Номинации за най-голяма муня

Пък аз продължавам да тръпна в очакване след всяко птиче уважение.

Рекламата за хрупкавите картофки на Тефал ме подсети за една случка наскоро   

Решаваме с мъжа ми да вечеряме пържени картофки. Предварително съм ги нарязала и само чакат да ги хвърля във фритюрника. Идва и техния ред и се засилвам да пускам машинката да сгрява олиото. Виждам разклонителя, където я включвам и смело натиквам кабела вътре. След десетина минути отивам да слагам първите картофи и за моя изненада фротюрника не работи. Поглеждам към контакта - разклонителя изключен от там  Включвам го и отивам да се хваля ква съм я свършила  Мъжа ми за пореден път ме уверява, че съм пълна шматка и така идилия  В шеги и закачки по темата минават отново десетина минути, а вече часовника показва 22ч. Трябва да се направи скоро храната иначе, ще изпукаме от глад  Запътвам се отново към кухнята, влизам вътре, а там нищо не се чува, на нищо не мирише  Стигайки до фритюрника установявам, че е изключен от копчето    Едвам се затътрих обратно от хилеж, а за моя изненада мъжа ми позна какво се случва още щом се появих зачервена от смях 
Вечеряхме след 23ч 

Пешеходката,
Ако напишеш книга - свиркай - аз ще съм ти първия фен и читател 

А аз - втори.

Ох, ох, ох... аз какви ги свърши снощи... Мислех да не пиша, ама пък сърце не ми даде да не споделя за резила...
Та, с приятелка решаваме да излезем по женски, тя да ми се оплаче от нейния мъж, а аз да я изслушам, да кимам състрадателно и да я успокоявам, че може и по-зле. Избираме си дестинация за излизането и съответно се контим, за да ни видят хората какви сме "Убавици" След като съм се преборила с няколко излишни килограма, се спирам на много елегантна черна рокля без презрамки - класическата малка черна рокля. Вървим си двечките под ръка, говорим си и се понасяме към избрания клуб. Избираме си най-централната възможна маса (както казваше една моя преподавателка "В центъра на центъра") и гледаме важно-важно. Приятелката ми е в бяло отгоре до долу и акцентът на тоалета й са едни огроооомни обеци. Докато се надвикваме и оглеждаме съседните маси, тя решава, че нещо си е изцапала любимия панталон, навежда се и с едната обеца закача роклята ми точно на деколтето, с което всъщност я сваля до кръста. Аз изпадам в паника, защото отдолу съм без сутиен (зер да не разваля ефекта на роклята) и бързо посягам с ръце да я вдигна. Без да искам закачам с лакът коктейла (Космополитън, как иначе) и той се лисва върху белия панталон на приятелката ми. Срам отвсякъде. Аз - че съм станала жертва на неволен нудизъм, тя - че може и да се лиши от белия си панталон. С надеждата че не сме видяни от околните, се измъкваме от клуба, и тя установява, че злополучната обеца липсва. Започваме да се караме на улицата кой да се върне и да я търси и взимаме соломоновското решение, че така или иначе сме се изложили и двете ще се върнем. Късметът явно не е на наша страна, защото приятелката ми се спъва на последното стъпало, изпружва се в цял ръст сред танцуващите, скъсва си сандалите и й е все тая дали ще намери липсващото бижу. Като истински боен другар, аз се заемам с мисията и въпреки срама, се навирам в танцуващата тълпа, борейки се да стигна до мястото, където бяхме за последно и където евентуално се намира безценната обеца. Почти стигнала, чувам началото на "Макарена" и виждам с периферното зрение как ръката на един младеж до мен се спуска подозрително близко до деколтето ми. Обръщам се рязко с вдигнати ръце, почти като боксьор в защитна позиция и с всичка сила удрям... подноса на сервитьорката зад мен... Е, няколко празни чаши дадоха фира, разправях се с управителя, който незнайно защо реши, че съм агресивна и не повярва на версията ми. За да завърша разказа, ще допълня, че през това време дружката ми е пушела навън хлипайки и си е мислела, че давам описание на обецата и затова се бавя

ох,ох сълзите ми вече текат от смях
но и ти съчувствам...

Както казват мъдрите хора, може и по-зле 
Днес не ми се излиза. И два сутиена да сложа, не ми се рискува... А приятелката ми е в траур заради липсата на гигантската обеца и цял ден е звъняла на приятели да се жалва... Зорлем станахме популярни.. Е, поне развеселявам пишещите тук

 

Shirley-Ann-  уникална си  !!!!!!!!

 
Шърли-Ан, не знам дали си подходяща за мис Муня, но със сигурност те номинирам за мис Природно бедствие 

Ами аз.... таковата... явно бях влязла в серия
 

Shirley-Ann
Финалът е трепач. Пиши сценария и тръгвай за Холивуд.

Абе какъв Холивуд, няма да ми повярват даже То самата аз не вярвах, че съм такъв карък отявлен... ама на

като видя че ти си писала в темата минавам през тоалетната, зареждам се  с чифте мокри и сухи кърпички и чак тогава сядам да чета



ПС Комплимент е! Ако не става ясно на първи и ФФтори прочит.

Goody, то твоето си е жив комплимент 
Повече няма да спамя, обещавам следващото ми включване да е точно по темата