Покрай случката със заключения волан и аз скоро имах подобно преживяване. Бях на ключар да си вадя допълнителен ключ за новата ми кола. Със старата ми се случвало да си заключа волана и знам как се отключва и не ми се беше случвало от години да го направя това. Та... направи ми ключаря новия ключ, сядам аз в колата и ... не мога да превъртя ключа /стария/. Мъчих, мъчих се - не. Влязох отново при него и го помолих да дойде да види какво става. Докато седна и го превъртя, но видях, че и волана го побутна наляво-надясно и ми стана ясно какво е станало. Въобще не се сетих, че волана ми е заключен, а не е като да съм шофьор от скоро.
Но... в крайна сметка бях седнала да пиша за друго - за тези две истории се сетих покрай вас. Та - преди няколко дни нещо ми беше много изнервено, много отнесено, в много кофти настроение бях, въобще не бях на себе си. Говоря с приятеля ми по телефона. Говорим и аз изведнъж нервно започвам да си търся телефона. Да, ясно е че е на ухото ми, но аз този факт в него момент не го отчитам. Казах му, че го търся и той нещо почва да ми се хихилка, но нищо не ми казва, а мен още повече ми се скофтя настроението. И аз решавам да взема телефона на детето, а то самото е в другата стая и да си звънна, че да го открия най-подир. И така, говоря с приятеля ми, набирам се от детския телефон, на телефона чувам, че някой ме търси, поглеждам и виждам, че е детето и става следния разговор:
- А, детето ми звъни. Затварям ти да го чуя него. /не отчитам въобще факта, че съм си вкъщи, той е в съседната стая и аз държа НЕГОВИЯ телефон/
- Ало.... какво става.... /в този момент решавам да изключа неговия телефон и после да повторя търсенето/. Съответно отсреща ми се затваря и аз отново се нервя, че ме разиграват.
Пак ми звъни МОЯ телефон - приятелят ми.
- Намери ли си телефона .... от който в момента говориш....
Чак тогава навързах нещата. Затворих му обидена.