Номинации за най-голяма муня

Сещате се за този ритуал, че който настъпи другия - той ще командва къщата - на последната сватба, на която бяхме булката така настъпи младоженеца, че долната част на обувката така си и остана настъпана, а младоженеца панически си дръпна с ужас крака заедно с горната част на обувката - явно голямо командване ще е 

Да ви се оплача и аз какви ги натворих  само за два дни То направо  налудничаво  ще ви прозвучи, ама нейсе...
Миналата  вечер  незнайно  как  и от какъв зор попаднах в здравния  форум, където  се  натъкнах  на   тема  за  влагалищно  срастване  при   някои момиченца.  Направи ми впечатление, че авторката  на  темата споделя, че  чисто и просто в един  слънчев ден ненадейно открила, че при  детенцето й  се е проявила  тази аномалия, без тя  да забележи  нито откога е започнало  срастването, нито  пък да е имала някога изобщо  подозрения, че може да я сполети  тази беля.
Въх! Ами сега, рекох си...ако и  при моята  щерка  нещо е станало, пък аз  да не съм забелязала Изпаднах  в дива  паника, опитвайки  се  да си припомня  откога  не   съм  обръщала сериозно внимание  на  женската  анатомия  на  дребната. И не можах да си спомня. Едвам дочаках сутринта  ситното  да се  събуди и  завчас му  смъкнах  памперса. Беше  го  пооплескала  яко, та се наложи  да  измия дупето, преди  да се впусна  в обстойния преглед. Бре, разтварям крачетата,  зверя се, тя рита и се киска, върти  се и  се дупи  по гол задник....абе нещо  ми  се  вижда  не наред   В един  момент  установих / ей- тъй  на око/, че   вагиналния  отвор  го няма. Айде два реда сълзи и пет реда сополи, обличам дребното  и  рева, зер  аномалията   с операция  трябва  да  лекуваме. Звъня на педито и през сълзи  му   казвам: "Докторе, тъй и тъй, абе   нещата зле изглеждат". Извика ни  човекът веднага, мятам щерката  в колата и с мръсна  газ   отпрашвам  към  докито. Онова  се върти,бърбори и  ми  се  кара нещо и  хич не ще  и да знае, че анатомията  му   нефела.
Хеле, стигнахме кабинета. Ръцете ми треперят, не успявам  да  сваля  памперса, доки ме  избутва, сръчно   разтваря  крачетата и  ме  поглежда, все едно  съм червей. " И какво, казваш, му има на детето?"- рече  с ирония и ме  загърби. Усетих  как ме заливат  две  вълни- едната  на облекчение, а другата  на  срам. То бива, бива  да не познавам женската анатомия, ама  чак пък толкоз " Откъде  ти  хрумна, че детето има срастване", зачовърка  ме  с въпроси  доктора. "Ами,  такова...в интернет...в една тема...и  като проверих на сутринта, ми се стори.." замънках  аз като ученичка. "Много четеш, не е  полезно", отсече  бялата престилка  и  красноречиво отвори  вратата пред мен. Малката  в това време  доволно   размахваше крачета, настанена  в ръцете ми и   хич не й пукаше, че майка й се е изложила  като  кифладжийка.
Аз, дето  на   доктор  ходя  само като  почувствам, че  съм  на  смъртен  одър, аз, дето   хапчета  пия  само  под заплаха  от бой с дряновица, аз, дето бягам като  паяк  пред  метла  само като  подуша бяла престилка,  се  превърнах в  хипохондрик! Само да  зърна  нещо  по детето  и айде-  най  лошото  ми  минава през ума. Като  не   зърна  нищо / както в случая/, пак така   Кой знае  колко  пъти  съм се проявявала  като муня  по  отношение  на детето, ама  са ми го спестявали. Този път  обаче прошка нямаше  и  още ме  е срам.

