му казвам: всичко си направих по протокол, няма какво да проверяват, не знам какво се случва. Изчакахме си реда и с недоумение чакаме да видим какво ще изскочи от чантата, тарататам, еми какво, нищо кой знае какво не беше, просто една кръгла кутийка (200 гр) с... ХУМУС! Аз не съм я слагала честно, за какво ще ми е хумус в ръчния, а мъжът ми: е, какво сега, сам ли е скочил тоя хумус в багажа 🤣
Оказа се, че свекърва ми го е пъхнала, аз си бях приготвила сандвичи и тя решила да го сложи, без да ми каже. Много е мила, нали.

На следващото пътуване, куфарът на ММ се отклони за проверка - много се смяхме, защото причината се оказа един... банан.. не знам на какво им е заприличало на скенера, не ми се вярва да е било на пистолет 😂

Сутринта си счупих сокоизстисквачката- една малка пластмасова купичка. Оставих я в мивката при разните обелки от моркови, пащърнак и т.н. Идеята ми беше да събера всички боклуци в една найлонова чантичка и после да ги метна в боклука. Но....защо първо да не си измия сокоизстисквачката с гъба и веро, и чак след това да я метна при с обелките.

Нас ни издирваха по високоговорителя на софийското летище заради бенгалски огън в багажа (не ръчния другия) 

Ех, как се пътуваше едно време… Какви ли не чудесии съм пренасяла в ръчен багаж. Включително и лак за паркет, на водна основа. Преди 20 и кусурнайсет години такива чудеса не се намираха в Бг. Че беше и седем литрова туба. За такова нещо в наши дни направо биха ме арестували. Сега като им гледам ограниченията за 100 мл. течности и ме наляга носталгията по отминалите времена.

2007г пътувахме за Индонезия. Моя Мунска светлост лети за пръв път със самолет и понятие си няма от ограничения и недопустими неща и напъхала в куфара шишенце с доместос вътре - ами заминавам за цял месец трябва да чистя...