Номинации за най-голяма муня

не е без причина.
щото казано е: сливата круша не ражда!
if you follow my drift

  Знаменито бабе! Знаменито!

На моето бабе при гостуването й по празниците й се падна късмет “Екскурзия”. Зачуди се тя на глас къде ще е тази екскурзия, но в същия момент аз говоря по друга тема с мъжа ми и казвам “В царството Господне!”. Бабето си помисли, че отговарям на нея и цяла вечер ме гледа с поглед тип “Ти наследство няма да видиш!”

И мама посрещна 2019 долепила грьб до стената в компанията на една улична котка. Ами защо набързо да не скокне до колата току преди 12? На котката оправданието не разбрахме.

Eдинствената ми мунщина беше, че напълно изгорих сладките-фунийки, които исках да пълня с крем.
Другите ястия и десерти  оцеляха и дори станаха съвсем прилични. Само дето направих една 5-литрова тенджера с руска салата, а сме  изяли само четвърт от нея.

Двете с щерката (5-годишна) сътворихме обща мунщина. Сутринта след закуска й позволих да изяде един шоколадов бонбон. Обещах й също така, че след работа ще й купя шоколадово яйце. Тя беше много щастлива и аз реших все пак да напомня, че друго сладко не й е позволено в рамките на деня. Казах "И друго няма да искаш да ядеш" като пропуснах да уточня, че става въпрос за друго сладко, а не друго нещо за ядене по принцип. Тя с готовност се съгласи, предвкусвайки шоколадовото блаженство от яйцето довечера. В рамките на деня на всички предложения от баба й за плодове, обяд, мляко тя отказвала. Майка ми се притеснила да не е болна и я питала лошо ли й е, а тя казала, че не й е лошо, но иска да яде шоколадово яйце и аз съм й казала, че не може да иска друго за ядене. И така около 16 ч ми звъни телефона да давам обяснения защо съм забранила на детето да се храни. Майка ми веднага беше загряла, че малката е разбрала думите ми буквално, но все пак ми звънна да ме информира какво се случва и да чуе щерката, че позволявам да се нахрани.

Ужас и кошмар преди малко, мунята - Скъпия.
Прибира се нашият от пазар, звъни ми да ми каже, аз съм на има-няма 10 минути от вкъщи. Пристигам вече пред кооперацията и гледам моят се лута като обезумял, първата ми мисъл беше: Изтървал е котката! О, ужас, точно това беше! Удар получих, търсим го двамата, викаме, котката я няма никаква, аз вече изпадам в паника.... Знам, че шанса да се появи е нищожен, започвам да мисля как ще го блъсне кола, как ще живее навън, как ще живеем ние с това, 40-50 минути сигурно, кой ти е гледал часовник обикаляме блока, изровихме всички храсталаци, под колите залягахме и го няма! Мъжът ми през това време ми разправя как се е случило: Бил излязъл за месо, като се отвори вратата и котката винаги идва да види кой се прибира и има навика да си подава муцуната навън, мъжът ми каза, че е изскочил и той докато пусне торбите и затвори вратата вече е нямало и следа от него, аз вече рева, честно, вярвайте ми - ревах! Качваме се горе омърлушени, аз вече съм с план да вземем фенери, че с телефона не става и да търсим котката, решена бях, че без Ушатото не се прибирам, ако ще и цяла нощ да прекараме навън. Влизаме вкъщи, отварям вратата и котката стои на шкафа за обувки и ни гледа! Заблуденият ми мъж все още твърди, че котката е излязла и се втурнала по стълбите, Боже, камък ми падна от сърцето, след загубата на Топче/предишното ни коте/ това нямаше да го преживея.

Ивекс, много с ерадвам, че е фалшива тревога! Добре, че не съм му аз жена на твоя мъж. След подобен стрес бих го изхвърлила да изкара нощта на улицата.

Сърцето ми спря, такъв стрес....
Котката е част от семейството, не си представям живота ни без него, нагушках го и го нацелувах много. Интересното е, че никой от двама ни не включи, че входната врата е с чип и котката няма как да излезе, оф,  допреди час и половина ми се ревеше, сега умирам от смях като се сетя как се гъзихме с благоверния.

Ние редовно търсехме предишния ни котарак по стълбите на входа, в който живеем. Измъкваше се много чевръсто покрай нас, въпреки че излизахме през съвсем леко открехната врата - точно колкото да минем и гледахме да сме бързи.Веднъж котьо се измъкна покрай баща ми докато той излизаше за работа. Аз бях още по пижама но хукнах така по пижама да го търся. Всички съседи излизаха за работа по това време, така че им направих хубаво дефиле.