Бронте,не си сама,аз съм същата паника и те разбирам напълно.
Моята случка се развива в далечната 1998г.,на гости съм на приятелка във Варна,по онова време бях решила,че имам проблеми с килограмите(55 кг) , та имах безумни идеи да ставам 50 кг. ,карам си на кафенца,цигарки,за разнообразие някой пакет със солети.Един ден се прибираме от плаж,качваме се в автобуса,пълно с хора,прозорците затворени,жега не се диша,няма места,първо видях звезди,след това черно поле,не знам колко време мина,но в следващия момент чувам някъде отдалеч гласа на приятелката ми:"Ама,моля ти се,какво правиш ? Пусни човека,всички ни гледат." Идвам на себе си и виждам,че съм се вкопчила здраво с две ръце в косата на някакъв младеж,който е седнал пред мен(пък той от всичкото нагоре стои като препариран),аз ,хората около мен ,приятелката ми  ,ох,че и косата тръгнах да му оправям ,направих съмнителен опит да се извиня,следващия момент кондукторката се засилва към мен и аз видимо притеснена,почвам да бъркам в чантата си за пари,изваждам портмонето си пълно с монети и доста тежко,но в този момент автобусът зави и с все сила удрям същия младеж по главата и разпилявам монетите върху него,момчето ме гледа кръвнишки,аха да ме набие,тълпата и тя се възмущава,бутам приятелката си към вратата да слизаме на следващата спирка и само си повтарям да не падна по стълбите,врата се отваря и по закона на Мърфи се изсипвам в краката на качващите се.

  Последните две публикации ме накараха да се разсмея с глас още преди да съм си изпила кафето   
Не знам дали съм писала за сватбата на братовчедка ми... Муня Шърли е поканена на сватбата на втората си братовчедка. Денят е 18.10.2009 (неделя). Замъквам се аз към Пловдив (откъдето е женихът), където съм ходила не повече от 2 пъти, всичките от които с шофьор и нито GPS, нито табели ми помагат. През 5 минути ми звъни телефонът и родители, роднини и приятели ме проверяват дали съм стигнала. Всеки път отговорът е "След минутка"... След час и нещо обикаляне, намирам адреса и облекчено паркирам. Посреща ме братовчедка ми, пита ме кога ще се регистрирам в хотела, а аз я гледам тъпо  и мисля, че се шегува. Оказа се, че поради липса на място, аз и още няколко лели и чичовци сме предвидени да спим на хотел, съвсем близо до къщата на младоженците. Замъквам се аз, обаче места - нъцки. Няма и резервация. Връщам се аз при братовчедка ми, тя изпада в истерия и решава, че няма да ме остави да обикалям по хотелите, а ще ме сложат в една стая с някаква леля. Никой не ми казва обаче, че тази леля хърка като банциг . Заспа първа и стана първа, а аз не мигнах цяла нощ Сутринта - дъжд, температури с 10 градуса надолу, а аз - с официална черна рокля с гол гръб, тънко сако... Нагласих се, за да имам време да изпия едно кафе преди подписването и в коридора върху мен скача котаракът на братовчедката и ми раздира чорапогащника. Аз, нали съм предвидлива, имам друг в куфара. Обувам го и собственоръчно си пускам бримка. Имам време, ще си купя от магазина, само че е неделя и няма отворени магазини. Намират ми отнякъде резервен чорапогащник, миниатюрен размер и едвам се нацеждам в него. Косата ми вече няма нищо общо с косата, с която излязох от фризьорския салон и решавам да я оправя сама с помощта на сешоар. Влизам в банята, включвам сешоара, той гръмва и тока спира Настава луда паника, аз едвам се придвижвам с тесния чорапогащник, а вече не ми е тъжно, а ме напушва истеричен смях Мъжете оправиха бушоните, лека полека обстановката се нормализира, по-малко хора ме гледат страшно Навън - дъжд като из ведро, чадър не помага. За да спася положението, стоя под козирката на къщата и само наблюдавам как официалните ми обувки подгизват. Пред залата за подписване няма къде да се скрия и постепенно започвам да се примирявам, че приличам на мокра кокошка, че на снимките ще съм озъбена и посиняла... Когато влязох в залата, почувствах такова облекчение, че е топло и сухо, сигурно бях единственият човек, който се разплака... от облекчение... а всички мислеха, че съм се умилила Обаче, ще попитате къде, аджеба, е муньовщината? На излизане от залата, се подхлъзнах по стълбите, докато мятах цветя и парички... хванах се за най-близкото нещо, което беше сакото на бащата на младоженеца и хем останах с ръкава в ръка, хем си паднах, както трябва - по дупе. На всичкото отгоре операторът се постара да запечата този момент и ми се струва, че дълги години ще съм гвоздеят на програмата, когато хората си гледат сватбата
П.П. От любимата братовчедка се превърнах в "сватбеното бедствие" и тази година нарочно пропуснах сватбата на сестра й

