Номинации за най-голяма муня

  • 3 586 416
  • 18 481
# 16 035
Брат ми е роден ‘83. Мама често ми е казвала, че като е бил на 2-3 години двамата са прекарвали по 2 часа пеене на песни в тъмното, по време на режима на тока. Таман в комунизма си е било.
По комунизма нямаше недостиг, особено на ток, парно, вода и т.н. Режима беше около купонната система, а именно след промените. Ученичка бях, ходех късно на тренировки и заради режима на тока се качвах 17 етажа по стълбите на тъмно през ден.
Виж целия пост
# 16 036
Точно така беше режим на тока + купони.
Виж целия пост
# 16 037
Горката баба. JoyJoy
Пропуших на 17 години, скоро след това си опърлих веждите и миглите с една запалка, вярвайте, къде мирише на опърлено, къде с месеци слагах молив за вежди, че да приличат на нещо, изключително неприятен спомен.

Ти остави, ми ние като пропушихме имаше "мода" да си напълниш устата с газ и да я изпуснеш и запалиш. Сещай се какво става като ти духне вятър в лицето докато палиш 😂 Не една и две кифли останаха без бретон, вежди, мигли и т.н. Аз не, защото, слава богу, бях бъзла 😂
Виж целия пост
# 16 038
Моят най-голям сблъсък с режима на тока беше след 88ма. Бяхме в нов блок и все още нямаше парно. Отоплявахме се на ток. Не помня точно 3х1 ли беше режима, ама този час без ток убиваше всичко детско в мен.
Трима + кучка на персон и половина, завити с юрган Simple Smile

Моята баба не съм я палила, гъделичках я Simple Smile
Та дошла баба ми на гости и легнала малко да поспи през деня. Не знам защо бях решила да я гъделичкам с косъмче под носа.
Кат скочи таз жена... Аз поседнах на земята от уплах и замръзнах. Не смея да шавна. А тя ми казва "о, ти ли си била. Аз си мислех, че червейче ми мина".
Тук вече дадох гласец на напиращият ме смях.
Виж целия пост
# 16 039
Ох, май всички сме били малки муни, които правят за бой понякога. Аз проверявах дали моята баба спи на обяд, като й повдигах клепачите... не знам как се е сдържала да не ме перне с нещо, а може и наистина да е спяла... някакъв мечешки сън ще да е било, кой би издържал на такава проверка.
Виж целия пост
# 16 040
А аз веднъж за малко да изям шамарите от любимия си дядо, който никога не ме е удрял. Дядо беше заспал на фотьоила в хола с отворена уста. Чувам мама и баба да се шегуват помежду си , че трябва да му излеят чаша студена вода в пазвата. Може и да са му били сърдити нещо, знам ли. Но детска ми работа. Приела съм думите им буквално и си мисля, че ще ме похвалят като излея чаша вода в пазвата му ... ледена ... не беше лято ... Като скочи този човек от фотьойла! Предтавям си какъв шок е преживял. И пак добре, че не съм му изляла водата в устата да се задави.
Виж целия пост
# 16 041
Също като малка, тъкмо са ме научили да си пиша името, съм си го написала с голееееми букви с химикалка, върху дипломната работа на майка ми, вечерта преди да трябва да ходи на защита Flushed
Виж целия пост
# 16 042
Две мунски изцепки и от моето детство. На гости съм при баба през лятото. Да съм била 10 годишна, ранните 90 години. Бях си взела колекцията от някакви стъклени топчета. Седя на един соц диван в кухнята (не беше от холова гарнитура, а самостоятелна мебел, диванът беше малко по-висок и разтегателен) и няколко топчета паднаха под него. Бях кльощава и решавам, че ще мога да се провра под дивана и изкарам топчетата. Но не прецених, че съм с по-голяма глава и взех, че се заклещих. Започна да не ми достига въздух, ни напред-ни назад, паника голяма, взех да се задушавам и да губя съзнание. Нямах и сили да повдигна дивана, та да си поема въздух. Добре, че баба се появи и ме изкара ни жива, ни умряла. Оттогава имам клаустрофобия от тесни пространства.