Последната история ме подсети за нашето куче пекинез, което имахме преди години. Той беше най-големият лигльо на света, който не уважаваше изобщо детето, мен горе долу ме уважаваше, само истински беше респектиран от мъжа ми. На връх рождения си ден получих масивна златна гривна като подарък и след няколко дни я изгубих. Раната беше все още прясна, мъжът ми все още ми беше ядосан, но все пак, нали се купува с пари и все пак, нали е важно аз да съм жива и здрава... Преглътнахме тази неприятна случка.

Няколко дни след нещастното събитие  се прибирам от работа и бързам да приготвя вечеря-шницели. Имам навика с влизането да си хвърлям пръстените където ми падне. Като направих първите шницели реших да почерпя и пекинеза Топси, който по паспорт беше Топси, но разговорно и свойски наричахме Топсьо. Излизам на терасата с шницел в ръка и виждам, как Топсьо се облизва. Поглеждам там, където съм хвърлила пръстените и виждам, че е само един. А Топсьо продължава да преглъща и да се облизва. Край! Изял ми е пръстена. Зарязвам шницелите , грабвам Топсьо и на лекар. Пръстените ми по принцип са масивни, този изяденият е италиански със син топаз. Ама голям топаз! Докторът вика, ами проблем е големият пръстен, сега ще го дебнеш дали ще го изака, ще го изкарваш на каишка и ако не го изхвърли-операция. Аз хем съм притеснена за Топсьо, хем пък и за пръстена, защото какво ще обяснявам на мъжа ми, онзи ден гривната, днеска пръстена... Връщаме се с Топсьо и двамата нещастни, аз само го стискам, че да не ми изака топаза на пътя и въздишам: ох, Топсьо, Топсьо, какво направи, бе човек! А Топсьо наистина беше отврат куче, защото много обичаше да се отваря на големи кучета и като направи скандала, обикновено се криеше зад този, който го разхожда.
докато  се прибирахме ни заобиколиха няколко улични кучета, Топсьо лае, а кучетата настървено ме заобграждат. Късмет изкарахме, че от близкото кафе излязоха мъже и ги разгониха тези кучета. Уморена до смърт с потънали гемии се прибирам и се тръшкам на креслото на терасата да изпуша една цигара и да се приготвя да разкажа перипетиите ни с Топсьо, къде ми е тъпият пръстен и кога ще излезе и дали изобщо ще излезе... И както си седя виждам под канапето на терасата да проблясва златният ми пръстен със син топаз. Топсьо си играл с него, лигавил го, но явно не е бил толкова прост, че да го глътне. Такива целувки от благодарност отнесе кучето, че до края на вечерта не се вясна в полезрението ми. Целувах го и му благодарят искрено: ох, Топсьо, Топсьо, благодаря ти, мойто момче, че не ми глътна пръстена.

Юни месец 11 клас, в родния ми град и тогавашната ни котка. Половин час преди да изляза за втора смяна минава едно съседско хлапе да ми остави разни дискове. Котката  беше от тези вечно шмугващите се. Обикновено се спира на първата площадка и се прибира. Обаче този път , съседът отваря с гръм и трясък неговата врата и моята шашма се уплаши и айде бегом. Качи се на една череша в двора отсреща. 1 час катерене и дебнене от 5 човека , докато не я хванах . Метнах я вкъщи, грабнах раницата и бегом към даскало. Звъня по пътя и разправям на майка ми, като се прибереш - изпери котката. Стигам в училище, естествено влизам 10мин преди края на първия час - по история /учителката и без това не ми беше голям фен/ и почва разпит. Аз червена ,потна и задъхана се обяснявам как котката е брала череши един час и затова съм закъсняла.
Та на едни кучетата им изяждат домашните, аз пропускам часове заради котка плодоберач.

Моят котак не смее да си покаже главата извън входната врата. Шаш и паника е бил когато се е налагало да излизаме с него или да пътуваме.

Последните два дена ме преследват "часовници".
Малкото мунче се разхождаше с един електронен Q&Q. Сложил си аларма и метнал часовникът някъде, някъде! Включи се таз пищяща аларма... не можахме да открием часовникът. Малкото вика "спокойно де, нали спря".

А снощи съм сложила смарт часовникът да се зарежда. На около една ръка разстояние е от мен.
И чувам едно досадно цъкане. Мисля си как съм турнала нов цифербалт на смарта и колко музикален са го измислили. Даже го взех и си го сложих на ухото... мъртва тишина. Ама цъкането не спира.
Разходих се в тъмното. Намерих два мои часовника, които сложих през деня под плота на тоалетката.

Барбарелче, а гривната намери ли се?

Малко коледна мунщина от мен:
Малкото мунче:
- Мамо, виж какви хубави елфове!
Голямата муня(аз):
- Казва се елфи, мамо.
Малкото мунче:
- Аааааа. А така приличат на елфове!

Не.😒