Шърли, това твойто  вече  ми прилича  на  драма  с привкус  на  хорър  и комедия  едновременно То бива, бива, ама колко  да  бива...хептен  си изпуснала  нещата от контрол
А пък аз се сетих  за друга  моя   издънка от  най- висша класа.
Отивам  аз по работа  до   една  бизнес- сграда   у наше  село.  Упътвам се  към асансьора, а на няколко метра от него  стои  мъж- висок, атлетичен ,привлекателен  и ме зяпа. Аз че съм прекрасна, прекрасна съм- съмнение  в  това нямам никакво, че съм жена  и половина с моите  следродилни кила- също  не  се  съмнявам. Ама чак пък толкоз убавица да съм, че хорските  мъже  да ме зяпат  нахално . И таман  се  чудех като как да отреагирам  на този   явен опит за свалка,  асансьорът ми пристигна и аз с достойнство  се  претъркулих  в него. Качих се, свърших си работата   и тръгнах да слизам.  Да, обаче  на приземния етаж,   пак до вратата  на  асансьора продължава  да  стои  въпросният мъжага. Погледнах  го  гордо и с презрение, зер аз съм сериозна  жена и  го отминах. "Брей, и едно  здрасти няма, а?"- разнесе  се  глас зад мен. / Тук е мястото  да вметна,  че съм доволно недоскив, ама очила слагам само, ако  няма кой да ме види/. Заковах се ,обърнах се  и  реших да сложа   наглеца  на място. "Познаваме ли се?"- попитах с достойнство. Човекът  занемя  и  измрънка : " Всъщност   аз да не би  да  се припознавам", но не уточни откъде  аджеба  си мисли, че ме познава, пък и аз не  попитах. В този миг  на мен ми просветна, че  май  го познавам...верно бе...ама откъде Тъпо и упорито  обаче  заявих: "Аз съм сигурна, че  не  Ви  познавам", врътнах си  задника и зачатках с токчета  към изхода. Просветлението ме удари  като гръм  в момента, в който отключвах колата си- " нахалникът"  бе комшията от петия  етаж, който един път през зимата  даже ми буташе  колата, щото не  щеше да запали
Оттогава  не сме  се засичали във входа. И  се моля  да не го засека  поне още една- две години. Или пък, ако  го засека, земята  по някакъв начин да се отвори  и  да  пропадна. И като пропадна,  да  тупна  възможно  най- болезнено   на задника си
Ама те затова  хората казват- старост- нерадост, пък като  добавим  лошо зрение и   начални признаци  на склероза, картината   въобще придобива   невероятен колорит.

да се впиша ли? що пък не  то се е видяло, че няма да оглавя класацията, но поне да се посмеем

Тръгнахме на служебно пътуване и докато единият колега изкарва колата от гаража, аз и другия чакаме до входа (в ляво от гаражната врата). От другата страна на гаража група непознати в работно облекло пушат, приказват си височко и гръмогласно се смеят на нещо тяхно си.
ние естествено се правим, че дори не ги забелязваме, докато един от тях не започна да мяука, да подвиква "мац, пис..."  и проч. неприемиви за мен неща (ама ха, ще ме излага той!)
 на третото подвикване аз се обръщам, впивам зверски поглед в него и с най-ледения глас отсичам:
"А си мякнал още веднъж, а съм те нацелила в десятката!"