Две години по-късно пак съм при баба. Баба ми обичаше да плете и накрая шиеше изплетените части с онези големи игли, в нашия край им казваме губерки. Шила нещо баба ми, но изтървала иглата върху килима. Лято е, аз щъкам боса из къщата и настъпвам въпросната игла. Иглата влиза с острия връх до половината в крака ми, чупи се наполовина, а другата половина с ухото остава върху килима. В интерес на истината много леко ме заболя, погледнах върху килима, видях счупената игла и си помислих, че само съм се убола на нея. Въобще не предположих, че тази игла може да е била цяла и половината да е останала в крака ми, а и както казах - болка почти нямаше. И така си стоя с игла в крака няколко дни. Започна леко да ме наболява кракът и да чувствам една тъпа болка, но това след няколко дни. И когато баща ми дойде да ме прибере, му разказвам за случая с иглата преди дни и му показвам вече леко подутия глезен. Този човек като ококори едни очи, хвърли ме в колата и газ към болницата за снимка. Там ясно се видя, че имам игла в крака. Веднага подготовка за операция, а баща ми такова конско отнесе от лекарите, че само още няколко дни да сме се забавили и гангрената е била сигурна. Оперираха ме, а баща ми ме излъга, че три дни след операцията ще си ме прибере вкъщи. Останах още 20 дни в болницата, защото иглата, която извадиха вече беше ръждясала в тялото ми (дадоха ми я за спомен, завита в една марля), кръвта ми натровена и трябваше да я изчистят с антибиотик. Надупчиха ми двете бедра до посиняване, накрая вече нямаше празно място по тях и едва ходех от болка в мускулите.
Виж целия пост
# 16 043
На баба единствено и дръпнах стола. После ми дръпна един хубав бой де.
Виж целия пост
# 16 044
И моята е имала трудни моменти с мен. 8 внуци на смени през летните ваканции (аз най-малката), две градини, всякакви животни, мъж. Освен, че козата умря от преяждане, след като цяла нощ я хранех (аай, колко е гладно милото животинче), веднъж ме подгони петела в двора. Преживях шока на живота си, буквално нещо ми стана от страх - такава агресия не бях виждала в живота си. Бягах на зигзаг из двора, докато крещях БАБООООО БАБООО и навсякъде ме догонваше това чудо. Накрая се научих да се катеря на въже - имах въжена люлка на черницата и се покатерих до горе, а това чудо ми скачаше отдолу неуморно. След цял век баба ми се появи отнякъде и ме свали. Обаче на мен, малката драм куин, това не ми беше достатъчно - Бабо, къде беше (през сълзи и сополи)... Бабо, ти защо ме изостави? Защо ме остави сама, аз виках, плаках...Петела това, петела онова, петела защо така направи...И я преследвам, гневна и предадена и й наливам. В един момент на баба й писна и "му тегли червен гердан", както сама се изразяваше, за да се успокоя най-накрая...До края на престоя си там ревах за петела...Бабо, как можа?!
Виж целия пост
# 16 045
Прясна мунщина от днес - влизам в Била и понеже носех платнена торба с други продукти, решавам да я оставя в клетките за багаж. Всичко точно, вадя портфейла, левчето и т.н...взимам си ключето и влизам в магазина. Напълнила доволно кошницата, чакам чинно на касата - опашка голяма - идва моя ред - маркира касиерката всичко и ...муня се окзава без портфейл. Малко преди да обявя "Дръжте крадеца" се сетих, че май го заключих в клетката с багажа .... и те така. Simple Smile)
Виж целия пост
# 16 046
А аз веднъж за малко да изям шамарите от любимия си дядо, който никога не ме е удрял.
Моят ми удари шамар. Вече не помня за какво. Но толкова ядосана му бях, че се скрих в кочината на прасето Joy Много ме търсиха и почти ме намериха. Май най-накрая вуйчо ми ме намери.
Виж целия пост
# 16 047
Имате ли дни, в които мозъкът ви сякаш работи на забавени обороти? Е, моят вчера беше така. Кулминацията беше, когато трябваше да си кажа номера на мобилния телефон и докато гледах как го набираха на екрана, го забравих. Опитах се на няколко пъти да си го възстановя докато накрая приятелят ми не издържа и го издиктува от неговия телефон. Няма такъв срам! За пръв път ми се случва, а съм с този номер от повече от 7 години.
За щастие нямаше други по-сериозни проявления на ръждясалия ми мозък, освен неспособността ми да връзвам нормални изречения.
Виж целия пост
# 16 048
Случва ми се когато има да мисля за повече неща или просто съм преуморена. Работя с клиенти и се налага да записвам телефонните им номера. Изненадана бях колко мног охора не си знаят телефонните номера и си ги четат, за да ми ги кажат. С времето свикнах и вече не ми се струва странно. В крайна сметка защо да се затормозяваме и да помним нещо, което има къде да видим.
Но и друго ми направи впечатление. На предишните си работи помнех наизуст всички служебни телефонни номера, а бяха доста. На сегашната си работа имам само един служеибен телефон и не мога да го запомня. Амортизирам се с времето. Trollface
Виж целия пост
# 16 049
Историите за бабите и петела ми напомни, че и баба ми имаше един лош петел, като бяхме малки с бартовчедите и като трябваше да стигнем до гаража минаваме през двора на кокошките и петела и се въоражавахме с пръчки...гумени ботуши...да не ни накълве краката ииии шапки, ама не какви да е, а модерните тогава "идиотки". Накрая на баба ѝ писна да ни гони петела и го направи на супа...
А като бях на 16-17 бях при баба ми на гости, излизах малко и се прибирам към 17-18:00 часа.
Две къщи по - надолу от нашата си пуснали кокошките и фитките по пътя...та минавам си аз и два фитока мъжки се стрелкат към мен и издват техните си звуци...съответно аз забързвам крачка...ама подгониха ме и вървя назад и перя крака в ритник да не ме накълват, ама в един момент се озовавам допряна до оградата на къщата от двете ми страни по един фиток ми се ежат...
Продължавам да ритам с крака и в този момент виждам баба ми тича с пръчка в ръка: Идвам, бабеее.
СуперБаба ме спаси 😁
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия