Номинации за най-голяма муня

Главно действащо лице - отново аз.
Поддържаща роля - отново доста голямо превозно средство.
Живея на другия край на България и мисълта как ще се прибирам за празниците вкъщи ме тревожи от началото на декември. Към средата на месеца баща ми ми съобщава благата вест - “Няма нужда да пътуваш с автобус, един приятел има работа в София, прибира се на същата дата, ще мине и ще те вземе. Аз съм го предупредил, че си падаш плямпало и може да не млъкнеш през целия път, каза че няма никакъв проблем. Само да те предупредя - ще пътувате с камион.”
След известно обратно броене на дните става 21, предупредила съм всички в офиса, че С. си обира крушите още към обяд. И точно в 12 ми се обажда човекът и ми диктува: “Понеже камионът е голям и няма да мога да вляза в града да обикалям да те взема, можеш ли да дойдеш на бензиностанция Shell срещу Jumbo Plazza, няма как да не ме познаеш - камионът е бял Мерцедес с рег. номер “Z xxxx ..”. Понеже съм верен поддръжник на принципа: “Умният пише, простият помни” си записвам всичко на едно листче, за да не забравя, пожелавам на всички весели празници и се изстрелвам към таксито. В него обаче разбирам, че бележката с номера на камиона съм я забравила в офиса. Какво пък, казвам си, колко още камиони може да има там да са бели на цвят и да са от моя град (за справка, градът ми е доооста малък, но има собствена регистрация). Пътувам си в таксито, лафя с шофьора и му обяснявам подробно сложната схема къде трябва да ме спре, за да се кача на камиона и как за пръв път в живота си ще се качвам на такова нещо. Както си говорим и наближаваме бензиностанцията в един момент виждам един огрооомен бял камион с регистрация точно от моя град и отново  в същото замъгление като при автобуса, извиквам на шофьора на таксито: “Ето го, ето го, спрете тук, моля, това е камиона”. Човекът спря по средата на нищото да сляза и после отпраши, а С. като една истинска дама си бута куфарчето към камиона с усмивка показваща истинско задоволство “Хахаа, този път няма какво да объркам”. Оказа се, че таксито е спряло доста далеч от камиона, но спокойно си вървя, навреме съм, камиона е същия - бял, с регистрацията на града ми, виждам и че шофьора слиза и си казвам: “Ахаа, видял ме е с колко голям куфар идвам и отива да отвори да може да го прибере”. Отивам аз до него и се развива следния диалог:
С: Здравей, извинявай ако ме чакаш отдавна, но не предполагах колко време ще ми отнеме да дойда от офиса до тук.
Човекът ме гледа неразбиращо, но аз си продължавам:
- Много благодаря, че прие да ме върнеш вкъщи, в багажното ли ще ми прибереш куфара? (Бутайки му го в ръцете)
- Защо да ти прибирам куфара?
- Ами как? Да го сложим отпред ли? Няма проблем, където кажеш.
- Ти май нещо се обърка.
- Да съм се объркала ли? Ти не си ли Х.Х., приятел на У.У., който ще ме прибере вкъщи?
- Определено не съм аз. Ама ако искаш мога да те метна, няма проблем. Приказлива изглеждаш, поне ще ме занимаваш по пътя, че иначе няма с кого да си говоря.
- Ооо, не, не, благодаря за поканата ама един друг камион ме чака.
Отново, срам, несрам, с подвита опашка, се обръщам и си продължавам в другата посока към бензиностанцията, която също се оказа на солидно разстояние. Вече закъснявам сериозно ама какво да направя като съм блейка, а и каква е вероятността на уреченото място да има два камиона от моя град и да са еднакви?!? Проклинайки съдбата и разсеяността си вървя и мърморя, вървя и мърморя и до мен спора друг огромен камион. Човекът се подава от прозореца и започва да ми говори на някакъв чужд език, който аз не разбирам. Главно използвайки езика на тялото (да се разбират ръцете) става ясно, че човекът ми предлага да се кача при него и той да ме закара. Къде не е ясно. Махайки с ръце любезно отказвам и продължавам към бензиностанцията където непосредствено преди нея беше паркиран един бял камион - моят бял камион. След като бях изкаляна до ушите, чисто новия ми куфар вече не приличаше изобщо на такъв, а мен главата ме болеше от цялата тази излагация, която набързо спретнах отново, се качих в тази огромна машина и звъннах на родителя да му кажа, че пътувам, а той притеснено попита:
- Качи ли се, всичко този път беше наред, нали?