къде е смешното ли?  точно пред вратата на гаража лежеше малко коте 

Щом присъстваш ти, няма начин друг да е гвоздеят
 

Като се замисля и върна лентата назад, винаги на сватби ми се случват премеждия Преди 3 години на сватбата на една колежка в Сандански, бях объркала стаята в хотела и почти нахлух с взлом в стаята на възрастен господин. На другия ден разбрах, че той е близък на младоженеца  И като се оказахме на една маса на сватбата, ми се искаше да потъна вдън земя. Ама не ми се казва какви ги свърших, за да се срамувам

Еееее, ти пък най-важното искаш да пропуснеш 
Давай смело, тук всички сме ти фенове 

Страхотна тема, сега я чета, но съм още в началто.   Аз имам прекалено много муньовски ситуации, но ще се спра на една.
На 19 години съм първи курс студентка задочно. По това време работех в един от магазините за хляб на братовчед ми на Патриарха.
Та един ден към 19 часа, ще затварям вече, мета за последно, когато в магазина влиза най-невероятния сладур, който можете да си представите. В момента в който го виждам се спъвам в метлата.   Както и да е, това го преживях. Заставам на щанда, а той ме кара да му предложа хляб ( хляба на тази фирма се продава опакован. Важно е да го отбележа ) и аз започвам да обяснявам, кой какъв е. В момента в който вдигам дясната си ръка за да му препоръчам най-добрия, закачам релсата на стилажа, тя пада на земята, както и хляба. Но всичко не свършва тук... Сладура си избра хляб, аз го маркирам и решавам, че докато се печата бележката на касата, мога да се наведа и да взема торбичка. Само дето не прецених времето, в момента в който клекнах да взема торбичката, чекмеджето на касата се отвори с трясък и ме центрира право в челото. От удара залитнах и си седнах на дупето  
Сладура казза : "Днес май не ви е ден" Е, не ми беше определено.

Оооо... кажи... толкова е весело тук...

Докато чакаме включването на Шърли с подробности да разкажа една моя муньовщина:

Моля, читателките, които нямат навършени 18 години да не четат поста ми!

Предисторията е дълга, само ключовия момент: търся макарони с формата на мъжки полов орган.
Тъй като гореспоменатия обект е закупен от един еротичен магазин, аз решавам да нахълтам в един такъв квартален и да потърся макароните.

Действието се развива в Братислава, аз не зная думичка на словашки! Провежда се следния разговор:

Продавачката: Мога ли да Ви помогна с нещо?
Аз: Ду ю спийк инглиш? (че трябва да обяснявам какво търся...)
П: Не
Аз: (решена, че с интернационални думи и жестове ще се справя) Паста?
П: Лубрикант? (Права е жената, няма паста за зъби да търся в тоя магазин, я!)
Аз: Но, СПАГЕТИ!
П: Спагети? Но!

Тук, въпреки втрещената физиономия на продавачката, направих едно кръгче между щандовете, за да съм сигурна, че това което търся наистина не е налично като артикул. Уверих се, че няма и порозовяла напуснах магазина. След две минути асимилирах какво ли си е помислила продавачката за мен, изтипосана между 1001 пластмасови отливки на мъжки и женски анатомични органи да търся макарони 

Уф, никак не ми се разказва за въпросната сватба, където пак блеснах с изявите си... но знам, че има много любопитни и сродни души, та айде да си кажа без бой. Дано никое от другите действащи лица не се припознае тук.
Значи, колежка от Сандански се жени и кани всички колеги на сватбата си. Организирахме се 4 девойки и 3 кавалери - все колеги. Първо на отиване спукахме гума (в колата само жени), мъжете се връщаха за нас... после една отбивка изтървахме, та пообиколихме... както тръгнахме с колите в 12 ч от София, пристигнахме къде 17 ч в Сандански Сега, ако питате защо само жени сме пътували в колата, да кажа - колегите от опит знаеха, че в нашата кола се пее, крещи и нямаше нито един да ни изтърпи.
Простете за лиричното отклонение, връщаме се на мястото на сватбата, а именно Сандански. Настаняваме се в един семеен хотел, на 3 етажа, разпределени сме в стаите както бяхме в колите Понеже трябваше да полеем пристигането си подобаващо, седнахме в механата на хотела в 20 ч. Хапване, пийване... там разбрах, че имало питие от мента и мляко... някакви шотове пих... абе, омотах се стабилно  Хубаво, че бяхме само колегите в механата, защото пях македонски песни, поздравявах сервитьорите и се представях в най-артистичната си светлина (нали и родителите ми са музиканти, трябва да защитя семейната чест). Кръчмата се поопразни и едната колежка ми вика "Ти стой и си пей, ние се качваме в стаята. Ще оставим отключено." Значи, малко уточнение - девойките сме на втория етаж, третата врата вдясно, колегите са на третия етаж. С единия бяхме останали да си доизпием чашката и като видяхме, че сме кръстосали погледи, се запътихме нагоре към стаите. Той, като истински кавалер, се увери, че ме е оставил на правилния етаж, но не разбра, че съм объркала ляво и дясно. Вървя си в коридора, припявам си песничката от "Вълка и седемте козлета" - "Аааау, от глад умирам" и изобщо, муча си. Стигам до вратата и натискам бравата. Странно, заяжда... Чукам и лекичко подвиквам "Крисииии, отвориииии!", обаче ни вопъл, ни стон. Правя опит след опит и започвам леко да се изнервям. Реших да блъскам с обувка, но с мека маратонка няма шанс да вдигнеш достатъчно шум. Телефонът, естествено, не е в мен и единственият изход е да изляза навън и да хвърлям камъни по прозореца. Заставам аз в градинката отзад, не намирам камъни и мятам едната си маратонка. След малко се светна лампата и гледам един рошав силует. Викам си "Супер, събудих ги!!!" и тичам със събутата маратонка към стаята. Минавам за секунди стъпалата и пак започвам да чукам на вратата. Отваря ми някакъв господин (въпросният рошав силует) и се гледаме тъпо. Аз питам "Ааа, такова, Криси или Танчето тука ли са?" а той ме гледа подозрително, особено в ръката, където държа маратонката и само процеди "Абе не ви ли е срам да будите хората? Вървете се шегувайте на друго място!" и трясна вратата пред лицето ми. Качих се на горния етаж да събудя колегите, да се обадят на моите девойки да ме приберат... ясно е колко подигравки отнесох
И за да е пълен срамът, в ресторанта на нашата маса седна господинът, когото събудих Нямаше къде да бягам, смотолевих едно извинение, моите хора разбраха, че е той и взеха да му обясняват, че иначе съм много хубав човек Той се оказа разбран и даже на танц ме покани 
П.П. Вечерта, докато съм циркулирала из хотела, съм си загубила едната маратонка, която после никъде не намерихме

 

 Нали съм блейка, та не помня дали съм разказвала това тук..
Знаете какви гафове стават с припознаванки  Та действието се развива преди близо 15 години. Имах магазин за хранителни стоки и ми беше зор зареждането, че не съм шофьор, а нямаше доставка и разнос по магазините тогава. Кацва ми някакъв сладкодумник, който предлага зареждане с богата палитра от стоки като единственото е, че трябва да платя някаква сума, която с бързо пресмятане пак ми идваше по-малко от бензина. Че и ми го стоварват на място- кеееф! Платих преди да променил предложението  Направих прилично голяма поръчка и от следващото утро зачаках.. Вече се досещате, че доставка нямаше нито на сутринта, нито следващата седмица..Тъй като ми беше поне дотук единствената измама, на която съм повярвала, кака ви се ухапа порядъчно няколко пъти по дупето от яд и извади съответните изводи.
Един хубав пролетен ден след месец минавам покрай масите на любимото квартално кафене и виждам...измамника  Охооо, падна ли ми! Пари обратно не искам, но да си излея беса пред слисания мъж и тримата му приятели си е точно в моя характер. Беснях, беснях, като само за миг  в отчаяните оправдания на мъжа и уверенията на мъжа за невинността му  ми просветна нещо...ама аз го затъмних на бърза ръка. След гръмотевиците и светкавиците ми отмина и започна да се връща разума ми, паметта ми и т.н И се сетих...че това е учителя на дъщеря ми по физическо  Забелязала съм позната физиономия и съм объркала кой откъде го познавам. Молбите ми докрая на учебната година предполагам са ви пределно ясни